“Allain-Leininger” по северната стена на Пти Дрю
 
Премиерата по преминатия онзи ден от Балърд маршрут е направена на 31 юли-1 август 1935 г. от французите Пиер Ален (Pierre Allain) и Раймон Лайненже (Raymond Leininger). Турът е дълъг 900 метра и има оценка TD-/ TD+. Той е труден и на места върви по ронливи скали. Детайлна скица – на http://www.chamonixtopo.com/north-face-of-the-petit-dru.
 

Том Балард на Пти Дрю: “Блокче шоколад на върха. Умора след осем часа катерене...
Започва да вали...”
 
Изкачването отне на Балард осем часа. По този начин той прибави петата, предпоследна “тухличка“ в градежа на проекта си “Starlight and Storm”. Негова цел е соловото преодоляване през зимата и в рамките на един сезон на шестте най-знаменити северни стени в Алпите. Досега той е преминал:

• Чима Гранде ди Лаваредо (Cima Grande di Lavaredo) по “Comici-Dimai”, 21-22 декември 2014 г.,
• Пиц Бадиле (Piz Badile) по “Cassin”, 6-7 януари 2015 г.,
• Матерхорн (Matterhorn) по Маршрута на братята Шмид (Schmid Brtothers Route), 2 часа и 59 мин, 10 февруари 2015 г.,
• Гранд Жорас (Grandes Jorasses), по “Colton-Macintyre”, 3 часа и 20 мин, 8 март 2015 г.,
• Пти Дрю (Petit Dru) по “Allain-Leininger”, 8 часа.

 
Остава му само знаменитият Айгер...
 
***
 
Както стана дума, предишното постижение на Том Балърд бе по “Colton-Macintyre” на Гранд Жорас – 3 часа и 20 мин, без предварително да познава маршрута!
 

“Colton-McIntyre” по северната стена на Гранд Жорас
Снимка/ photo: alpineexposures.com
 
Тази линия по северната стена на Жорас бе прокарана от британската свръзка Ник Колтън (Nick Colton) и Алекс Макинтайър (Alex MacIntyre) в рамките на 24-часово катерене през 1976 г. Номиналната й оценка бе ED2, A1, VI/6, 90° на ледените пасажи, 1100 м. Днес категорията на тура е ED2, WI6, M6.
 
В края на декември 2008 г. швейцарецът Ули Щек (Ueli Steck) “пробяга“ “Colton-McIntyre” за 2 часа и 21 мин. Т. е., времето на Балърд не е рекордно, но допълнително предизвикателство за него бе фактът, че не познаваше маршрута. Но това никак не му попречи да постигне отлично време.
 

Том Балърд се радва на зимното слънце след края на “Colton-MacIntyre”
 
***
 
A между Жорас и Дрю Том Балърд намери време да прескочи до Италия и да изкатери най-трудния скален маршрут за dry tooling в страната – “Low G-Man” (D14).
 

Том Балард в Бус дел Куаи
 
“Low G-Man” (D14) е съвсем скорошно – от януари т. г. – постижение на Джеф Мерсие (Jeff Mercier). Представлява комбинация от три маршрута: “Hermaphrodite” (D7), “Megaroof” (D12+) и втората половина на “Kamasutra” (D13+).
 
Неотдавна по линията бе направено първо повторение. То бе дело на чехкинята Лучие (Люси) Хрозова (Lucie Hrozova). Dry tooling-ът е специфична разновидност на катеренето, в която дамският елит е много по-близко до мъжкия отколкото в останалите дисциплини. Пример за това е не само Люси Хрозова. Достатчъно е да посочим, например, Инес Паперт (Ines Papert), побеждавала мнозина от най-добрите мъже в пряк сблъсък на състезания (да не говорим за скалните й изкатервания) или пък Ангелика Райнер (Angelikа Rainer).
 
Том Балърд се справи “Low G-Man” в началото на март. Допълнително премина OS един тур D12 – “Squirting Woman”, което със сигурност му е дало по-голяма увереност по “Colton-Macintyre” на Гранд Жорас.
 
Сега стискаме палци всичко да бъде успешно и по северната стена на Айгер.
 
***

 


Алисън Харгрийвз
 
А ако някой се учудва откъде се е взело намерението на Том Балърд за толкова екстремна комбинация от изкачвания, отговорът е много прост. То е резултат на семейна традиция. Том е син на знаменитата Алисън Харгрийвз (Alison Hargreaves) – икона на световния женски алпинизъм. Неговата майка е първият човек в историята, който успя да премине соло в един сезон споменатите по-горе шест най-известни алпийски стени. Тя бе и великолепна хималаистка. През 1995 г. в невероятен стил стъпи на три осемхилядника – Маунт Еверест (без кислород и без помощта на шерпи), Кангчендзьонга (без кислород) и К-2 (без кислород). За съжаление, загина на слизане от последния връх. Тогава Том бе на 6 години (по време на изкачването си на Айгер Алисън е била бременна с него)... Днес най-голямата мечта на младия британец е зимно изкачване на К-2.
 

Алисън със съпруга си Джим Балърд и децата си Том и Кейт
няколко седмици преди кончината й на К-2
 
-------------------------------------
* Очевидно, както Алисън Харгрийвз, така и нейният син Том са повлияни и вдъхновени от книгата на Гастон Ребюфа “Звезди и бури“, чието английско заглавие е именно “Starlight and Storm: The Ascent of six great North Faces of the Alps” (J. M. Dent, London, 1956). Преводът от френски е дело на Уилфрид Нойс (Wilfred Noyce), участник в победната британска експедиция на Еверест през 1953 г., а автор на предговора е ръководителят на същата експедиция Сър Джон Хънт (John Hunt). Оригиналът “Étoiles et tempêtes” (Éditions Arthaud) се появява през 1954. “Звезди и бури – шест северни стени” е отпечатана на български през 1967 г. (една от изключително редките по онова време книги на тази тема) от издателството “Медицина и физкултура“, в превод на най-големия български полиглот Светослав Колев






 
** Алисън Джейн Харгрийвз (Alison Jane Hargreaves, 17 февруари 1962 г.) на 13 август 1995 г. в 18.45 часа стъпи на К-2 с испанеца Хавиер Оливар (Javier Olivar). Последвани бяха от американеца Роб Слейтър (Rob Slater), испанците Хавиер Ескартин (Javier Escartin) и Лоренсо Ортис (Lorenzo Ortiz) и новозеландеца Бруус Грант (Bruce Grant). Шестимата загинаха на слизане в разразилата се страшна буря. Канадецът Джеф Лейкс (Jeff Lakes), който се отказа малко преди върха, направи опит да слезе до някой от ниските лагери, но загина след падане...