Всичко е добре, щом свършва добре – Мохамед Хан, Мохамед Али Садпара,
Даниеле Нарди и Алекс Чикон в базовия лагер
 
С повишен интерес и с известни притеснения следяхме атаката към Нанга Парбат. Мохамед Хан (Muhammad Khan), Даниеле Нарди (Daniele Nardi), Мохамед Али Садпара (Muhammad Ali Sadpara) и Алекс Чикон (Alex Txikon) я започнаха на 8 март т. г. след дълъг период на лошо време, с обилни снеговалежи. Условията по Маршрута на Кинсхофер (от запад, по Диамирския склон на върха) не даваха особени шансове за успех. Но алпинистите настойчиво си пробиваха път нагоре.
 
На 12 март т. г., малко преди лагер 4 (7200 м), решение за връщане обратно взе Мохамед Хан. Останалата тройка продължи нагоре.
 

Маршрутът между лагер 3 и 4
 
Алпинистите нощуваха в лагер 4 на 12 срещу 13 март и на 13-ти Даниеле, Али и Алекс предприеха атака, но след като объркаха пътя, бяха принудени да тръгнат към лагер 4. Информираха, че незавивисимо от това, ще направят нов опит на 14 март, събота. Но неочаквано, въпреки добрите като за зимата условия, дойде съобщението, че атаката е прекратена и всички за започнали спускане надолу.
 

Надолу по парапетите…
 
Оказа се, че у Али са се появили ясно изразени симптоми на височинна болест и единственото спасение за него е било бягството надолу. В 07.30 часа онзи ден сутринта Алекс Чикон се обади на базовия лагер и каза:

• Имаме проблеми, трябва да помогнем на Али да слезе колкото се може по-бързо. Пелтечи несвързано и има смущения в координацията на движенията […] Може да ходи сам, но страшно бавно и несигурно...

 
След тази информация Мохамед Хан грабна палатка, храна и лекарства и веднага тръгна нагоре.
 
За съжаление, участъкът между лагер 4 (7200 м) и лагер 3 (6700 м) не бе обработен с парапети и слизането по него бе крайно опасно.
 
“Али залита и се препъва на всяка крачка“ – съобщи Алекс Чикон.
 
Но групата имаше късмет и нищо лошо не се случи. В 14.00 часа Чикон се обади от лагер 2 (6100 м):

• Али разговаря с Мохамед Хан по радиото и започна да плаче. Затова смятаме, че осъзнава положението. Това е добре...

 
След почивка в лагер 2 Даниеле, Али и Алекс продължиха надолу. По пътя срещнаха бързащия към тях Мохамед Хан. До лагер 1 стигнаха около 17.00 часа, а след това – и до базовия лагер. Али имаше световъртеж и главоболие, говореше несвързано, но състоянието му видимо се подобряваше.
 
След тези преживявания Нарди и Чикон смятат, че симптомите на височинна болест у Али са се появили още по време на опита за финална атака към върха:

• В хода й разчитахме на него, защото е бил два пъти на Нанга Парбат. Но се движеше несигурно, сякаш бе леко уплашен. В един момент каза, че сме объркали пътя и единственото, което можем да направим, е да се върнем в лагер 4.

 
В тази ситуация щастието беше на тяхна страна, но преди всичко проявиха изключителен колективен дух и великолепна способност да действат в екип, което им помогна да излязат живи и здрави от крайно обърканата ситуация. Браво!