Намерението на автора е не само да възстанови историческата истина и да допринесе за възтържествуване на справедливостта, но и – по всяка вероятност – да обозначи неочакван обрат в аналите на споменаттата експедиция.
 

Патагония
Снимка: Петер Гебхард
Photo: Peter Gebhard
 

Серо Торе
 
Статията бе публикувана на сайта PATAclimb.Com на 2 февруари т. г. А в подготовката й Роландо Гариботи е бил подпомогнат от Кели Кърдс (Kelly Cordes), Лио Дикинсън (Leo Dickinson), Колин Хейли (Colin Haley), Дьорте Пиетрон (Dörte Pietron) и Ермано Салватера*.
 
Вместо въведение
 
Тони Егер е роден в Болцано на 12 септември 1926 г. (за дата на неговата смърт се смята 2 февруари 1959 г.). Първата му алпинистка любов са стените в околностите на австрийския град Лиенц**, Източен Тирол, а така също знаменитите Тре Чиме ди Лаваредо в Доломитите. Автор е на многобройни солови и скоростни изкачвания в Алпите през 50-те години на ХХ век. Изкатерва северозападната стена на Пиц Бадиле и още множество маршрути по знакови стени, между които е солото на Чима Пикола по “Spigolo Giallo“ за 95 минути. През 1957 г. стига до Невадо Иришанка (Nevado Jirishanca, 6127 м) по една от най-сложните линии в Перуанските Анди по онова време. Постиженията като алпинист му позволяват да постигне успех и в професионално отношение – преди експедицията през 1959 г. той е не само опитен, известен и търсен гид, но и директор на школата “Tirol Alpin” в Инсбрук.
 

Тони Егер
 
Чезаре Маестри се прочува със соловите си изкатервания в Доломитите – например с първите самотни изкачвания на “Solleder” по североизточната стена на Чивета или “Solda Comfort” по южната стена на Мармолада. В известен период е по-малко известен от Егер извън пределите на родината си. Международна слава му донася соловото зимно изкачване по югозападния гребен на Матерхорн през 1955 г.
 

Чезаре Маестри

Въпреки значителният си алпийски опит на Серо Торе двамата се сблъскват с трудности, които са – както е прието да се казва днес – “от съвършено друга лига“.

И така, ето статията на Роландо Гариботи
ПОДРЕЖДАНЕ НА ПЪЗЕЛА. НОВИ ФАКТИ ЗА ЗАЯВЕНОТО ИЗКАЧВАНЕ НА СЕРО ТОРЕ ПРЕЗ 1959 Г.

През последните четири години обявеното изкачване на свръзката Чезаре Маестри-Тони Егер на Серо Торе през 1959 г. нееднократно е широко обсъждано и подлагано на критика.
 
Известният италиански алпинист Карло Маури първи публично изрази съмненията си, че това изкачване се е състояло. По-късно Кен Уилсън, по онова време редактор на списанието “Mountain”, писа за многобройните несъответствия в отчетите на Чезаре Маестри и Чезарино Фава (Cesarino Fava, 12 юни 1920-22 април 2008, участник в експедицията през 1959 г. - бел. П. А.).

Трупаха се доказателства, мненията се разделяха. Появяваха се превъзходните статии на Уилсън, книгата на Том Дауер “Серо Торе – митовете на Патагония“*** и дори екранизираната книга на Райнхолд Меснер “Торе – вик от камък“****.

Разширена статия на самия Гариботи под заглавие “A Mountain Unveiled” (“Разбулената планина“) беше отпечатана в “American Alpine Journal” (AAJ) от 2004 г. (стр. 138-155). Неотдавна излезе и книгата на Кели Кърдс “Кулата – хроника на изкачванията и споровете около Серо Торе“*****. Повечето от изучаващите фактите стигаха до извода, че историята на Чезаре Маестри е само измислица.
 

Масивът на Серо Торе от изток
Отбелязани са:

• триъгълното снежно поле и най-високата точка на изкачването през 1959 г.,
• предполагаемото място на снимката на алпинистите през 1959 г.,
• мястото, където са намерени тленните останки на Тони Егер през 1974 г.******

Снимка/ photo: pataclimb.com
 
Има редица доказателства, че най-високата точка от изкачването на Маестри и Егер по източната стена на Серо Торе е триъгълното снежно поле, 300 м над подножието. Но това е само една четвърт от пътя към върха.

Къде са били Егер и Маестри през шестте дни, през които – както твърди Маестри******* – той и партньорът му са се изкачили на върха и са слезли обратно? Какво се е случило по време на това изкачване, от което Егер не се връща?

Без съмнение, Маестри е бил феноменален алпинист, авангардист, с независимо мислене. Неговият принос в развитието на алпинизма по онова време заслужава уважение. Но това не бива да пречи при оценката на неговите претенции за първо изкачване на Серо Торе.

Как да бъдат установени фактите около първото изкачване на един от най-разпознаваемите върхове в света? В миналото самата идея за толкова внимателен анализ е възприемана от някои кръгове в Италия като обида. Там не искаха да признават несъответствията, когато ставаше дума за толкова уважаван човек. Защитата на първото изкачване на Серо Торе от Маестри беше емоционална. Никой никога не се опита да събере на едно място фактите и на тяхна основа да отхвърли или да потвърди упреците към Маестри за изкачването му през 1959 г.
 
През годините на нескончаеми спорове въпросът за реалното местоположение на Егер и Маестри оставаше открит и без отговор. Докато всички предишни дни на експедицията бяха детайлно описани от Чезарино Фава в дневника му – изнасяне на товари, еднодневни излизания към долните части на източната стена, изкачване и фиксиране на въжета до триъгълното снежно поле. Тази дейност е отразена и в записките на тримата млади студенти, съпровождали експедицията, така и в отчетите на Маестри.


Снимка от книгата на Маестри “Алпинизмът – моят занаят“
(“Arrampicare e il Mio Mestiere”, Milano, Garzati, 1961 г.)
редом със страницата 64-та – Тони Егер по време на изкачването,
фотографиран от Маестри. Текстът гласи:
Егер по плочите в долната част от стената на Серо Торе”
Снимка/ photo: pataclimb.com
 
Всъщност, от тази снимка започват новите дирения на истината.

Преди две години, при работата си над още непубликувана книга, Ермано Салватера и Роландо Гариботи обърнаха внимание на една от фотографиите. Двамата отлично познават района и им стана ясно, че тази снимка НЕ е направена на източната стена на Серо Торе. Но тогава къде е била е направена?

Фотографиите на Маестри бяха кадрирани така, че бяха оставени съвсем малко фон, задни планове и части от околните стени. Преди около година Кели Кърдс настойчиво помоли Гариботи още веднъж внимателно да се взре в снимките. След дълго изучаване на изображения и ракурси от цялата долина, с помощта на Дьорте Пиетрон (Dörte Pietron), мястото на снимката от 1959 г. бе намерено. Бинго!
 



Сравнение между снимката от 1959 г. и днешната
Снимка/ photo: pataclimb.com

Маестри е снимал Егер на западната стена на Перфил де Индио (Perfil de Indio). Това е неголяма игла, разположена на север от премката Щандхардт (Col Standhardt), между Иглата Щандхардт (Aguja Standhardt) и Иглата Бифида (Aguja Bifida). С други думи – на западната стена на масива, противоположна на линията на първото изкачване, за която говори Маестри.
 





Мястото на снимката от 1959 г. – макрорелеф и местоположение
Снимка/ photo: pataclimb.com

Какво значение има всичко това? В отчетите си за експедициите през 1958 и 1959 г. Маестри не споменава нито една дума за изкачване от запад. Ето ги необяснимите шест дни, когато (според твърденията на Маестри) свръзката е направила решителната си атака към връхната точка на Серо Торе от изток.

Какво действително се е случило през тези дни? Снимката е потвърждение и еднозначно доказателство за това къде са били по това време Маестри и Егер. Това е любопитно.

В действителност, това е твърде далеко от мястото на обявеното изкачване. И, разбира се, не е място, където можеш да се окажеш, след като случайно си се заблудил. Или пък да забравиш, че си бил там.

Не е изключено, че, предусещайки многобройните трудности на изкачването от изток, свръзката е сметнала западната стена за по-пригодна за изкачване. Година по-рано Валтер Бонати и Карло Маури намират вариант за изкачване от запад и успяват да стигнат доста високо. При разполагане на базовия лагер от изток единственият възможен начин за Маестри и Егер да стигнат до основата на западната стена би бил: изкачване към премката Щандхардт (Col Standhardt), а след това – спускане на запад. Десетилетия по-късно това става най-използваният подход към западната стена.  

На старата снимка Тони Егер изглежда като изкачващ се от запад и в непосредствена близост (северно) от премката Щандхардт (Col Standhardt). Очевидно, той се връща към източната стена на масива. Това е впечатляващ пример за търсене на алтернативен маршрут.

През последните десетилетия екипите, опитващи се да се върнат от запад, напразно пробваха да си пробиват път през трудните прагове. Линията, избрана от Егер и Маестри, изглежда доста по-лесна (около III категория).
 

 


Много е вероятно, спускайки се от премката Щандхардт (Col Standhardt), свръзката да е стигнала до подветрените, отрупани със сняг, лавиноопасни склонове, които дават началото и захранват ледника Торе. Именно на този ледник през 1974 г. бяха намерени тленните останки на Егер. Неговата смърт си остава загадка.
 
Все пак, въз основа на тази нова информация, може да бъде направено предположението за нещастен случай на спускане от седлото Щандхардт (Col Standhardt). Един човек, който знае цялата истина, отказва да говори. Той ни оставя да гадаем и да се опитваме да възстановим истината.

Най-печалният аспект на историята, разказана от Маестри и Фава, е, че те дават невярна информация на семейството на Егер за това как е загинал. Сестрата на Тони е все още жива. Тя, както и преди, е подтисната от факта, че след връщането на експедицията Маестри и Фава не й дават нищо от дрехите, екипировката или записките на Тони. А е известно, че той е водил подробен дневник. Далеч над 80 години тя живее сама в малко градче недалеко от Лиенц (Австрия). Заради душевния й покой Маестри просто е длъжен да й сподели цялата истина за станалото през тези шест дни на 1959 г.
 
Авторите на статията се надяват, че ще дочакат честния разказ на Маестри, който ще сложи край на всички съмнения. Веднъж завинаги.

Какво доказва изучаването на снимките и направените сравнения:

• Маестри е използвал в книгата си фотографии, които не са били направени на източната стена на Серо Торе,
• свръзката Егер-Маестри е била от западната страна на масива – противоположна на тази, по която, според твърденията на Маестри, той и партньорът му са се изкачили на върха. Вероятно това е бил опит за изкачване по западната стена на Серо Торе. Какви други могат да бъдат причините двамата да се окажат в западната част на масива?
• неописаните в дневниците шест дни свръзката е прекарала именно правейки опит по западната стена. Докато, според Маестри, тези дни двамата с Егер са посветили на изкачване от изток и спускане от север,
• фотоапаратът на свръзката, който е бил у Егер, не е бил загубен, както твърди Маестри, защото не е бил намерен при тялото му.

 
Това е статията в PATAclimb.Com. Може ли казусът “Серо Торе’ 1959” да се смята за изяснен? За мнозина това се случва още през 2005 г. Но има и такива, които не приемат еднозначно и докрай приведените аргументи (в това число и последния) за отхвърляне на версията на Маестри. Това отлично знае и самият Гариботи, който не случайно отправя апел към съвестта на Маестри…


Снимка: Петер Гебхард 

--------------------------------------------------------------
*Ермано Салватера бе официален гост на Банскофилмфест‘ 2011. Роден в Пинцоло (на 21 януари 1955 г.), след като навършва две години заживява над 2500 м с родителите си, които стопанисват заслона “Дванадесетте Апостоли” в групата Брента на Доломитите. Той продължава семейната традиция и до днес. Автор е на стотици изкачвания (между които много солови и скоростни) в родните му Доломити, на постижения от световна класа в Йосемити (“Zodiac” и “Salathe” на Ел Кап), Колорадо, на остров Бафинова Земя (първо по югозападния ръб на Маунт Менхир), в Аляска (по Кулоара на Меснер на Маккинли), но особено много в Патагония. Там има 25 експедиции (първо зимно на Серо Торе, премиери по “Parete Est”, “El Arca de los Vientos” и “Infinito Sud”, първо по “Magico Est” на Централната от Кулите Пайне, първо повторение по Северния ръб на Южната кула, солово по “Via Monzino” на южната, второ въобще на Серо Щандхард, първо на Ел Мочо, първо въобще и соло по “Rubio e Azul” на Торе Медиалуна, второ въобще на Сент Екзюпери, първо соло по “Via Corallo” на Торе Инномината). Преминал е 400-километров траверс през Йело Континентал (Големия Патагонски леден щит). Като екстремен скиор се е спускал по северната стена на Чима Пресанелла, Скиволо Норд, Черния жлеб (Каналоне Нери) на Чима Тоза. През 1988 г. поставя национален рекорд на Италия за скорост със ски – 211, 640 км/ час в Лез Арк. През 2005 г. постига 212,800 км/ час на същото място. Заедно с аржентинеца от италиански произход Роландо Гариботи, американеца Колин Хейли и сънародника си Елио Орланди (гост в Банско през 2010 г.) са признати в алпийските среди за най-добрите експерти по Патагония. Алпийски гид и инструктор по ски, за себе си Ермано Салватера казва, че най-близо до сърцето му са групата Брента и Патагония.
 
**Средновековният Лиенц (Lienz) в Източен Тирол не бива да се бърка с третия по големина град в Австрия Линц (Linz), център на провинцията Горна Австрия (Oberösterreich).
 
*** Tom Dauer. “Cerro Torre: Mythos Patagonien”, AS Verlag & Buchkonzept, Zürich, 2004, 240 Seiten, ISBN-10: 390911105X, ISBN-13: 978-3909111053.

 
****Reinhold Messner, “Torre Schrei aus Stein”, Malik Verlag, München, 2009, 304 Seiten, ISBN-10: 389029359X, ISBN-13: 978-3890293592.

 
През 1991 г. се появява филмът на Вернер Херцог (Werner Herzog) “Серо Торе – вик от камък” (“Cerro Torre: Schrei aus Stein” или “Cerro Torre: Scream of stone”, 1991 г.) по сценарна идея на Райнхолд Меснер [автори на самия сценарий са Ханс-Улрих Кленер (Hans-Ulrich Klenner), Валтер Заксер (Walter Saxer) и Робърт Джефриън (Robert Geoffrion)] и с участието на такива световни филмови и катерачни знаментости, като Доналд Съдърланд, Виторио Мезоджорно, Матилда Мей, Ханс Камерландер, Щефан Гловач и др. По време на снимките в Патагония с екипа на “Schrei aus Stein” се срещат и запознават българите Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев, които правят първите български изкачвания в Патагония – по Аржентинския маршрут на Фицрой, и поставят началото на българското big wall катерене в най-дивите и най-недостъпните райони на планетата.
Филмът “Серо Торе – вик от камък”(Германия, Франция, Канада, 1991, Вернер Херцог, 106’/  “Cerro Torre: Schrei aus Stein”, Deutschland, Frankreich, Kanada, 1991, Werner Herzog, 106’) e прожектиран за първи път в България (с превод на български) на Първия фестивал на планинарския филм в Троян, 2-4 октомври 1998 г.

 
***** Kelly Cordes, “The Tower: A Chronicle of Climbing and Controversy on Cerro Torre”, publisher “Patagonia”, 2014, 400 pages, ISBN-10: 1938340337, ISBN-13: 978-1938340338.

 
******Тленните останки на Тони Егер са намерени от американския алпинист Джим Донини (Jim Donini, роден през 1943 г., автор на едни от най-сложните изкачвания в Аляска и Патагония, президент на Американския алпийски клуб от 2006 до 2009 г.) в периферията на ледника Торе вследствие на разтопяването и отдръпването му. През 1976 г. Джим Донини заедно със сънародниците си Джон Браг (John Bragg) и Джей Уилсън  (Jay Wilson) прави първо изкачване на Торе Егер – по онова време кулата е смятана за едно от най-големите, дори за най-голямото катерачно предизивикателство в Южното  полукълбо. Лошото време принуждава тримата да водят битка от декември 1975 г. до 22 феврури 1976 г.
 
*******Ето (в преразказ) историята на Маестри. През 1959 италианецът Чезаре Маестри (Cesare Maestri), австриецът Тони Егер (Toni Egger) и аржентинецът от италиански произход Чезарино Фава (Cesarino Fava) решават да изкачат девствения тогава връх Серо Торе. В един момент Фава се отказва от участие в опита, обезсърчен от бавното напредване. От този момент в продължение на шест дни той чака Маестри и Егер да слязат от Серо Торе. На седмия ден рано сутринта решава, че неговите партньори няма да се върнат живи и започва да опакова общия багаж, оставен в снежна пещера в подножието на Серо Торе. Непосредствено преди да тръгне надолу, Фава хвърля последен поглед към скалния обелиск и съзира нещо да се чернее на снежното поле. След като стига до това място, той вижда полуживия, приличащ на отломка лед Маестри, който при вида му казва само три думи: “Тони, Тони, Тони“. Така започва една от най-големите загадки в историята на алпинизма.
 
Когато идва на себе си, Маестри разказва своята версия за събитията. Според нея, след дълго изчакване времето да се подобри (все още заедно с Фава) двамата с Егер решават да се откажат от плана си за обсадна тактика, а да предприемат бързо изкачване. По мнението на Маестри, ключ към успеха било изкатерването по ледената драперия, покриваща източната стена на Серо Торе, гаранция за което било високото майсторство на Егер в катеренето по лед. Преминаването на такава стена с твърде архаични от днешна гледна точка средства (би) било безпрецеденто постижение по онова време. На слизане от върха свръзката е изненадана от ледена лавина, която отнася Егер и оставя Маестри сам на стената, без бивачни съоръжения. Чезаре успява с последните си сили да се добере до голямото снежно поле, където го намира Фава.
 
Версията на Маестри се пропуква през 1968 г., когато в подножието на Торе се появява британска експедиция, имаща за цел да повтори маршрута му с Егер. Алпинистите съобщават за сблъсъка си с огромни трудности. Експедицията не успява да премине маршрута и се появяват съмнения, които се засилват с времето. Между другото и поради това, че в разказа на Маестри биват откривани нови и нови несъответствия.
 
Но твърденията на Маестри са поставени под съмнение съвършено директно едва през 2005 г. През тази година италианците Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), Алесандро Белтрами (Alessandro Beltrami) и аржентинецът с италианско потекло Роландо Гариботи (Rolando Garibotti) изкатерват маршрут, който върви по северната и източната стена на Серо Торе – “El Arca de los Vientos”, без да намерят никакви следи от изкачването на Маестри и Егер над мястото, до което все още ги придружава Фава. Това е триъгълното снежно поле в долната част на стената. Намират също така и чука на Маестри – доста по-ниско от споменатото снежно поле. Тогава публично изразяват мнението си, че не е възможно техният сънародник да е изкачил източната стена така, както твърди, и че въобще не я изкачил. [По време на Банскофилмфест‘ 2006 г. бе показан филмът “Серо Торе – сборището на ветровете” (Италия, 2006, Ермано Салватера, Роландо Гариботи, Алесандро Белтрами, 20’/ “Cerro Torre, el arca de los vientos”, Italy, 2006, Ermanno Salvaterra, Rolando Garibotti, Alessandro Beltrami, 20’)].
 

Линията “El Arca de los Vientos”
Снимка/ photo: colmar.it
 
Въпреки това Маестри (понастоящем на 85 години – роден е в Тренто на 2 октомври 1929 г.) и до днес държи на своето. А и част от алпинистката общност е склонна да продължи да вярва в изкачването му с Егер...
 
Превод и бележки: Петър Атанасов