Междувременно завърших и електротехническия факултет на ТУ. Естествено нито съм единствения, нито съм най-опитния, който има какво да каже по темата. Така че ако сте доволни от опита си, или пък смятате да пускате коментари от вида „Да бе, да!” или „Това и баба го знае!”, по-добре не четете по-нататък. Ако обаче искате да научите още малко и да оптимизирате електронните си играчки, когато предприемете следващото си голямо пътуване, или искате да споделите в коментарите своя неоценим опит, който е алтернативен на тук описания - можете да продължите. Поемам и риска статията бързо да остарее, като се има в предвид с каква скорост се развиват комуникациите и техниката въобще.
 
И така - ще става дума за електронни играчки от вида на часовници, телефони, компютри, GPS-и и други подобни, начини на използване, на зареждане и т.н. Също ще става дума и за подходящ софтуер, когато си струва да се отбележи.
 
Някои от тях в някои случаи са абсолютно необходими, като уредите за навигация, а други са опция, служат за уплътняване на времето например. Изброените и описани устройства представляват доста изчерпателен списък и остава на вас да прецените в кое пътуване какво си заслужава да вземете. Има например експедиции, целта на които е такава, че без уред за позициониране няма никакъв смисъл да се тръгва. В подобна ситуация са били още в началото на миналия век Скот и Амундсен, искайки да достигнат Южния полюс. Тогава те са използвали секстанти (по-точно усъвършенствани, но подобни уреди). Сега, естествено, се използва GPS. Ще започнем именно от уредите за навигация.

 
 
НАВИГАЦИЯ
 
В момента геодезическите измервания базирани на точни GPS уреди (двучестотни, използващи технологията DGPS) все повече изместват класическите геодезически уреди. Уредите предназначени за DGPS измервания, обаче, са твърде скъпи и много тежки за оперативна навигация. Тук е мястото да отбележа, че на последната експедиция в Антарктида, нямаше никакъв шанс да успеем, без оперативна навигация. Ще опиша начините за използване и някои важни особености.

  
Измерване на точка с прецизен уред по технологията DGPS и навигиране с eTrex
 
Уредите на Garmin са най-добрата алтернатива за оперативна навигация, когато говорим за планини и дейности на открито.  Едната опция е ръчен приемник с карта и сравнително голям монитор, например eTrex. Дълго време съм използвал eTrex Summit и нямам съществени забележки. Освен две - доста тежичък, когато теглото има съществено значение, и доста неудобен за носене, тъй като трябва да му се търси място и обикновено пречи. За това бих препоръчал на всеки сериозен сървайвър да се сдобие с един сериозен часовник за сървайвъри. Например Garmin fēnix, или съответен последен модел.


 
Управление
 
Можете доста неща да свършите, като се лутате из менютата на уреда. Бих ви препоръчал, обаче, от там само да укажете режима на работа на терен. Всичко останало може да се направи бързо и удобно от компютъра, като се свърже уреда с него. Това е една важна причина да имате лаптоп на пътешествието си. На него трябва да инсталирате програмата Basecamp. Изтегля се безплатно от тук. Има я за Windows, Mac и като мобилно приложение. Basecamp е наследникът на популярния в близкото минало MapSource. Уредът се свързва с USB кабела (едновременно се зарежда батерията), и директно управление на точките и траковете в телефона става като се избере Internal storage при включен уред:

    
Използване на уреда свързан с компютър и планиране на път с програмата Basecamp

При всяко свързване с компютър, обикновено след даден преход, е добре да свалите всичко от уреда (през меню Device), и да разчистите уреда от излишни точки и тракове. Сваленото програмата запазва и във всеки последващ момент можете да го използвате, редактирате, преименувате, анализирате и т.н.
 
За да видите къде сте били, съобразно свалените от уреда данни, както и за планиране на пътя, в Basecamp е необходимо да заредите подходяща карта. Тази, която се инсталира с продукта, е твърде мизерна. За щастие се намират карти за Garmin, а специално за България непременно си свалете картите от BGMountains. След инсталирането им, в Basecamp те се зареждат през меню Maps. Без да изпадам в подробности, ще опиша няколко типични начина за употреба на уреда в практиката.
 
Въвеждане и навигиране към целеви точки (Waypoints)
 
Хубаво е за предстоящия преход да въведете началната, крайната и по-важни междинни точки, ако разполагате с точните координати. Най-лесно е това да стане, като намерите съответните места на картата в Basecamp, и с инструмента „New waypoint” да ги създадете. Задават им се и подходящи имена (не много описателни, защото мястото в уреда за тези имена е ограничено). После създадените точки лесно се преместват в уреда с мишката.
 
За някои обекти, като хижи, водопади, върхове, координатите са известни и са публикувани на различни места в Интернет, или в съответните гидовници. Можете да създадете точки и като въведете координатите, ако ги знаете. Координати на разни места могат да се вземат и от съществуващите онлайн карти: Google Earth, Google Maps, OpenStreetMap и др. Това е един доста удачен начин.
 
Когато на терен искате да използвате дадена точка за да бъдете навигиран от уреда към нея, зареждате точката от съответното меню и избирате „Go”. Има едно екранче на уреда, което ви показва какво е текущото разстояние до точката (по права линия, или по-точно по повърхността на елипсоидния модел на Земята). И по-важното – маркера на цифровия компас ви показва посоката, в която в дадения момент се намира точката. Това може да ви е полезно и в непознат град. Настанявате се в някакъв хостел например – веднага пускате GPS-а и маркирате точката. След това, където и да се загубите в града, лесно можете да се навигирате към мястото.
 
Конвертиране на координати
 
При работа с точки и координати всеки сървайвър неминуемо се сблъсква с проблемът за конвертиране между няколкото съществуващи системи. Има много онлайн конвертори, някои удобни, други не. Но какво става, когато сме офлайн? Най-добре е, да направите като мен – създавате си собствен конвертор в електронна таблица, или направо използвайте моя (направен заедно с Константин Коцев – К2):
Изтегли в xlsx формат
 
Въвеждане на планиран път
 
Става по подобен начин, но вместо точки въведете планираният път. Терминът е Routes в уреда и Basecamp. Избира се инструмента „New route”, изчертава се, след това пак с мишката се дропва в уреда.
 
В интернет на доста места вече могат да се открият публикувани файлове със записани пътища, маршрути, пътеки. Можете да свалите интересуващ ви файл, да го импортирате в Basecamp, да видите на картата дали е желаният от вас, при нужда можете да го редактирате, и след това да го сложите в уреда.
 
Вече на терен можете да заредите този „Route” и да пуснете навигация да го следвате. Екрана на уреда ще ви предостави карта, с възможност за промяна на мащаба, и маркера на цифровия компас ще показва на къде да вървите за да следвате зададения път.
 
Записване на пътя и използване за връщане или анализи
 
Когато пуснете GPS-а на уреда, той веднага започва да записва пътя (т.н. трак). По късно, ако се загубите, можете да зададете навигация към този записан трак, и да се върнете в изходната точка. Когато по-късно свалите в Basecamp данните от уреда, записаните тракове могат да се обработват (например да се обединяват, да се премахват излишни участъци и др.). Виждате ги на картата, можете да ги анализирате, показвате графично и др. Като цяло архивът ви от тракове и точки ще набъбва, и това е един добър дневник на вашите пътешествия.
 
Измерване на температурата
 
Уредът има вграден термометър, но едва ли някой го интересува, каква е температурата в близост до ръката ви. Може да се свали от ръката, но темперирането става за ок. 20 минути. За измерване на околната температура се продава много полезна приставка tempe,  външен термометър, който се свързва с часовника безжично чрез Bluetooth. Сензорът може да се закачи за постоянно на раницата, и часовникът винаги ще показва външната температура. Нещо повече – когато се записва пътя с включен GPS, една от записваните данни е околната температура. Това по-късно свалено в програмата Basecamp изглежда таблично така:


 
А по принцип може да се види и като графика:



Интересно е да се знае, че един външен температурен сензор в групата, успешно се хваща от два (най-вероятно и от повече) уреда едновременно. Това го ползвахме в практиакта на последната експедиция.

Използването на външен термометър не увеличава разхода на енергия забележимо. В режим на включен GPS температурата се записва периодично, а в режим на изключен GPS връзката по Bluetooth се прави само когато извикате съответното екранче на уреда.

Измерване на пулса и крачките

Продава се приставката HRM-Run, с която безжично можете да записвате и следите пулса си и движението (крачки и параметрите им). По-евтиния вариант HRM записва и следи само пулса, което е напълно достатъчно. Полезен уред, особено в процеса на подготовка, защото така можете да дозирате натоварванията и да направите тренироките си по-ефективни.

ЕКШЪН ВИДЕОКАМЕРА

Въпреки че не възнемерявам в тази статия да разглеждам доста широката тема за оперативно (екшън) видео заснемане, трябва да отбележим, че от часовника на Garmin може безжично да се управлява видеокамера на Garmin, от вида VIRB. Екшън камерите на Garmin се позиционират отлично в ревютата спямо конкуренцията си от GoPro, Sony, Hedcam, JVC, HTC и др. Носенето на екшън камера става все по-актуално във всяко едно приключение. Тя естествено е и доста добър фотоапарат. Все пак сме в 21-ви век, в който всеки фотоапарат е видеокамера, и обратно.

ЗАРЕЖДАНЕ С ЕНЕРГИЯ
 
Слънчева батерия
 
При всеки уред с пуснат GPS основен проблем са батериите. Обикновено изкарват около 12 часа. А това не е добре при многодневни прояви. Спасението е в преносимо зарядно устройство със слънчеви батерии. Аз ползвам това, което се предлага като приставка от Garmin (на пазара могат да се намерят най-различни други решения):


 
Такова зарядно устройство бих казал, че е задължително да се има. То може да се използва да зарежда и други уреди по вас, например смартфона или плейъра за музика. Изходът е стандартен или мини USB, какъвто ползват почти всички съвременни уреди. Слънчевата батерия е компактна, с каишки, така че може целодневно да се носи върху горния джоб на раницата, като така пълни акумулаторната батерия непрекъснато. За целта не е задължително времето да е слънчево. Естествено има и зареждане на батерията през мрежата, и това задължително се прави преди пътуването и при всяка удала се възможност.
 
Преходници
 
Не забравяйте да комплектувате това зарядно с преходници за всяко едно от устройствата, които мислите да зареждате. Например ето този преходник от мини към микро USB, е полезен за зареждане на телефон:



Какви преходници са ви необходими се установява предварително, докато тествате техниката в къщи, а не когато ви потрябват някъде далече и ги няма!
 
Разклонители
 
Като минимум трябва да си носите един компактен разклонител като този, който струва под 2 лева:



Така спокойно можете да си включите едновременно лаптопа, телефона и каквото друго ви е необходимо. Още един плюс от носенето на лаптоп е, че включвайки телефон, часовник или друг уред през USB-то му, едновременно ги зареждате.
 
Аз си нося и един удължител от 4-5 метра (с разклонител). Много помага за осигуряване на независимост и мир при ползване на един контакт в стаята или където се намира той.  Добре е да се потърси такъв с по-тънък кабел, за да не заема място и тегло.
 
Различни стандарти за контакти
 
Удобството на разклонителчето показано по-горе на снимката е, че поради по-тънките стебла на щепсела, може да се пъхне в почти всички контакти по света, или за него лесно се намира преходник. Най-добре е да се снабдите предварително с преходник за страните, които мислите да посетите, или да си купите един универсален. Аз престанах да ползвам универсалния, защото е доста обемист и сложен. Обикновено преходник се намира във всеки супермаркет в страната, в която се намирате. Ето например как изглежда този, който си купих за 2$ в Аржентина:



Това покрива и Австралия, Китай, Нова Зеландия, Панама, Уругвай и др. Същото, но с успоредни страни на щепселните пластини, покрива останалата част от Южна Америка, САЩ, Япония и други. Има достатъчно много сайтове в Интернет, където можете да видите как изглеждат контактите в дадена страна.
 
Захранване и зареждане в кола
 
Ако пътешествието ви включва продължително пътуване с кола, на която вие осъществявате контрол, излишно е сякаш да се казва, че трябва да си имате „зарядно за кола”, което преведено на по-съвременен език означава адаптер от 12V към 5V USB със щепсел за запалката на колата. По принцип в личната си кола трябва да имате едно, което да си стои на разположение винаги в жабката.

В USB-то на зарядното можете да включите почти всеки зареждаем съвременен уред със съответния кабел. Важна характеристика за адаптера е допустимия максимален ток на зареждане. Не си купувайте адаптер, на който този параметър е под 1 ампер.
 
А какво правим, ако трябва да зареждаме 2-3 уреда едновременно, като гнездото за запалката е едно? Купува се USB разклонител, наричан още и hub. Аз си имам и разклонител за гнездото на запалката, който изглежда ето така:
 

 
По-голяма слънчева батерия
 
Слънчевите батерии за по-сериозна експедиция са с доста голяма площ, много по-скъпи са, и зареждат акумулатор, който има размерите почти на акумулатор за кола. Има различни варианти, и ако трябва да оборудвате базовият си лагер по-сериозно с електричество, моля консултирайте се по-обстойно със специалист. Вариант в подобни случаи е използването на портативен генератор на бензин. Контактуването със специалист се налага, защото между слънчевата батерия и акумулаторът трябва да има електронно устройство - контролер, който предпазва елементите и батерията от претоварване/презареждане. Системата трябва да е добре комплектувана.
 
Инвертор
 
Това е устройство, което преобразува постоянен ток (в нашия случай 12V от акумулатора) до 220V променлив ток. Очевидна е ползата от подобен уред, тъй като на изхода му разполагаме с контакт 220V. Има най-различни големини и мощности. Моят е със 150 вата изходна мощност, тежи 500 гр., и изглежда така:


 
Да се има в предвид, че има загуби при преобразуването. Изисква се доста стабилно зареден акумулатор. При пътешествие с кола е много полезен, за мен почти задължителен уред.
 
Преобразувател за кола за лаптоп
 
Има още един специализиран уред, който работи по-ефективно от инвертора за променлив ток – т.н. универсален адаптер за кола за лаптопи. При него загубите са по-малки, тъй като преобразува постоянен ток 12V до постоянен ток 18-22V (настройва се с превключвател съобразно изискванията на модела лаптоп). Ето как изглежда този който имам:



Този уред става доста привлекателен за ползване, тъй като веднъж захранен, лаптопът от своя страна може да захранва включени през USB към него други устройства (мобилен телефон, часовник, плейър и т.н.).
 
Инверторът и преобразувателя за кола за лаптоп могат да се използват не само в кола, но навсякъде, където има добре зареден акумулатор 12V. Това са на практика всички енергийни установки, зареждани от слънчеви батерии. За да се използва подобен акумулатор, трябва да предвидите съответен разклонител от клемите му. Именно за това са клемите на моя разклонител за кола, който е показан на една от снимките по-горе.
 
Уред за електрически измервания
 
Макар че не е задължителен, аз винаги си нося един универсален уред, от най-евтините, който тежи 60 гр.:



Трябва съвсем малко опит за да можете да си служите с него. Освен мерене на прав и променлив ток и напрежение, можете да проверявате за прекъсната верига и за съпротивление. Братята китайци са се погрижили цената му да е нищожна, и да се намира във всяко квартално пазарче :-) Носенето на подобен уред се осмисля например затова, че с него можете да проверите колко са ви изразходвани батериите. Особено, ако случайно сте разбъркали използваните с неизползваните батерии :-) Когато се слагат батерии (към челника например), желателно е всички да имат приблизително еднаква степен на изразходване.
 
За батерии AA и AAA, каквито най-често използваме в челници и плейъри, най-простото мерене e на напрежението. За нови батерии то е равно или малко над номинала (т.е. 1.5–1.6V). Измереното напрежение спада с използването, и когато стане ок. 1.1V – батерията може да се изхвърли (естествено не на обикновен боклук – в повечето хостели и алпийски магазини има контейнер за изхвърляне на батерии!).
 
За акумулаторните (презареждаемите, rechargeable) батерии номиналното напрежение е 1.2V – пише го на батерията. Така че добре заредени те трябва да са в диапазона 1.25-1.3V.
 
С малко повече опит с уреда можете да мерите и разрядния ток на батериите, който за негодни батерии пада под 1A (внимавайте при меренето на ток, тъй като при по-мощен източник е необходимо допълнително съпротивление и можете да изгорите уреда, а при маломощен източник, какъвто са AA и ААА батериите – можете да им изцедите последните „капки” ток… не мерете повече от 1 секунда разрядния ток).
 
СМАРТФОН
 
Така наречените смартфони, които на практика са едни малки персонални компютри, изживяха най-динамично развитието си през последните 10 години. Повечето потребители използват смартфоните си, когато са свързани с мобилната GSM мрежа. В чужбина обаче, те се оказват неоценими за всеки пътешественик и сървайвър, дори когато се намира офф-мрежа и офф-лайн. Моят опит, който ще споделя, е свързан с четири-ядрения HTC One X, който въпреки че вече остарява, продължава да е актуален в практиката, а новите модели на различните фирми предлагат още интересни възможности.
 
Не съм някакъв фен на смартфоните въобще, но самият факт, че един такъв уред може да ни спести носенето на няколко други, вече представлява интерес за минимизиращия теглото пътешественик. Ще се опитам да изброя няколко функции, важни според мен, накратко (по-маловажните като калкулатор, дневник и т.н. няма да описвам).

  
Измерване с включен GPS на телефона на Крумов камък, о. Ливингсън, Антарктида

Като камера

Мина периодът, в който фотоапаратите, с които се комплектуваха телефоните, бяха с безобразно лоши характеристики. Вече е дошло времето, когато имайки добър телефон, нямаш нужда от компактен самостоятелен фотоапарат. Ясно е, че всеки гледа да носи на пътешествието си някакъв сериозен фотоапарат със сменяема оптика, но също така е вярно, че когато тръгне в акция, например да катери стена, и този тежък апарат остава долу, трябва да се носи компактен фотоапарат. И ето – смартфонът с добра резолюция и матрица върши цялата работа (моят е 8 мегапиксела с 3x оптичен авто-фокус, а последният модел на Самсунг S5 е 16 мегапиксела, и е защитен от вода и прах). Установяваме, че стават прекрасни снимки, както и HD видеоклипове. Продават се и обективи - приставки, които разширяват възможностите.

Повечето смартфони имат втора камера, която гледа към вас, докато гледате екрана на телефона. Е, да кажа, че освен за селфита и за видеоразговори, тази камерка е и огледало :-) (в режим на снимане през менюто превключвате на нея).

Като GPS

Повечето си имат GPS сензор. Трудно може да замени специализиран уред за оперативна навигация, и то главно заради факта, че големия екран на силната светлина през деня доста трудно се разчита, освен когато е в режим на максимална яркост – тогава бързо падат батериите. Все пак този сензор позволява да се разбере къде сме, полезна е връзката му с онлайн услуги като Google Maps и BGmaps. Не забравяйте да си инсталирате предварително няколко приложения, които ползват GPS сензорът, като GPS Status (текущо положение и цифров компас), Open GPS Tracker, BGmaps, GPS Test и др. Аз съм инсталирал и приложението Sigic, с което като се изтеглят карти за офлайн ползване, върши доста добра работа за навигация с кола. Изпробвано, работи добре, но хаби много батерията и трябва да се зарежда непрекъснато.

Като фенерче

Има си вградена светкавица, която се използва от приложение - фенерче (на моя се казва Flashlight). Твърде полезно нещо, особено като резервен вариант, когато ти умре челникът.

Музика

Перфектен плейър на музика. На практика ти спестява още един уред. Може да промени цяло пътуване, като уплътни самотни дни и нощи на изчакване на времето или полетът! Тръгването на пътешествие без музика си е направо самоубийство.

Естествено, не трябва да си забравите слушалки. Те ще са ви полезни и за лаптопа, в случаите когато говорите през Skype или гледате филм, особенно в общи помещения, обитавани от други хора.

WiFi

Стигаме до най-важното: WiFi възможностите. У нас или в чужбина, вече никой не отсяда в хотел, хостел, кафене или ресторант, в който не се предоставя безплатен WiFi. Има безплатен WiFi и по летища и автогари. Дори да имаме таблет или лаптоп, смартфонът си остава най-бързия и оперативен начин да се свържем. За целта предварително трябва да си инсталираме приложенията, които са станали най-популярни, поне за България: Skype, Viber, WhatsApp, Facebook и Gmail. С риск да досадя на знаещите, ще кажа по няколко думи за всяко едно. И да уточня - става дума за приложенията, които са бързодействащи, а не достъпа до услугите през браузера на телефона! (Това е така, защото приложенията изтеглят по мрежата само данните, а не зареждат през HTTP цели страница с JavaScript в тях).

Skype. Продължава да е актуален начин за разговор през бавни мрежи. Рекордът ми е видео разговор от о. Ливингстън през хванат с антена сателитен интернет, от излъчвател разположен на няколко километра разстояние по права линия. Телефонът на човека с който говорех, беше в мобилната мрежа в момента, не на WiFi.
Viber. Понякога разговор е възможен, когато Skype куца. Неудобството е, че уж звъни, а отсреща на телефона може въобще да няма Viber, или да не е активен в момента. Viber вече има и за Windows, Mac и Linux (настолни компютри и лаптопи).
WhatsApp. Все по-популярен за чатене.
Facebook. No comment :-)
Gmail. Приложението на Gmail позволява да си проверите пощата някъде по света, и то на бавен нет. Освен това, Gmail позволява да се конфигурира така, че ако имате няколко имейл адреса от други доставчици, да бъдат насочени към пощенската ви кутия в Gmail. Персонално, от както започнах да използвам тази услуга, съвсем удобно съм в час с цялата си поща, която получавам, докато пътувам, да я разчиствам и да отговарям когато е необходимо. При пускане на настолния компютър – програма от типа на Outlook автоматично изтегля всичко на локалния диск.
 
Има още няколко интересни технологии, които улесняват живота докато сте вързани с интернет.
RDP (remote desktop или терминално управление) за мобилен телефон. Можете да преглеждате и контролирате настолния си компютър от всяка точка свързана с Интернет на земното кълбо.
WOL (wake on lan). Имате възможност да настроите настолната си конфигурация и рутера си така, че със сигнал от мобилния телефон, настолния компютър в  къщи или в работата да се включи, и така да е достъпен за контрол или работа.
Тези опции обаче изискват някои настройки, от компетенцията на специалист в областта на мрежовите технологии (насочване на портове, отваряне на дупки във файеруола и т.н.).

Внимание! Свикнали сме в България със свободата на Интернет, но не навсякъде е така. Проучете дали в страните, които ще посетите, няма блокирани някои услуги. В Китай например Google е персона-нон-грата, и не можете да проверите пощата си в Gmail нито през телефона, нито през лаптопа. Не е достъпен и Skype. А търсачката там се казва ... Baidu. Аз съм намерил решение на проблема, но трябва някой да ви пусне компютъра в къщи, и да използвате споменатата по-горе технология RDP. И проверявате и комуникирате през терминалния прозорец ... все едно сте там :-) Доста неприятно при бавна мрежа, но решава проблеми. И информация от личен опит (скорошен) - Viber все още работи. Китай не е единствената страна с блокирани услуги.
 
Споделяне на интернет

И накрая – да споменем полезната възможност на всеки съвременен смартфон, да споделят мобилния интернет. Тази опция се нарича WiFi Hotspot в менютата на телефона. За нашенеца пътешественик, това е много полезно предимно в България, тъй като обикновено в плана ни към мобилния оператор има неограничен достъп до мобилен интернет, и на места без WiFi носения лаптоп се връзва в интернет чрез този WiFi Hotspot на телефона.
 
А в чужбина? Всеки от нас има алергия към т.н. „data roaming” (освен ако не си Рокфелер :-)). Едно възможно решение, ако посещението ви в дадена страна е достатъчно дълго, е да помолите някой приятел там да ви купи една SIM карта с интернет достъп (повечето мобилни оператори изискват местен документ за самоличност).
 
ЛАПТОП
 
Той може да представлява обикновен лаптоп, голям таблет, или както напоследък станаха модерни – таблет и клавиатура, оформени в едно (2-in-1 laptop). Обикновено пътешественика, когато пътува със самолет, носи лаптопа си в ръчния багаж. Ако пътува с лодка, най-добре е да си има едно херметически затварящо се пластмасово буре. Това е удобно и за наземни пътувания. Отново ще се опитам да изброя само най-интересните за пътешественика особености, при ползване на лаптоп на път.



Свързване с Интернет
 
Ако наоколо има само мобилен интернет – опцията ни е да се вържем чрез описаната по-горе възможност на смартфона WiFi Hotspot, или от някъде да намерим флашка с data SIM карта. Ако наоколо има WiFi – търсим връзка чрез него. Един от проблемите с който всеки се сблъсква е, че често се оказваме в най-далечната стая на хотела, където сигналът е слаб, или примерно, се оказваме в съседния на интернета къмпинг… Слава богу има решение на този проблем.
 
Външна антена за WiFi
 
Всъщност използва се качествен външен (свързан с USB) WiFi адаптер, с външна антена. По този начин могат да се хванат уникално слаби WiFi сигнали на далече разположени рутери. Устройството което ползвам, и без него не тръгвам никъде, е това:


 
Върви с около метър USB кабел, който позволява антената да се постави на подходящо за хващане на сигнала място, а лаптопът на удобно за работа място. Може да си носите и още един кабел USB  за удължаване, за по-тежки случаи. Антената е сменяема, така че може да се потърси и по-чувствителна антена. Не забравяйте да си инсталирате предварително драйвера, и да тествате системата.
 
Споделяне на хванатия интернет
 
Вече сме се настанили в най-далечната стая, и вече сме хванали интернет с лаптопа! Но… излягаме се на кревата, отваряме телефона да проверим пощата и фейсбука, и … той не хваща WiFi. Защото сигналът е слаб. А и съкафезниците мърморят, защото и те си няма нет… Спокойно, има решение и на това :-) Правим Hotspot, но с лаптопа, споделяйки хванатия WiFi. Така на практика превръщаме лаптопа си в ретранслатор на WiFi сигнала.
 
На повечето Mac-ове тази възможност я има по принцип. Но за повечето от нас, които сме с Windows на лаптопите, я няма (защо ли не се учудвам!). За щастие проблемът е софтуерен, защото повечето съвременни мрежови WiFi карти могат да излъчват, но тази опция не е предоставена в интерфейса. За да се получи, трябва да се направи един виртуален WiFi адаптер в мрежовите настройки на операционната система. Първоначално правех това, като изпълнявах една неприятно сложна поредица от команди в Windows Command Prompt. Докато не открих правилното приложение, с което става бързо и лесно, и не се изискват кой знае какви познания: mHotspot. Ако сте оставили Windows инсталацията сама да инсталира драйверите за WiFi картата ви, погрижете се да си изтеглите от производителя последните драйвери, защото иначе споделянето има вероятност да не успее!


 
Синхронизация с телефона
 
Не забравяйте предварително на лаптопа да си инсталирате програмата за синхронизация със смартфона. Много лесно ще си преглеждате снимките и актуализирате качената музика.
 
Инсталиран софтуер
 
Започнете подготовката на лаптопа си поне една седмица преди пътешествието. Понякога някои файлове се точат ужасно бавно, а за програмите, които ще ви трябват, обикновено се сещате в последния момент. А не е зле да си изкопирате всички снимки и ценна информация, която не искате да загубите. Лаптопът се явява вашия архив, ако … да спрем до тук :-(

Изключи ъпдейтите!

Не забравяйте да изключите автоматичното осъвременяване на операционната система в лаптопа си, и на всички инсталирани приложения, като тези на Adobe, Skype, програми за торенти, антивирусни програми т.н. Това е много важно, защото в чужбина трябва да се живее на бавен интернет. За операционната система Windows това става като дадете Properties на My Computer, Windows Update и т.н.
 
Флашка
 
Винаги си носете една флашка, в портмонето например. Много е полезно за оперативен обмен на информация, когато сте на път. В краен случай картата от фотоапарата може да свърши работата.
 
КИНДЪЛ
 
Ето един приятел, който не може с успех да се замести нито от телефона, нито от лаптопа. За съжаление, трудно се замества и с реални книги, защото не е лесно да се пътешества с библиотека от 15-20 дебели книги. А книгите тежат ужасно… Иначе, и аз предпочитам като си лежа, да си разлиствам реална книга. Мога да си я прелиствам, и мога лесно да погледна накрая… Но … киндъла (или там както някоя друга фирма го е нарекла), ме е спасявал вече няколко пъти от глад за четене, когато експедицията се е проточила прекалено дълго във времето :-)



За тези, които все още мислят да използват телефона си или таблета, вместо киндъл, да знаят, че киндъла така е направен, че с едно зареждане можете да прочетете няколко книги. Това е така, защото екранът е пасивен, т.е. енергия се хаби за появата на нова страница, но след това си стои така до следващата страница. Едновременно с това ви щади очите, тъй като не свети.

А, като споменах че не свети, да не си забравите миниатюрен челник, удобен за ползване в легнало положение, дори ако се намирате на полюса или в Аляска. Все пак киндъла му трябва външна светлина :-)

Успех!
 
Ваш: Николай Петков
 
ПП. И не забравяйте на лаптопа да си изтеглите поне 10 филма ПРЕДВАРИТЕЛНО, защото интернета по света е ужасен, България е щастлива страна, поне в това отношение. А и Замундата не е достъпна от чужбина.