Негови автори са ръководителят на британската експедиция полковник Джон Хънт и Едмънд Хилари. Предлагаме ви откъс, който разказва за решителния щур на 29 май 1953 г.
 
След две много студени нощи на Южното седло, с вятър, който се опитваше да издуха палатките, втората щурмова група и групата за поддръжка от трима души трябваше да установят последния лагер на височина 27 900 фута (8500 м).

 
На тази жалка, покрита със скални отломки площадчица по пътя към
лагер IX Хилари и Тензинг направиха къса почивка. Макалу с
неговия подобен на бръснач гребен надникваше зад гърба на Хилари
Снимка: Алфред Грегъри

Сваляйки за няколко минути кислородната си маска, Хилари не изпита затруднения в дишането на височина 27 200 фута (8288 м), което потвърди добрата му аклиматизация. Но ако бе използвал апарат от затворен тип, с подаване на чист кислород, то, сваляйки маската, щеше да бъде изправен пред риска да загуби съзнание.

Недалеко от това място британската група намери разпокъсаните остатъци от палатката, в която Тензинг и швейцарският гид Раймон Ламбер бяха прекарали ужасна нощ без спални чували и без примус по време на техния безстрашен, но неуспешен щурм предишната пролет. Този швейцарски опит сякаш бе потвърждение на една от основните тези на ръководителя – че Еверест не може да бъде изкачен с прибързани действия.

 
Скалите по южния склон, осигуряващи опора
за ръцете и краката на Лоу
Снимка: Алфред Грегъри

Една от сериозните опасности, с които се сблъскват алпинистите, които се приближават към Еверест от север, от тибетската или северната страна, е свързана с низходящия наклон на скалните пластове, които формират върха. Насочеността нагоре на плочите от юг осигурява много по сигурно сцепление.

На снимката Лоу опъва въжето към склада с припаси, създаден два дни по-рано от Хънт и Да Намгиал Шерпа. До това място в Югоизточния гребен петима алпинисти бяха доставили допълнителни кислородни бутилки, храна, гориво, изнасяйки по 63 фута (31,5 кг) багаж всеки.

Отдъхвайки само за малко след суровото изпитание по склона на Лхотце, Лоу с готовност се зае с изнурителната двойна работа по изнасянето на товар и дълбаене на стъпки към лагер IX. Както каза Хилари: "Това бе най-забележителния ден за Джордж на Еверест”.

 

Една погрешна стъпка по козирките към
Южния връх може да предизвика падане
от почти две мили (3200 м)
Снимка: Алфред Грегъри

На 28 май Хилари и Тензинг прекараха неспокойна нощ на 27 900 фута. В 06.30 часа на следващото утро те внимателно тръгнаха по несигурния снежен склон на Южния връх. В 09.00 часа стигнаха до връхната му точка, а след това продължиха по гребена, на който се виждат следите им. Снимката, направена по средата на пътя към целта, ясно показва, че те предвидливо са се придържали към твърди и сигурни опорни точки на границата между снега и скалите. Козирките изглеждат като преспи, а в действителност са огромни, създадени от вятъра образувания, надвиснали над страшната пропаст. Алпинистите следваха път далеко от тях, за да не предизвикат внезапното им срутване.

Но на едно място от този труден хребет Хилари срещна препятствие, която по-рано бе виждал на снимки и което бе предизвиквало страх и опасения – 40-футово (12-метрово) скално стъпало, което не може да се заобиколи, и чието изкатерване на тази височина с изчерпани сили изглежда проблематично.

От едната страна, там където козирката се отделя от скалите, той съзря някакво подобие на камина. Вмъквайки се в нея и опирайки гърба си в снега, Хилари бавно започна да се движи нагоре с надеждата, че козирката няма неочаквано да се откърти. И издържа. След около половин час, останал почти без сили, но уверен, че от този момент нищо не може да ги спре, той допълзя до края на камината.

 
Изглед от най-високата точка на Земята –
безлюдният, пустинен свят на Хималаите
Снимка: Едмънд Хилари

Една ледена вълна след друга – море от снежни върхове се простира в краката на Хилари и Тензинг на 150 мили, чак до хоризонта. В панорамата от 360 градуса внимателният поглед на Хилари е уловил стотици върхове от Тибет на север до Сиким на изток и до Непал на юг и запад. Много малка част от тези гиганти (по това време –бел. пр.) е изследвана и изкачена.

На югоизток се възвисява назъбената пирамида на Макалу. Колкото и да е удивително, но от разстояние около 12 мили тя изглежда като разклонение на Еверест. Като истински алпинист, Хилари за миг забрави за собствената си победа, за да разбере дали може да се набележи достъпен маршрут към този девствен 27 790-футов (8467 м) връх, цел на американска експедиция през 1954 г.

Грамадният масив на петвърхата Кангчендзьонга – трета по височина в света – господства над хоризонта на далечната граница със Сиким


Насочвайки се на северозапад, фотоапаратът на Хилари показва в
ниското криволичещият ледник Ронгбук, по който преминава подхода
на предишните експедиции към Еверест откъм Тибет
Снимка: Едмънд Хилари


Денят на победата –
Тензинг на най-високия връх в света
Снимка: Едмънд Хилари

Уморен и с притъпени възприятия, Хилари започна да се съмнява дали Еверест има връхна точка. Той направи последно усилие и разбра, че пътят пред него води надолу. А по-нагоре – нищо. Още няколко крачки и двамата с Тензинг победоносно стояха на най-високата точка на планетата Земя.

Тензинг зарови в снега дарове за своите будистки богове, а Хилари – Разпятие. Сваляйки кислородната маска, Хилари направи многобройни снимки, но нито една на себе си. “Тензинг беше никакъв фотограф, а Еверест не беше място, където трябваше да започне да се учи да снима” – каза той по-късно.

Флаговете на ООН, Великобнритания, Непал и Индия се развяват на ледокопа на Тензинг
 
Снимка: Едмънд Хилари
Фото 59

Северният гребен на Еверест – тази снимка
доказва, че Хилари е стигнал до върха
Снимка: Едмънд Хилари

Едва от върха Хилари и Тензинг, които се изкачиха от Южното седло, можаха да видят това убийствено разклонение на масива – маршрута на всички предвоенни групи от север. Мелъри и Ървин, които правят опит 29 г. по-рано, са забелязани за последен път на височина около 28 000 фута (8532 м). Хилари и Тензинг не намериха следи от тяхно пребиваване на върха
 


Следите по снега отбелязват пътя на
победителите на спускане
Снимка: Едмънд Хилари

Благополучно слизайки до Южния връх, Хилари фотографира последната част на предвърховия гребен, който не беше виждан изцяло отдолу от никого – освен от него, Тензинг, Еванс и и Бурдилън. Връщайки се по този увенчан със снежни козирки гребен, се отнасяха към съществуващите опасности с почти безгрижно безстрашие. Едва на противоположния склон на Южния връх, където снежният пух не позволява организиране на каквато и да била осигуровка, страхът се върна при тях.
 
Но победата бе тяхна.