Неочаквано и учудващо, не толкова защото експедицията е “едночленна”, а заради нейната цел – Салторо Кангри (Saltoro Kangri II, K-11, 7705 м). Този връх се намира на югозапад от най-големия ледник в планинската система Каракорум – Сиачен (75 км дължина, 1180 км² площ). Т. е., в зона под контрола на Индия. Вероятно става дума за грешка, защото е трудно да се повярва, че тази част на Каракорум е вече отворена от пакистанската й страна.
 
Салторо Кангри или Салторо Кангри-1 (Saltoro Kangri I, 7742 м) е най-високата точка във веригата Салторо (Saltoro Range). Последната е изследвана за първи от европейци през 1911-1912 г. Това са съпрузите от Великобритания Фани Бълък-Уъркман (Fanny Bullock Workman) и Уилям Хънтър Уъркман (William Hunter Workman). Експедицията им идва от запад, през прохода Билафонд Ла (Bilafond La), и прекарва два месеца на ледника. Семейство Уъркман дават имена на редица върхове и проходи и изкачват някои от тях. Топографите кап. Грант Питъркин (Grant Peterkin) и Сарджан Сингх от Индийската топографска служба (Survey of India) правят пълно заснемане и проучване на ледника.
 
Първият опит за изкачване на Салторо Кангри-1 е направен през 1935 г. от британски екип начело с Дж. Уолър [J. Waller, в неговия състав е сетнешният ръководител на победната експедиция на Еверест през 1953 г. Джон Хънт (John Hunt)], който стига до 7469 м (24 500 фута) по югоизточния гребен.
 
През 1957 г. е организирана британска университетска експедиция на Имперския колеж (Imperial College) под ръководството на Ерик Шиптън (Eric Shipton). Тя изкачва сравнително ниския, но много труден технически Тауиз (Tawiz на урду, което означава муска, медальон, 6400 м) и редица седловини. И тя стига до района през “Прохода на пеперудите”  (Билафонд Ла на езика балти) от Пакистан, с разрешение на пакистанските власти. Алпинистите се приближават до Салторо Кангри, но не предприемат опит за изкачването му. Редица британски източници смятат, че това е “първият невнимателен, недогледан и необмислен ход от смъртоносната орополитическа* игра в района на ледника Сиачен”, последвана от Сиаченския конфликт или Сиаченската война** между Индия и Пакистан за района на ледника, който е разположен в Кашмир, а той пък е част от спорната територия Джаму и Кашмир, към която имат претенции Индия и Пакистан.
 
Объркване предизвиква фактът, че, като се започне от 1960 г., на американските карти и в много атласи на света неправилно се посочва Линията за контрол между териториите на Пакистан и Индия – като тръгваща от дефинираната с Договора от 1949 г.*** така наречена точка NJ9842 (най-северният демаркационен пункт от Линията за прекратяване на огъня между Индия и Пакистан, позната и като Линия за контрол) и продължаваща на изток-североизток до прохода Каракорум (Karakoram Pass). Това създава впечатление, че Индия има достъп от юг до района Салторо Кангри и до района на ледника Сиачен. Обаче т. нар Договор от Симла**** дефинира точка NJ9842 и никоя друга като най-северна по посока на ледника в Линията за контрол  ("thence north to the glaciers"), т. е. Салторо Кангри и ледникът Сиачен (би трябвало да) са в Пакистан*****.
 
Първото изкачване на Салторо Кангри-1 е направено от японско-пакистанска експедиция на университетите от Киото и Пенджаб и на т. нар. “Karakoram Club”****** с лидер Т. Шидеи (T. Shidei, професор по физика в Kyoto University). На 24 юли 1962 г. до върха по неговия югоизточен гребен стигат японците А. Саито (A. Saito), И. Такамура (Y. Takamura) и пакистанецът Раджа Башир Ахмад (Raja Bashir Ahmad).
 
Има само още едно изкачване – през 1981 г. То е на експедиция на индийската армия и се ръководи от полк. Нарендра Кумар (Narendra Kumar, първият човек преминал ледника Сиачен отначало докрай). Индийците стигат до местоназначението си по долината на река Нубра (Nubra) и стъпват на Салторо Кангри-1, Сиа Кангри-1 (Sia Kangri I, 7442 м), прохода Индира (Indira Col, 5764 м), Сиа Ла (Sia La, 5589 м), прохода Туркестан (Turkestan La, 5810 м) и началото на ледника Пик 36 (тръгващ на североизток от едноименния връх, Pk 36, 7739 м). Според публикация в “Himalayan Journal” (vol. 39, p. 104), експедицията е изкачила Салторо Кангри-2. Но по-меродавно е мнението на най-големия изследовател и познавач на планините в този район, индиеца Хариш Кападия (Harish Kapadia), че Салторо Кангри-2 е един от най-високите неизкачени върхове в света. След 1981 г. не са правени никакви опити.

 
Поглед към Салторо Кангри от ледника Сиачен
 

Салторо Кангри
Снимка: Хариш Кападия
Photo: Harish Kapadia

 
Обкръжението на ледника
 
--------------------------------------------
*Орополитика (Oropolitics – англ., от гръцките думи oros – планина, и politicos) – политика, използваща като средство алпинизма.
 
**В началото на 1984 г. пакистанската армия започва подготовка за война срещу Индия за територията на веригата Салторо и ледника Сиачен. Обаче Индия първа нанася удар, слагайки началото на операцията “Мегхдут” през април 1984 г. Полк индийски войници е прехвърлен по въздуха на ледника Сиачен. Той установява пълен контрол над проходите Сиа Ла и Билафонд Ла, които откриват достъп до стратегическата Каракорумска магистрала (Karakoram High Way). Пакистан прави напразни опити да си върне тези проходи в края на 1984 и през 1985 г.
 
През 1986 г. пакистанската армия поретърпява ново поражение в този участък от фронта. В рамките на операцията, проявявайки изключителна военна подготовка и катерачно майсторство, Бана Сингх (Bana Singh) превзема пакистански военен укрепен пост на 6400 м, който по-късно е наименован “Бана” в чест на този офицер от индийската армия. След това поражение лидерката на опозицията в Пакистан Беназир Бхуто язвително предлага на тогавашния президент – генерал Зия Ул-Хак, да започне да носи фередже.
 
На следващата, 1987-а, година Пакистан изпраща елитна част командоси, командвана лично от генерал Первез Мушараф (от 1999 до 2002 г. премиер, а от 2001 до 2008 г. президент на Пакистан), за да прогони индийските войски от двата прохода. През септември се стига до въоръжено стълкновение, завършило с нова победа на Индия. Но въпреки това последната не успява да завладее стратегически важния град Хаплу, столицата на пакистанския окръг Гханче.
 
1344 пакистански войници са загинали в конфликта досега – 95% от тях в резултат на екстремалните условия на ледника. Броят на ранените е двадесет пъти по-голям.
 
В момента Пакистан има три батальона на границата със Сиачен, а Индия седем. Огромните разходи за поддръжката им накара двете страни да започнат преговори за мирно уреждане без териториален ущърб за всяка от тях. Но те нямаха резултат. По-голямата част от района на ледника Сиачен остава под контрола на Индия.
 
***Или Договора от Карачи (The Karachi Agreement, The Karachi cease-fire agreement), подписан между Пакистан и Индия на 27 юли 1949 г. Той установява т. нар. Линия за прекратяване на огъня под контрола на наблюдатели от ООН и слага край на т. нар. Първа индийско-пакистанска война (или Войната за Кашмир) от 22 октомври 1947 г. до 31 декември 1948 г. Тя избухва малко след обявяването на независимостта на двете държави и е първа от четирите индийско-пакистански войни (останалите са през 1966, 1971 и 1999 г.). Причина за започването й са териториалните претенции на двете държави към Джаму и Кашмир.
 
****The Simla Agreement, между Индия и Пакистан, подписан на 2 юли 1972 г. и узаконяващ отделянето на Източен Пакистан като самостоятелната държава Бангладеш.
 
******Карта – на http://en.wikipedia.org/wiki/Bilafond_La.  
 
******* Karakorum Club – просъществувала късо време пакистанска реплика на базирания в Индия изключително авторитетен “Himalayan Club”.
 
Петър Атанасов