Той следва система от рампи и жлебове по югоизточната стена на Серо Щандхардт (Cerro Standhardt) и завършва на премката между Серо Щандхардт и Пунта Ерон (Punta Herron).
 

Линията "Tobogan" на Серо Щандхардт
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
 
Първи опит по сега съществуващия маршрут бе направен през 1994 г. от испанско-италианската свръзка Пепе Чавери (Pepe Chaverri) и Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra)*. Атакуваната от тях линия бе завършена през 1999 г. от аржентинеца от италиански произход Роландо Гариботи (Rolando Garibotti) и словенеца Силво Каро (Silvo Caro), които използваха клинова техника (изкуствени опорни точки) в долната част и оцениха целия маршрут с 6a, A1, 70° на ледените пасажи, M6.
 
Американците случиха на добри “ледени” условия и това им позволи бързо катерене на класика. Именно липсата на подобни условия накара Гариботи и Каро да използват изкуствени опори през 1999 г.
 

Катерене по маршрута "Tobogan"
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
 
Според Хейли и Уолш предолените трудности са AI4, M6. Хейли е на мнение, че това е второ изкатерване, но основната работа още не е свършена. Става дума, разбира се, за продължаването на маршрута от премката до връхната точка на Серо Щандхардт или на Пунта Ерон.
 
Хейли, чието присъствие в Патагония е белязано с редица отлични постижения, през този сезон записа в актива си и следните други изкачвания:
 

• Иглата Гийоме (Aguja Guillaumet) – “Guillot-Conqueugniot” (250 м, 70°, 5), с Джон Уолш,
• Иглата Гийоме (Aguja Guillaumet) – “Comesana-Fonrouge” (400 м, 30°, 6b+), с Ману Кордоба (Manu Cordova),
• Серо Соло (Cerro Solo)** – “Insomnia” с италианеца Андреа ди Донато (Andrea Di Donato),
• Серо Торе (Cerro Torre) – “Ragni Route” (600 м, 90° M4), с Андреа ди Донато.

 
-----------------------
*Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra) – официален гост на Банскофилмфест’ 2010.
**Серо Соло (Cerro Solo, 6190, по други данни 6205 м) – стратовулкан (композитен, слоест висок коничен вулкан, съставен от пластове втвърдена лава, тефра и вулканична пепел), един от най-високите край границата между Чили и Аржентина, на запад от Охос дел Саладо (Ojos del Salado, 6893 м).