Симоне, на 27 октомври навърши 45 години. Как виждаш бъдещето?
- Наблюдавам света на алпинизма и алпинистите – Кшищоф Виелицки, Ханс Камерландер и други от големите в този спорт, които постигат успехи и над 50 г. И затова предвиждам и в следващите 10 години да се катеря на високо ниво и по трудни технически маршрути. Интересува ме прокарването на нови пътища, преодоляването на нови бариери. След 50-ата си годишнина бих искал да посвещавам повече време на планинарската култура. Досега съм написал само две книги , но искам да напиша повече – имам опит, много истории и бих желал да ги споделя.


Помниш ли момента, в който реши да станеш алпинист?
- Да. Бях на 13 години, занимавах се с много спортове, бях ходил много пъти в Доломитите. Един ден помолих моя баща да ме вземе на скално катерене. Баща ми се съгласи. Взехме въже, малко инвентар и… се влюбих! Тогава казах на баща ми: „Искам да стана професионален алпинист!” А той ми отвърна: „Разбира се, Симоне. Опитай”.


Значи твоят баща ти е помогнал?
- Да. И то много. Родителите винаги могат да спрат детето си с думите „Не, това е твърде опасно”. А той ми каза „Да”, което означаваше, че мога да мечтая и да се стремя да сбъдвам мечтите си. Но добави, че много добре трябва да обмисля как да направя това. По онова време за баща ми, а и за целия свят, имаше един-единствен професионален алпинист. И това беше Райнхолд Меснер. Баща ми ме предупреди, че няма да ми е никак лесно и се постара да ме подготви за евентуален неуспех. Затова ме поощряваше да уча, да получа добро образование и добра професия.


Меснер е бил примерът, който си следвал?
- Да, но не само като алпинист. Меснер е написал около 50 книги. Говори три езика. Бил е депутат в Европейския парламент. Създаде верига от музеи. Той е изключително отворен към света човек и, мисля, може да постигне успех във всяка област.


За такива хора се казва „човек-институция”…
- Точно така. Струва ми се, че е много по-лесно да бъдеш велик алпинист, отколкото да се докажеш в много и разнообразни сфери на живота. Възхищавам се от Райнхолд, макар че понякога е правил неща, с които не съм съгласен. Учил съм се от него. Днес сме приятели, макар че по характер сме съвършено различни.


Кой беше твоят първи успех в алпинизма?
- Бях на 15 или 16 години, когато с мой приятел заминахме с мотопед от Бергамо за Доломитите. Изкачихме Чима Гранде ди Лаваредо по маршрута на Емилио Комичи. За нас, юношите, това бе нещо велико. След това изкатерихме много турове на Мармолада, на Тре Чиме, в групата Села, в това число и няколко на Меснер.

Кое от постиженията си цениш най-високо?
- Всички мои изкачвания могат да бъдат разделени на две групи – трудни технически и исторически. Например, зимните на Шиша Пангма, Макалу и Гашербрум-2 са исторически. След 100 години сигурно ще бъда забравен, но за тези изкачвания ще се говори. Те не бяха особено сложни технически. Но, например, маршрутът на Северния връх на Барунце беше наистина убийствено труден, при това бе преминат в алпийски стил.
 
Какво е най-важно за тебе в алпинизма?
Две неща. Първо е приятелството. Мой голям приятел беше Анатолий Букреев. Днес такъв е Денис Урубко. Имам добри приятели от всякакви националности. Казвам това не от куртоазия, а защото става дума за истински приятелски връзки. Приятелството е най-големия дар, който получих от планините. Другото нещо е щастието, удовлетворението, което черпя от алпинизма. Не се катеря за слава или защото искам да се правя на герой, защото след време малцина ще помнят, че съм бил на някой връх. Алпинизмът не е футбол. Ако трябва да съм честен, истинският повод за моите изкачвания и експедиции по света е радостта, която изпитвам от тези преживявания. Благодарение на тях съм щастлив човек, а това за мене е по-важно от парите и от всичко друго. Затова не престанах да се занимавам с алпинизъм дори след трагедията на Анапурна, когато загина Анатолий Букреев, а аз оцелях по чудо.
 
Каква музика слушаш по време на експедиции?
- Зависи от настроението ми. Франк Синатра, „U 2”, съвременна музика. Не се разделям с музиката дори над 8000 метра.

Казвал си, че семейството е много важно за тебе. Би ли искал дъщеря ти да поеме по твоя път?
- Не бих искал, но съм готов да приема подобен неин избор. Но в същото време мисля, че принуждаването на децата да правят същото, което и родителите им, не е добро решение. Старая се да показвам на дъщеря ми колкото се може повече неща. И нека тя сама да избере това, което е най-вълнуващо и най-привлекателно за нея. Не се боя, че може да пожелае да стане алпинистка. Мисля, че съм в състояние да я науча да се катери на такова ниво, че да знае къде е границата, която не бива да прекрачва, и да умее да пази живота си. Би ми било страшно приятно да и помагам, ако избере този път.
 
Известно е, че си много добър скален катерач. Защо се ориентира към алпинизма и хималаизма?
- Катеренето по големи стени, т. нар. big wall, изисква пълна концентрация, човек трябва да има здрава психика и голяма физическа сила, защото често се оказва в много трудни ситуации. А във високите планини освен всички изброени качества е изключително важен инстинктът, нюхът. Там алпинистът се превръща в звяр. При катеренето по големи стени инстинктът не е толкова важен, колкото опита, физическата сила, психическата устойчивост или самоконтрола. Много обичам скалното катерене. Дълго време съм участвал в състезания. И до този момент се катеря на ниво между 8a и 8b категория. В dry tolling-а се справям с M11. Но единствено във високите планини се чувствам удовлетворен. Само там моята вътрешна сила може да влезе в схватка с дивата стихия на природата. Запазвам предпочитанията си и днес, когато младите избират боулдъринга или скалното катерене. Може би защото не познават вкуса на истинската експедиция. А може би защото не могат да си представят, че три месеца трябва да живеят в такива условия. Разликата е в това, че ако се случи инцидент на стената на Мармолада, можеш да звъннеш по мобилния телефон и ще дойдат да те приберат. В Хималаите може да звъниш колкото си искаш, но няма да получиш помощ. За всичко това трябва да си дорасъл, да си узрял. Затова в своите книги, филми, лекции се старя да обяснявам какво означава алпинизмът на голяма надморска височина.

Тук може би се появява проблемът за етиката в алпинизма. Днес в Хималаите попадат мнозина, които се интересуват само от себе си и от върха. И дори не забелязват, че около тях има други хора. Но ти няколко пъти си показвал, че знаеш какво трябва да се прави, когато някой се нуждае от помощ.
- Когато някой се нуждае от помощ, всичко останало отива на заден план. Това е въпрос на впечатлителност, но и на възпитание и на идеи и ценности, в които човек вярва.
 
--------------------------------------------
Симоне Моро е роден на 27 октомври в Бергамо. Започва да се катери на 13 години под опеката на баща си – най-напред в масива Гринье (Ломбардия), след това в Доломитите. Има общо 12 изкачвания на 7 осемхилядника – Еверест (четири пъти), Лхотце (два пъти), Шиша Пангма, Чо Ойю, Броуд пик, Макалу и Гашербрум-2. През 1997 г. с най-добрия си приятел – руснака с казахстански паспорт Анатолий Букреев, е пометен от лавина на Анапурна. Букреев и кинооператорът Дмитрий  Соболев така и не са намерени. Моро се спасява по чудо. По-късно партньор му става друг руснак с казахстански паспорт – Денис Урубко.
 
Симоне Моро е професионален планински гид. Владее петте основни европейски езика и до известна степен руски. През 2010 г. успешно завършва курс за пилот на хеликоптер и получава право да работи в спасителната служба на Непал.
Носител е на наградата на името на Дейвид Соулс на Американския алпийски клуб, на наградата на ЮНЕСКО „Феър Плей” и на италианския Златен медал за гражданско мъжество (Medaglia d'oro al valor civil) за спасяването на тежко контузения британски алпинист Томас Муур през 2001 г., когато се отказва от опита си за траверс Еверест-Лхотце.
 
Главните моменти от изключителната му кариера:
1992 г., октомври – опит на Еверест,
1993 г., август - Аконкагуа (6962 м) в Южна Америка, в алпийски стил, първо зимно изкачване,
1993 г., октомври – солов опит на Макалу по маршрута на Йежи Кукучка,
1994 г., септември – опит на Шиша Пангма,
1994 г., октомври – Лхотце в алпийски стил,
1995 г., април – опит на Кангчендзьонга,
1996 г., февруари - западната стена на Фицрой (3341 м) в Патагония (Южна Америка),
1996 г., май – опит на Дхаулагири,
1996 г., октомври – Шиша Пангма – Централен връх (8008 м) с Анатолий Букреев,
1997 г., май – Лхотце, второ изкачване с Анатолий Букреев,
1997 г., декември – опит на Анапурна с Анатолий Букреев, лавинен инцидент с фатални последици,
1998 г. – опит на Еверест от север,
1999 г., лятото – три седемхилядника в Памир и един шестхилядник в Тян-Шан за 34 дни: пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) на 16 юли, пик Корженевска (7104 м) – на 27 юли, пик Исмаил Самони (някога пик Комунизъм, 7495 м) – на 7 август, Кан Тенгри (6995м) – на 19 август  (с Денис Урубко и Андрей Молотов),
2000 г., май – Еверест по Класическия маршрут от юг с Денис Урубко,
2001 г., 6 март – пик Мраморна стена (6400 м) в Тян-Шан, зимно, с Денис Урубко и Максут Жумаев,
2001 г., май – опит за траверс Лхотце-Ееверест, прекратен заради акцията за спасяване на англичанина Томас Муур,
2002 г., май – Чо Ойю в алпийски стил,
2002 г., май – Еверест от север,
2002 г. г., декември – Пик Винсън (4892 м) в Антарктида,
2003 г., април – Килиманджаро (5893 м) в Африка,
2003 г., юни – опит на Нанга Парбат по Диамирската стена с националния отбор на Казахстан, до 7150 м,
2003 г., юли – Броуд пик по Класическия маршрут с националния отбор на Казахстан,  2003 г., септември – Елбрус (5642 м) с Денис Урубко,
2004 г., януари – опит за зимно изкачване на Шиша Пангма с полска експедиция, до около 7700 м,
2004 г., май – нов маршрут по северната стена на Кали Химал (7044 м, Северния връх на Барунце) с Денис Урубко и Бруно Таси, втори опит на Анапурна,
2005 г., януари – първо зимно изкачване на Шиша Пангма с Пьотр Моравски в състава на полска експедиция,
2005 г., май – опит на Батура Музтаг в Каракорум, Пакистан,
2006 г., април – опит на Ама Даблам с К.-Х. Залцбургер,
2006 г. г., май – Еверест за трети път, първи траверс от север на юг,
2007 г., февруари – зимен опит на Броуд пик, до около 7400 м,
2008 г., февруари – втори зимен опит на Броуд пик, до около7800 м,
2008 г., август – премиера в алпийски стил на Южния връх на Бека Бракай Чхок (6850  м) в Каракорум, Пакистан, с Ерве Бармас,
2009 г., февруари – първо зимно изкачване на Макалу с Денис Урубко, за което получават наградата „Айгер”,
2009 г., май – несъстоял се опит по югозападната стена на Чо Ойю с Ерве Бармас, след като китайските власти затварят границата за чужденци,
2009, г. юни – пик Победа (7439 м), Симоне Моро става „Снежен барс”,
2010 г., май – за четвърти път на Еверест,
2011 г., февруари – първо зимно изкачване на осемхилядник в Каракорум – Гашербрум-2, с Денис Урубко и Кори Ричардс.
 
Симоне Моро е автор на книгите „Комета над Анапурна” („Cometa sull' Annapurna”, Corbaccio editore, Milano, 2003) – за алпинизма, за Анатолий Букреев и нещастието на Анапурна, и „Осем хиляди метра живот” („Ottomila metri di vita”, Grafica e Arte, Milano, Ediz. italiana e inglese, 2008) – за изкачванията му в периода от 1999 до 2004 г., основно с Денис Урубко.
 
Симоне Моро е герой на три филма, показвани в България през 2004, 2006 и 2012 г. –

• “Здравей, Мартина” (“Ciao, Martina”,  Полша, 2004, Дариуш Залуски, 22’),
• “Шиша Пангма през зимата” (“Shisha Pangma zima”, Полша, 2006, Дариуш Залуски, 25’),
• “Обречен на мечтите” (Италия, 2012, Симоне Моро, Марио Курнис, 22’/ “Exposed to dreams”, Italy, 2012, Simone Moro, Mario Curnis, 22’).