Морис Ерзог в Шамони, 1990 г.
Снимка: Фабиен Севало
Photo: Fabian Cevallos
 
***
Морис Ерзог е роден на 15 януари 1919 г. в Лион, като най-голямо от осемте деца в семейството. Неговият баща Робер е алпинист, а по време на Първата световна война служи в Чуждестранния легион. Семейството има къща близо до челото на ледника Босон, спускащ се от склоновете на Монблан. Пребиваванията в нея разпалват интереса на младия Морис към планините.
 
Полага успешно зрелостни изпити в Париж и завършва икономика. Преди самия край на Втората световна се бие в редиците на френските партизани най-напред в Алпите, а след това в състава на 27-ми батальон на планинските стрелци, където стига до чин капитан и е отличен с Военен кръст (Croix de Guerre) за храброст.
 
През 1950 г. Френската планинска федерация (Federation Française de la Montagne) използва разрешението за посещение на Непал (едно от първите, дадени на чужденци) и организира експедиция, която има за цел изкачване на Дхаулагири (8167 м) или Анапурна (8091 м). Всесилният по това време шеф на тази и на още няколко обществени организации Люсиен Дьови налага Морис Ерзог за ръководител на тази експедиция, въпреки че той няма особени алпийски постижения. Но е отличен организатор, по това време секретар на Групата “Висока планина” (Groupe de Haute Montagne), чиито председател е Дьови. Не може да се говори за хималайски опит, защото по това време във Франция няма почти никой, който да го притежава.
 

Морис Ерзог, 25 януари 1950 г., няколко месеца преди Анапурна
Снимка/ photo:  lemonde.fr
 
Както пише по-късно Лионел Тере (в книгата си “Безполезните победи”, “Les conquérants de l'inutile”, Éditions Gallimard, Paris 1961):
 

• Този избор бе широко обсъждан, а по-късно дискусиите се засилиха още повече. Но според мене беше напълно обоснован. Ерзог не беше между най-добрите алпинисти на своето поколение, защото не беше изкачил нито един супертруден маршрут. И поради това мнозина се учудваха на избирането му. Но макар да нямаше някакви изключителни успехи, той притежаваше много сериозен алпийски опит, с какъвто можеха да се похвалят малцина.

 
От малък бе започнал да ходи по планините и бе преминал почти всички класически маршрути. След това беше записал в актива си редица трудни турове. Беше добър скален катерач. Може би не беше изключителен талант, но пък беше всестранен алпинист, притежаващ всички умения, които бяха необходими в Хималаите. Отлично се придвижваше по лед, имаше рядка издръжливост и необикновена физическа сила.
Освен това беше отличен колега, сговорчив и симпатичен. Усещаше се, че ще успее да наложи своя авторите на момчетата с ярко изразени индивидуалности, които лесно можеха да бъдат провокирани да се превърнат в непримирима опозиция на ръководител, склонен да се самозабравя.

 
Морис Ерзог (вторият отдясно) с участниците в експедицията на Анапурна.
Отляво: Луи Лашнал, Жак Удо, Гастон Ребюфа и Марсел Шатц
Снимка: марсел Ишак
Photo: Marcel  Ichac
 
Към този момент Франция е играла повече от скромна роля в битката за най-високите върхове на Земята – може да се похвали само с една неуспешна експедиция на Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м) през 1936 г. Люсиен Дьови иска страната му да заеме достойно място в историята на хималаизма. Затова в състава за Анапурна влиза елитът на френския алпинизъм – Лионел Тере, Жан Кузи, Луи Лашнал и Гастон Ребюфа. Тази престижна експедиция е организирана със замах и с мощната поддръжка на обществото, изтерзано от несгодите на войната и жадно за големи национални успехи.
 
Финалната атака е предшествана от многобройни разузнавателни изкачвания, в резултат на които разполагащите с примитивни и изцяло грешни карти французи се отказват от Дхаулагири и успяват да открият път до северното подножие на Анапурна. Търсенето на подход увеличава закъснението, което експедицията има още на старта си. След организиране на пет лагера по опасните северни склонове, на 3 юни към финална атака пристъпва свръзката Ерзог-Лашнал. Двамата не използват кислород. Не вземат и въже. Силният студ ги принуждава често да спират, за да разтриват вкочанените си ходила (французите използват единични обувки). По време на поредното спиране Лашнал изказва съмнение в целесъобразността на по-нататъшните усилия. Но Ерзог е готов да атакува върха дори и сам. В крайна сметка Лашнал решава да го придружи.
 
Експедицията разполага с крайно примитивна екипировка, а използването на единични обувки става причина за много тежки измръзвания. Към това се прибавя използването от атакуващите на амфетамин (наричан тогава макситон), който, както се оказва, действа замайващо на голяма надморска височина. За това свидетелства поведението на Ерзог, комуто, след като загубва ръкавиците си, не идва на ум да използва вместо тях резервните чорапи, които се намират в раницата му. След слизането в базовия липсата на чувствителност в неговите крайници стига над глезените и над китките. Състоянието на Лашнал не е толкова сериозно, но и той е заплашен от ампутации. Д-р Жак Удо прави чудеса, за да поставя в крайно примитивните условия венозни инжекции. Още на място е принуден да пристъпи към ампутации, в резултат на които Ерзог загубва всички пръсти на краката и почти всички на ръцете си…

 
Морис Ерзог с измръзнали ръце
Снимка/ photo:  summitpost.org
 
Слизането и завръщането от Анапурна в условията на започналия мусон се превръща в истинска Голгота и продължава почти месец. Едва на 7 юли изтощените до краен предел участници стигат до Париж. Снимката, на която Тере носи получилия тежки измръзвания Лашнал, обикаля целия свят.
Книгата на Ерзог за изкачването на Анапурна ("Annapurna, premier 8.000", Arthaud, Paris, 1951) – разказ за усилието, приятелството и всеотдайността, много бързо се превръща в бестселър, в най-популярната книга на тема алпинизъм за всички времена. До днес от нея са продадени 11 000 000 екземпляра.

 
Корици на книгата за Анапурна
 
Представителен, много симпатичен, поразително приличащ на Кларк Гейбъл* и често сравняван с него (не само заради “убийствените” мустаци), интелигентен, елегантен, с геройско поведение по време на войната и в планините, Ерозг има всички качества да направи политическа кариера.


Морис Ерзог
Снимка: Морис Жарну/ “Пари Мач”
Photo: Maurice Jarnoux/ “Paris Match”
 
Като привърженик на Шарл дьо Гол има шанс и подкрепа да направи това. На генерал дьо Гол го препоръчва известният писател и министър на културата на Франция Андре Малро. През 1958 г. е назначен на длъжността върховен комисар, а след това държавен секретар по въпросите на младежта и спорта, която съответства на министър на на младежта и спорта. Той я заема до 1965 г.
 
През 1968-1977 г. е кмет на Шамони. Също така е депутат във френския парламент от департаментите Рона (1962 г.) и Горна Савоя (1967-1978 г.). Сред многобройните му длъжностти и постове си заслужава да бъдат споменати още няколко: президент на Френския алпийски клуб (Club Alpin Français, 1952-1955 г.), президент на дружество на Тунела под Монблан (1981-1984), член на Международния олимпийски комитет (1970-1994 г.) и член на Френската спортна академия.
 
Морис Ерзог се оженва за първи път през 1964 г. Негова избраница е Мари-Пиер дьо Косе-Брисак от стара аристократична фамилия. От нея има две деца – Лоран (1965-1999 г.) и Фелисите (1968 г.). След развода негова втора съпруга през 1976 г. става Елизабет Гампер, с която също има две деца – Себастиан и Матиас.  
 
С времето върху глазурата на неговия образ възникват пукнатини. През 1956 г. се появяват спомените на Луи Лашнал – неговия партньор от Анапурна. Самият Лашнал по това време не е между живите – загива на 25 ноември 1955 г. след падане в ледникова пукнатина при спускане със ски от Егюий дю Миди през Вале Бланш. Лашнал обвинява Ерзог, че е преиначил фактите, за да възвеличи своя принос в изкачването на Анапурна.
 
Поредната атака идва от най-близкото му обкръжение. Фелисите – дъщерята на Ерзог от първия му брак, написва книга с ироничното заглавие “Един герой” (“Un Héros”), в която критикува баща си заради това, че е изоставил семейството си и заради отношението му към болния й от шизофрения брат Лоран…
 
Също така и някои други исторически аспекти на победата на Анапурна започват да бъдат подлагани на съмнения. Правени са опити да се докаже, че известната снимка на Ерзог, който е вдигнал ледокопа със знамето на Франция на Анапурна, е мистификация, и е била направен по-късно на съвсем друго място. Но никой не си позволява да оспорва изкачването на Анапурна.

 
Морис Ерзог на 4 юни 2000 г. в Шамони,
по време на честването на 50-атата годишнина от
изкачването на Анапурна
 
Освен на Военния кръст (Croix de Guerre) Морис Ерзог има многобройни други награди, преди всичко Големия кръст на Почетния легион – най-голямото френско отличие, което получава през 2011 г.
 
Дори ако на везните бъдат поставени спорните страни на неговия характер и критичните  публикации по негов адрес, Морис Ерзог си остава една от най-крупните фигури в историята на световния алпинизъм. Той е едновременно водач, но и боец от първата линия. Може само да се предполага какво още би постигнал за славата на френския хималаизъм, ако не са последствията от измръзванията му на Анапурна.
 
По:
 guardian.co.uk, ledauphine.com, parismatch.com
 
--------------------------------
* Уилям Кларк Гейбъл (William Clark Gable; 1 февруари 1901 г. - 16 ноември 1960 г.) – американски актьор, кинозвезда и секс-символ на 30-50-те години на ХХ век, с прозвището “Кралят на Холивуд”, носител на наградата “Оскар” през 1934 г.