
Сезон 2011/ 2012 в Патагонските Анди изобилстваше с ефектни постижения, една от причините за които бе отличното време. Специализираните сайтове дълго коментираха изкачването на Хейдън Кенеди (Hayden Kennedy) и Джейсън Крък, в хода на което бяха махнати спитовете по “Compressor Route” на Серо Торе.
Силен отзвук имаше и първото преминаване без изкуствени опорни точки по Маршрута на Маестри на Серо Торе от Давид Лама (David Lama) и Петер Ортнер (Peter Ortner).
Но някак встрани от вниманието остана направеното още през януари т. г. верижно изкачване – за първи път изцяло – по една от най-дългите комбинации от маршрути в Патагонските Анди. “Забеляза” го един от най-големите познавачи на района – аржентинецът от италиански произход Роландо Гариботи (Rolando Garibotti), изпращайки нарочен мейл до сайта desnivel.com.
Верижният маршрут “The North Pillar Sit Start” на Фицрой. Снимка: Скот Бенет. Photo: Scott Bennett
Американците Скот Бенет (Scott Bennett) и Чейн Лъмп (Cheyne Lempe) най-напред преминаха северозападния гребен на Иглата Мермо (Aguja Mermoz, 2723 м), като прокараха собствен 500-метров вариант в долната част. След това продължиха през няколко по-малки игли, между които Вал Биоис (Aguja Val Biois) и стигнаха до върха на Фицрой (Cerro Fitz Roy, 3405 м).
Чейн Лъмп по северозападния гребен на Иглата Мермо. Снимка: Скот Бенет. Photo: Scott Bennett.
Във финалната част двамата се движиха по маршрута по т.нар. Ребро Горета, прокаран още през 1979 г. от прочутият италиански солист Ренато Казарото (Renato Casarotto)* и посветен на съпругата му Горета. Изкатереният цялостно верижен тур бе наречен от авторите му Бенет и Лъмп “The North Pillar Sit Start” (6c A1, 1900 м). Двамата действаха в чист алпийски стил и имаха четири бивака.
-----------------------
*Ренато Казарото (Renato Casarotto, роден на 15 май 1948 г.в Аркуняно, загинал на 16 юли 1986 г. на К-2) – един от най-силните италиански алпинисти през 70-те и 80-те години на ХХ век. Първият му голям успех е на Чима Бузаца (Cima Busazza, 3326 м, от групата Презанела, близо до Вермильо, в областта Трентино Алто Адидже) в Доломитите. След това прави редица солови зимни изкачвания в района на Монблан. Записва успехи на Маккинли (6192 м) в Аляска, Фицрой в Патагония, Уаскаран (6768 м) в Перу. Стига соло до 7500 м на Броуд пик (8047 м). Загива след падане в ледникова пукнатина на броени минути от базовия лагер при опита си да изкатери соло знаменития, набелязан от Райнхолд Меснер, маршрут “Magic Line” по югозападното ребро на К-2 (8611 м). Седемнадесет години по-късно, на 2 октомври 2003 г., тялото му е намерено от казахстански алпинисти и погребано край Мемориала на Гилки.
Петър Атанасов
Още няма направени коментари.
Добави коментар