Изкачването (общо три дни) бе усложнено от загубването на един самохват (жумар) още първия ден и това наложи използването на прусици от втория ден. Началото на дългоочакваните рапели донесе поредното изпитание – на третия рапел Денис изпусна челната си лампа и на двамата с партньора му не им остана нищо, освен да бивакуват в седнало положение на две малки площадчици и да изчакат светлината на утрото. На следващия ден благополучно се върнаха в подножието.


Козлов и Савелиев

И трети руски екип – на Виктор Володин, действа на Безименната кула. Той атакува северната стена и се очаква до няколко дни също да направи успешно изкачване.

Обща информация за Словенския маршрут:
“Словенски маршрут” (VI, 7a+, 900 метра), Славко Цанкар (Slavko Cankar), Франчек Кнез (Franček Knez), Боян Шрот (Bojan Šrot), 1987 г. Първо “свободно” изкачване (без използване на изкуствени опорни точки) – Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich), Хартмут Мюнхенбах (Hartmut Münchenbach), 1988 г.