Двамата тръгнаха на 21 юли т. г., а на 23 юли слязоха успешно в базовия лагер.

Веретенин и Башкирцев са носители на най-престижната награда в руския алпинизъм – “Златния ледокоп” (“Золотой Ледоруб”) на Руската федерация по алпинизъм за 2010 г. - за изкачването им на Небесния връх (Celestial peak или Mount Pomiu, 5413 м) в китайската провинция Съчуан (Източен Тибет).


Башкирцев и Веретенин на награждаването с руския “Златен ледокоп”


Групата Транго с Голямата Кула на Транго (Great Trango Tower) вляво и Безименната кула
на Транго (Nameless Tower) вдясно
Снимка/ photo: Ace Kvale, “Alpinist”



Безименната кула на Транго с част от маршрутите по нея:

1. “Gran Diedre Desplomado” (VI, 5.11 A4, 1100 м), Мишел Пиола (Michel Piola), Щефан Шафтер (Stéphane Schaffter) от Швейцария, Патрик Дьолал (Patrick Delale), Мишел Фоке (Michel Fauquet) от Франция [статия: Michel Piola, Danse Trango, “Mountain” 1988, January/ February, No. 119, p. 20-24; информация: “AAJ”, 1988, p. 250-251]. През август 2006 г. маршрутът е изкачен без използване на изкуствени опорни точки (с изключения на три въжета 5.13b от швейцарската свръзка Франческо Пеланда (Francesco Pellanda), Джовани Киричи (Giovanni Quirici) и Кристоф Щек (Christophe Steck).

2. Британски маршрут (British Route, VI, 5.10 A2, 1100 м), Малкълм Хауълз (Malcolm Howells), Мартин Бойсън (Martin Boysen), Джо Браун (Joe Brown), Моу Антоън (Mo Anthoine), 1976 г., първият маршрут към върха [статии: Martin Boysen, “Last Trango”, “Mountain” 1976, December, No. 52, p. 32-39; J. V. Anthoine, “Trango conclusion”, AJ 1977, p. 184-185; информация: “AAJ”, 1977, p. 266-268)]

3. “Claire de Lune” (VI, 5.10d A3, 1230 м), Габриел Бесон (Gabriel Besson), Клод-Ален Гелан (Claude-Alain Gaillan), Давид Маре (David Maret), Фредерик Ру (Frederic Roux) от Швейцария, 1999 г., около 900-1000 м по девствен терен, осем дни непрекъснато на стената, с два постоянни лагера на бивачни платформи (portaledges), [информация: “AAJ”, 2000, p. 338-339].

4. “Insumisoa” или Испански маршрут (Spanish Route, ED, 5.10d, A3, 1500 м), Луис Клавел (Luis Clavel), Мигел Анхел Гарсия Галего (Miguel Ángel Garciá Gallego), Чири Рос (Chiri Ros), Хосе Сегер (Josè Seiguer), 1989 г.

5. “Eternal Flame” (VI, 7b+, A2, 900 м), Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich), Кристоф Щийглер (Christof Stiegler), Милан Шикора (Milan Sykora), 1989 г. [глава от книгата: Andy Fanshawe, Stephen Venables, “Himalayan Alpine-style”, Seattle 1995; информация: “AAJ”, 1990, p. 287-288]. Първо изкачване без изкуствени опорни точки (FFA), с изключение на 15 м A0: Дени Бурде (Denis Burdet), Никола Дзамбети (Nicolas Zambretti), Тони Арбонес (Toni Arbones) - 7c+ , един месец през 2003 г. През 2005 г. въжето A0 беше заобиколено отдясно от братята Икер и Енеко Поу (Iker and Eneko Pou) - 8a, но бе изкатерено в стил top-rope [информация: “Climb”, 2006, November, p. 83-84].

6. Словенски маршрут (Slovenian Route, VI, 7a+, 900 м), Славко Цанкар (Slavko Cankar), Франчек Кнез ( Franček Knez), Боян Шрот (Bojan Šrot), 1987 г. FFA: Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich), Хартмут Мюнхенбах (Hartmut Münchenbach), 1988 г. [информация: “AAJ”, 1989, p. 252-254].

7. “The Crux Zone” (VI, 5.10a A4, 1100 м), Ким Хиюнг-ил (Kim Hyung-il), Янг Ки-хеон (Yang Ki-heon), Йеон Янг-юн (Yeon Yang-yun), Ким Пал-бонг (Kim Pal-bong), Ванг Дае-шик (Wang Dae-shik), Вон Дае-шик (Won Dae-shik), Южна Корея, юли 2006 г. [информация: “Climb” 2006, November, p. 83].