Снимка от стената надолу
Снимка/ photo: arch. Hansjörg Auer

“Hallucinogen Wall” бе прокаран след 17-дневно катерене през 1980 г. от свръзката Брайън Бекър (Bryan Becker), Ед Уебстър (Ed Webster), Бруус Лела (Bruce Lella) и Джим Нюбъри (Jim Newberry). Тяхната авторска оценка бе A5. С времето и с прибавянето на нови спитове по маршрута тя спадна до 5.10, A3+. През 2004 г. американците Джарид Оугдън (Jared Ogden) и Райън Нелсън (Ryan Nelson) преминаха тура без изкуствени опорни точки, но ключовото 13-то въже преодоляха с използване на сечива, предлагайки нова оценка 5.13-R, D10+. Но маршрутът оставаше без “класическо” изкатерване.

През април т. г. в подножието на Hallucinogen Wall се появи Хансйорг Ауер заедно с Бен Лапсан (Ben Lepesant) от Люксембург. Първоначалният им план предвиждаше проучване на маршрута “отдолу” и установяване дали изкачването му без изкуствени опори въобще е възможно. Действителността се оказа благосклонна към тях и те стигнаха до горния край на стената на третия ден вместо на петия, както предполагаха. И с убеждението, че изкатерването “на класика” е възможно, при това без особени компликации.

На 22 април т. г. при прехвърчащ сняг двамата стигнаха по жлеба до началото на тура. Хансйорг, който трябваше да води всички въжета, предвидливо не беше взел със себе си какъвто и да било инвентар за катерене с техниката на изкуствените опорни точки. Той премина по този начин всяка дължина, докато Лапсан се придвижваше със самохвати и прибираше оставения от водача инвентар. Така стигнаха до мястото, където бяха оставили своята бивачна платформа (porta ledge) с намерението да прекарат върху нея нощта. Но той като напредването бе с добро темпо, решиха да не спират.


Хансйорг Ауер по време на първото “класическо” изкатерване по “Hallucinogen Wall” (5.13+/ R) в Черния каньон
Снимка: Кори Ричардс
Photo: Cory Richards

Нещата малко се усложниха на последните въжета, където започна да си казва думата натрупаната умора. Особено на ключовото въже, което завършва с пресягане към далечна хватка. Това наложи пълна мобилизация на физическите и психическите сили на Ауер. Споменатото въже е много атлетично, но предлага удобни хватки и възможности за закачване на петите. За да го премине чисто, на три места Хансйорг леко се отклони от оригиналната линия.

Финалът дойде след 8 часа и 41 минути по стената, което е и най-бързото изкачване по “Hallucinogen Wall”. По мнението на Ауер маршрутът не е толкова труден, колкото изглежда и особено от гледна точка на тези 31 години между първото изкачване и първото преминаване “на класика”. Разбира се, осигуряването предполага използването на многобройни copperhead-и в средната част на стената. Слабият интерес към нея произтича от малката й популярност сред местните катерачи.

***
Информацията е на базата на интервю с Хансйорг Ауер на сайта planetmountain.com.
Повече за изкачването може да се научи от: http://hansjoerg-auer.at