Първоначално японците планираха опит по източната стена на Маунт Едгар (Mt. Edgar), по която върви номинираната за “Златен ледокоп” през тази година линия на Кайл Демпстър-Бруус Нормънд. След организирането на базовия лагер те трябваше да изчакат 10-дневно влошаване на времето, след което предприеха проучвателно излизане. Поради лошите условия не успяха дори да зърнат стената и се върнаха обратно. По пътя надолу, в началото на долината, видяха стената на Дадомаин и решиха да атакуват нея.

След като организираха преден базов лагер (4100 м), тръгнаха по кулоара в средната част на стената. По него стигнаха до мястото на първия си бивак на 5450 м – малка площадчица, на която можеха единствено да седнат. На другия ден, при лошо време, продължиха нагоре по снежно-леден терен. Втората им нощувка бе на 5950 м. Поредният ден не донесе подобряване на метеорологичните условия и преодоляването на следващите 150 м отне на японците 5 часа и половина, след което решиха да организират пореден бивак, малко под върховото било.

Едва на шестия ден от изкачването, вече при идеално време, преминаха последния участък от маршрута по върховото било и бяха на върха в 09.25 часа. 1900-метровата нова линия засега няма оценка и е наречена от авторите си “Ame ni mo Makezu”.

До момента Дадомиан има само едно изкачване – през 2004 г. от новозеландската свръзка Джо Кипакс (Jo Kippax) и Шон Уотърс (Sean Waters) по западния гребен.


Източната стена на Дадомиан с маршрута на Ичимура, Масумото и Нагато
Снимка: Хироши Хагивара
Photo: Hiroshi Hagiwara