МОБИЛЕН 
ENGLISH 
ФЕЙСБУК 
ВХОД
|
  |
С известно закъснение научаваме за смъртта на един от заслужилите индийски алпинисти – Балвант Сандху (Balwant Sandhu), който е бил е блъснат от кола. Той е бивш президент на “Himalayan Club” и директор на Института по планинарство “Джавахарлал Неру” (Nehru Institute of Mountaineering).
Бе почетен член на британския Alpine Club.
Имаше богата алпийска кариера. През 1974 г. бе ръководител заедно с Крис Бонигтън на индийско-британската експедиция, която направи първо изкачване на един от символите на непристъпност в Гархвалските Хималаи (Индия) – Чангабанг (Changabang, 6864 м), участвайки и във финалната атака.
През 1979 г. бе ръководител на индийско-новозеландската експедиция на Ратабан (Rataban, 6166 м) в Гархвал, а две години по-късно - на успешното индийско изкачване на Нанда Деви (Nanda Devi, 7816 м).
През 1981 г. участва в опит за изкачване по източния гребен на Шивлинг (Shivling), района Ганготри (Gangotri) заедно с Дъг Скот.
През 1984-а бе един от лидерите на индийско-японска експедиция, която записа първо изкачване на Мамостонг Кангри (Mamostong Kangri, 7516 м) в Източен Каракорум, един от най-високите девствени върхове в Индия, и бе сред участниците в успешната атака.
През следващата 1985-а бе ръководител на две успешни индийско-френски експедиции заедно с Жан-Клод Мармие (Jean-Claude Marmier). При първата, имаща повече тренировъчен характер, бе изкачен Кабру Доум (Kabru Dome, 6600 м) откъм Сиким, а при втората бе направено първо изкачване по трудната западна стена и западния гребен на Камет (Kamet, 7756 м). Сандху се върна по тези места и през 1989 г., в опит за нов маршрут на Мукут Парват (или Парбат, Mukat Parvat, 7242 м).
През 1988 г. постави началото на лагер за алпийска подготовка на военни парашутисти в Спити и направи първо изкачване на Маниранг-2 (Manirang II, 6100 м) заедно със съпругата си – германката Хелга, с която бе женен от 1976 г.
Сандху продължаваше дейността си и в други райони на Индийските Хималаи – например Кинаур (Kinnaur). През 1996 г. отново се включи в експедиция на Дъг Скот. Това бе първата група чужденци, която посещава Североизточен Сиким след 1950 г. Участниците в нея направиха първо изкачване на Източния връх на Чомбу (Chombu East, 5745 м).
“Сандху беше гениален партньор и ще липсва на приятелите си от цял свят” – писа за него Линдзи Грифин (Lindsay Griffin) на сайта на BMC (British Mountaineering Council).
Чудесно представяне на Балвант Сандху на сайта на ЮИАА направи Дъг Скот (Doug Scott).
Балвант Сандху в Сиким през 1996 г.
Снимка: Линдзи Грифин
Photo: Lindsay Griffin
Чангабанг от юг, по маршрут 4 (източния гребен, The East Ridge) върхът е изкачен за първи път през 1974 г. от Крис Бонингтън (Chris Bonington), Мартин Бойсън (Martin Boysen), Дуугъл Хестън (Dougal Haston), Дъг Скот (Doug Scott), Балвант Сандху (Balwant Sandhu) и Чеванг Тачеи (Chewang Tachei (India)
Отиде си партньор на Дъг Скот и Дуугъл Хестън
Новини - Светът | ПрофилиС известно закъснение научаваме за смъртта на един от заслужилите индийски алпинисти – Балвант Сандху (Balwant Sandhu), който е бил е блъснат от кола. Той е бивш президент на “Himalayan Club” и директор на Института по планинарство “Джавахарлал Неру” (Nehru Institute of Mountaineering).Бе почетен член на британския Alpine Club.
Имаше богата алпийска кариера. През 1974 г. бе ръководител заедно с Крис Бонигтън на индийско-британската експедиция, която направи първо изкачване на един от символите на непристъпност в Гархвалските Хималаи (Индия) – Чангабанг (Changabang, 6864 м), участвайки и във финалната атака.
През 1979 г. бе ръководител на индийско-новозеландската експедиция на Ратабан (Rataban, 6166 м) в Гархвал, а две години по-късно - на успешното индийско изкачване на Нанда Деви (Nanda Devi, 7816 м).
През 1981 г. участва в опит за изкачване по източния гребен на Шивлинг (Shivling), района Ганготри (Gangotri) заедно с Дъг Скот.
През 1984-а бе един от лидерите на индийско-японска експедиция, която записа първо изкачване на Мамостонг Кангри (Mamostong Kangri, 7516 м) в Източен Каракорум, един от най-високите девствени върхове в Индия, и бе сред участниците в успешната атака.
През следващата 1985-а бе ръководител на две успешни индийско-френски експедиции заедно с Жан-Клод Мармие (Jean-Claude Marmier). При първата, имаща повече тренировъчен характер, бе изкачен Кабру Доум (Kabru Dome, 6600 м) откъм Сиким, а при втората бе направено първо изкачване по трудната западна стена и западния гребен на Камет (Kamet, 7756 м). Сандху се върна по тези места и през 1989 г., в опит за нов маршрут на Мукут Парват (или Парбат, Mukat Parvat, 7242 м).
През 1988 г. постави началото на лагер за алпийска подготовка на военни парашутисти в Спити и направи първо изкачване на Маниранг-2 (Manirang II, 6100 м) заедно със съпругата си – германката Хелга, с която бе женен от 1976 г.
Сандху продължаваше дейността си и в други райони на Индийските Хималаи – например Кинаур (Kinnaur). През 1996 г. отново се включи в експедиция на Дъг Скот. Това бе първата група чужденци, която посещава Североизточен Сиким след 1950 г. Участниците в нея направиха първо изкачване на Източния връх на Чомбу (Chombu East, 5745 м).
“Сандху беше гениален партньор и ще липсва на приятелите си от цял свят” – писа за него Линдзи Грифин (Lindsay Griffin) на сайта на BMC (British Mountaineering Council).
Чудесно представяне на Балвант Сандху на сайта на ЮИАА направи Дъг Скот (Doug Scott).
Балвант Сандху в Сиким през 1996 г.
Снимка: Линдзи Грифин
Photo: Lindsay Griffin
Чангабанг от юг, по маршрут 4 (източния гребен, The East Ridge) върхът е изкачен за първи път през 1974 г. от Крис Бонингтън (Chris Bonington), Мартин Бойсън (Martin Boysen), Дуугъл Хестън (Dougal Haston), Дъг Скот (Doug Scott), Балвант Сандху (Balwant Sandhu) и Чеванг Тачеи (Chewang Tachei (India)
![[P]](images/icons/extrasmall/printer.png "Страница за печат"){kind=icon}
Още няма направени коментари.
Добави коментар