
Днес, 30 март 2008 г., преди обяд на Боженица (скалите под поляната) Янко Голомехов е ударен от кмъни докато осигурява и получава тежки травми в главата и гърба. От приятелите си е транспортиран по пътеката до колите, а след това до София - Пирогов. Минути след пристигане в болницата умира в шоковата зала.
Ето още подробности за инцидента.
В началото на деня е и на Боженица има множество катерачи. Янко е в свръзка с Борислав Димитров (Боби Мазохиста). Боби води по тур "Щастието на мравката", а Янко го осигурява. В горната част на маршрута водачът попада на голям нестабилен скален блок и пада заедно с него. Блокът се разбива в основата и парчета от него удрят осигуряващия. Падането на водача първоначално е спряно, а след това той се хваща за въжето и така слиза в основата. Там Янко е в безсъзнание, което продължава около 10 мин. Наоколо има много хора и с обща помощ и импровизирани средства е организиран транспорта на пострадалия до паркираните автомобили. Там Янко е контактен - състояние, което продължава до приемането му в Пирогов (около обяд - вероятно около 12:30 ч). Лекарите го насочват в шокова зала, но там настъпва внезапна криза и умира. Първоначалните сведения са, че смъртта е настъпила не от черепно-мозъчната травма, а поради ударите в гърба, от които е получена перфорация на белия дроб.
Още един фатален инцидент, предизвикан от лабилни камъни по екипиран спортен маршрут.
Екипът на climbingguidebg.com изказва най-дълбоките си съболезнования на семейството и близките на Янко Голомехов.
Сбогом приятелю! Почивай в мир...
Към албум със снимки в памет на Янко Голомехов
Сбогом Янко!!!
за теб бях сигурен, че щеще да катериш поне още 20 години и все така жилав да изглеждаш!
..но краят на катерачите най-често е непредвидим....сбогом учителю!
Боян
Просто не мога да повярвам и не искам....
Човек мечтае за много и различни неща. Една от моите беше да катеря някой ден с Янко... Все си мислех, че ще се окаже без партньор за някой нов тур на Урдина река и ще се обади... Вчера го видях на Боженица легнал в колата, но не можахме да си кажем нищо. Не можах да предположа или по-скоро не исках... Сбогом, Янко! мечтая да успея да бъда добър като теб! Никола Леваков
Ако имаше един човек сред моите познати, олицетворяващ за мен "катерача" в най-чистия смисъл, това беше Янко. Може и да не катереше най-трудните пасажи, но го правеше с най-голяма лекота и финес. Така, както излъчваше интелект, уравновесеност, елегантност и скромност в ежедневието, така катереше и скалите - леко, без излишен шум, без самоизтъкване - катерене заради самото катерене Янко се доближи най-много от всички ни до върховната мечта да спрем хода на времето, да бъдем неподвластни на възрастта, която ни тегли неумолимо надолу. Янко, ти беше и ще останеш вдъхновение за мен, застаряващия алпинист, който все още мечтае за най-големите изкачвания.
Нашите съболезнования на близките!
Страхотен човек и катерач! Когато го погледнеш как катери и как се усмихва възвръща желанието и мечтите за всичко в теб. Един идеал и пример за катерач. Възхищавали сме се с какво изящество катери и сме си казвали, че когато станем на тази възраст и ние ще бъдем така. Сбогом!
Филипа и Галин
Един от най-хубавите хора, които съм познавала... много ми е мъчно...
Искрени съболезнования на семейството на Янко.
Поли и Николай
Не се познавахме лично, но когато видях снимката се сетих. Винаги когато го видех се замислях, дали след години и аз ще съумея да запазя интереса си към катеренето и заниманията на открито.