И продължава: “Разбира се, можем да си поставим за цел да стъпим на върха на всяка цена. Но в такава нервна и напрегната обстановка вероятността и ръководителят, и участниците да направят грешка и да попаднат в тежка ситуация, е много голяма.

В момента ние седим и правим следните догадки:
- дали китайците ще завършат своето изкачване преди 1 май,
- дали Непал ще ни разреши до 10 май да действаме по Класическия маршрут от юг до лагер 3 или може би до Южното седло,
- дали ще е възможно да се аклиматизираме на някои по-ниски върхове и след да направим опит на Еверест в рамките на три седмици?

Т. е., ние сме принудени да се лутаме, да питаме и да молим разрешение за Еверест на всяка цена. Но може да се окаже, че китайците ще завършат своето изкачване много по-късно и въобще няма да ни разрешат да тръгнем по маршрута.

Ако човек се отправя към една Велика планина, той в никакъв случай не бива да се намира в ролята на унижен и оскърбен. Това е недопустимо и в хода на самото изкачване. Като организатор и ръководител на шест експедиции на Еверест имам достатъчно опит да проумея, че такава ситуация намалява шансовете за успех и просто се превръща в опасност за живота на участниците.

Въз основа на всичко казано по-горе, взех решение през тази година ДА НЕ ПРОВЕЖДАМ експедиция на Еверест и да я отложа за следващата 2009 г.

Всички участници се съгласиха с това решение и възприеха моята гледна точка. Аз им обещах да съхраня парите на експедицията и да я проведа през следващата година без никакво допълнително заплащане.

Заминавам за Катманду, за да подкрепа моя екип от шерпи и да дам на всеки известна сума пари като компенсация за проваления не по наша вина сезон.

Александър Абрамов
Ръководител на експедицията на Еверест”.