За съжаление той нямаше успех. Оказа се, че грешно е избрал времето за опита си, защото когато другите правеха своите изкачвания на върха, той още пътешестваше из Пакистан. След 10 юли Хумар предприе три атаки. Два пъти се върна от значителна височина поради резки влошавания на времето. За третото връщане причина бе стомашна инфекция. Лекарите в базовия лагер не можаха да установят дали е вирусна или бактериална поради липса на лабораторни изследвания. Пакистанският лекар твърдеше, че това е “отвратителна амеба, която трябва да бъде победена с големи дози антибиотик.”
Болестта повали не само Хумар, но и други алпинисти.

На 21 юли той предприе атака с хърватина Стипе Божич (Stipe Božić). Стигнаха до лагер 3, откъдето Хумар продължи сам и стигна до 6500 метра. За съжалемние температурите над 6000 метра бяха плюсови (!) и това създаваше ужасна лавинна опасност. Тъй като времето не се подобри, на 23 юли словенецът обяви, че се отказва и се връща в родината си.

Хумар получи широка известност през 1999 г., когато след смела солова атака преодоля средната част на западната стена на Дхаулагири (8167 м) – без да стигне до връхната точка, за което получи многобройни международни награди. и отличия.