Проектът се финансира по линия на проекта НАТУРА 2000 в България и има за цел да осъвремени познанията за разпространението на консвервационно значимите видове животни и оптимизира тяхното управление и ефективна защита.

В югоизточните части на България имаме малко подходящи за зимуване на прилепи пещери, което ме подтикна да отида и проверя лично две пещери в Турция и една в Гърция. В избраните пещери, които са на един хвърлей от границата ни подозирам, че зимуват хилядите пещеролюбиви прилепи, които през лятото виждаме в пещерите на Странджа, Сакар, Дервентските възвишения и Източните Родопи.

На 15.03.2008 г. заедно с колежката Радослава Ненова посетихме пещерата “Айна Ини” до с. Рибино, югозападно от Крумовград. Както и друг път сме установявали, тя е единствения обект в Източните Родопи, в който зимуват големи колонии от подковоноси прилепи. При това посещение преброихме 1200 средиземноморски подковоноса (Rhinolophus blasii), около 100 дългокрили прилепа (Miniopterus schreibersii) и едва 4 големи нощника (Myotis myotis/blythii).



16.03.2008 г. беше денят на сериозното броене на прилепи ;-) В 7ч сутринта посетихме пещерата “Куфовуно”, която се намира на 3 км западно от Дидимотихо, на около 70 км от границата с България. В пещерата и известно, че се размножават хилядни колонии с прилепи от 2-3 вида и тъй като е сравнително къса не е подходяща за зимуване. Преброихме 1450 прилепа от 4 вида.

На път за следващия обект минахме през Тракийския университет в Одрин, където към нас се присъединиха колегите Бейтула и Сербюлент. В 11 ч вече сглобявахме тежката дървена стълба, с която се влиза в пещерата “Коюнбаба” на ок. 30 км южно от границата. За един час проникнахме в този интересен обект, който се намира насред огромни селскостопански блокове и по нищо не подсказва, колко важно прилепно убежище е. Пещерата има два тесни хоризонтални и един вертикален вход, под който се намира огромна зала, чийто под е засипан с тонове прилепно гуано. Температурата е 9.8 градуса, а броят на прилепите от 6 вида висящи на тавана е малко над 3000 екземпляра.


Влизане с дървена стълба в пещерата Коюнбаба


Липсващата стойка в Кама-сутра . ;-) копулация на големи подковоноси в Коюнбаба

След 3 часа каране, в 15:30 ч. пристигнахме на входа на “перлата” на пещерите в Странджа- пещерата Дупница (Dupnisa magarasi). Намира се на 5 км от с. Сарп-дере (Сърпач на български) и само на 7 км от границата ни, южно от Малко Търново. Пещерата е дълга над 2.7 км, има поне 3 доказани входа, от нея изтича голяма подземна река, развива се на 3 етажа, от които най-красив е най-горния 3-ти, който е благоустроен за туристи и е осветен със захранване от дизелов агрегат. От май до края на октомври пещерата е отворена за посетители, водачите и пазачите са потомци на българи и говорят малко на български, годишно се посещава от ок. 25 000 човека, входът струва 1 турска лира (ок. 1 лев) и заслужава да се посети докато се разхождаме из Странджа!


Красотите на Дупница

За посещение на долния, воден етаж е необходим само рибарски гащеризон, защото в някои от езерата се гази до гърдите. До края на водния етаж проникнахме със Сербюлент. Централната галерия е широка, върви хоризонтално, редуват се къси дълбоки езера и течаща плитка река. На много места има вторчини образувания и украси с големи размери, температурата на водата е 8 градуса, на въздуха стига до 10 градуса. Още от входа по стенита висят стотици плътно закачени един до друг прилепи и до края големи петна се наблюдават на много места. След три часово проникване успяхме да преброим 9160 прилепа от пет вида, като най-многочислени бяха големите нощници- 7 380 броя. По мои предположения, поне 2500 екз. от тази колония се размножават през лятото в пещерите на Маслен нос на север от Приморско. Много от другите прилепи със сигурност се размножават в пещерите на Сакар и Дервента.


Сербюлент гази в подземно езеро


За някои прилепи зимата завършва така...

Прилепите могат да извършват дълги миграции, така че разстояния от порядъка на 100-200 км не са никакъв проблем да бъдат изминати за 1-2 нощи. За съжаление досега сме опръстенили твърде малко (около 150 прилепа), за да имаме шанса по време на зимното броене да забележим някой пръстен сред хилядите плътно допрени прилепчета.

И така в рамките на един ден видяхме около 13 610 прилепа в три пещери. Предвид затоплянето през последните двайсетина дни предполагам, че най-нетърпеливите прилепи вече са отлетели към другите пещери в района и реалната цифра през януари би изглеждала поне три пъти по-голяма.


Дългокрили прилепи смесени с подковоноси по време на зимен сън

Независимо, че количеството на прилепите изглежда сравнително високо, само едно вандалско изпълнение през критичните зимни месеци в пещерата Дупница би унищожило почти всички странджански прилепи. В България се срещат 33 вида прилепи (от 35 в Европа) и все още се радваме на съхранени локални популации, чието опазване трябва да е грижа на всички, които по някакъв начин имаме допир до тях!

Боян Петров
Национален природонаучен музей- БАН


Големите нощници зимуват високо на тавана