А през миналата година Анг Тсеринг - президентът на Непалската алпийска асоциация, уверено твърдеше, че китайските власти са дали дума да не ограничават експедициите на Еверест от север през пролетта (предмусонния сезон) на 2008 г. Но от споменатия документ става ясно, че тибетските склонове не само на Еверест, но и на Чо Ойю (8201 м) остават затворени до 10 май. Т. е. всички, които планираха изкачване на Третия полюс от север, могат да смятат този сезон за провален.

Ето и текстът на самото писмо:

“Уважаеми клиенти,
Във връзка с високата катерачна активност, големия брой алпинисти по маршрутите и увеличаващите се проблеми в опазването на природната среда, които могат да създадат потенциална опасност в района на Чомолънгма (тибетското име на Еверест – бел. а.), в това число и на Чо Ойю, а така също и във връзка с ограничените възможности за посрещане на гости, през тази пролет ние нямаме възможност да приемем Вашата експедиция и Ви молим да отложите Вашия проект до 10 май. Приемете, моля, нашите искрени съжаления.
Всички останали върхове, в това число и Шиша Пангма са достъпни в обичайния режим, без ограничения във времето.
Китайско-тибетската алпийска асоциация”

На практика това означава, че с административно решение за първи път в историята Китай затваря северното подножие на Еверест. Причината е ясна – по този начин се разчиства терен за действията на чудовищно голямата (около 500-600 души) китайска експедиция, която ще се опита да изкачи един от най-важните олимпийски символи – огъня, до 8848 м преди летните игри в Пекин през 2008 г. Китайците сигурно ще успеят (при такава очевидна диспропорция между поставената цел и средствата за нейното постигане, която няма нищо общо с алпинизма, разглеждан като спорт). Но с цената на проваления бизнес на няколко фирми, които се занимават с комерсиални експедиции и излъганите надежди на неколкостотин техни клиенти и алпинисти.

При това положение в южното (непалското) подножие на най-високия връх на Земята се очаква истинско стълпотворение. Засега в центъра на медийното внимание е проектът на алпинисти от Казахстан за траверс на Лхотце (8516 м) и Еверест. В състава са Максут Жумаев (с 11 осемхилядника), Василий Пивцов (11х8000), Сергей Самойлов (5х8000), Евгений Шутов (Дхаулагири, 8167 м, през 2007-а и зимен опит на Макалу през 2007/ 2008-а), Александър Софригин, Кирил Белоцерковский и Илдар Габасов. Техният ръководител Ерванд Илинский е участник в първата съветска експедиция на Еверест през 1982 г. Планът е много амбициозен, но има опасения, че ще се потвърди тенденцията за деклариране на големи и впечатляващи цели за по-лесно намиране на спомоществователи, без подплата от реални възможности за постигането им... На тази мисъл навеждат и разминаванията между снимковата и вербалната информация по въпроса. На едни места се твърди, че се предвижда изкачване на Лхотце по южната му стена, спускане по гребена до Южното седло (7906 м) и стигане до Еверест по финалната част от Класическия маршрут (на Хилари и Тензинг от 1953 г.), на други – че траверсът ще започне със стигане до Лхотце по класическия маршрут от запад.

По данни на непалското Министерство на туризма, културата и гражданската авиация от юг на Еверест ще действат общо 52 експедиция. Между тях – една от Нохчийн Республика Нохчийчоь, т. е. от Чеченската република Ичкерия. Което пък е потвърждение на една друга тенденция – Еверест да се използва като своебразен аршин за мерене на лични, колективни и национални амбиции и претенции.

Основната част от жителите на малкото палатково градче, което тепърва ще се разраства пред челото на ледника Кхумбу, са участници в комерсиални експедиции, които разчитат на full service – персонални шерпи, кислород, парапети, предварително изградени лагери. Но ще има и такива – като съпрузите от Бразилия Елена и Пауло Коельо, които ще направят своя 12-ти (!) опит на Еверест и – верни на своите принципи – имат намерение да стигнат до върха без употреба на кислород и без шерпи. Същото възнамерява да направи и португалката Даниела Тешейра. Това е нейният първи контакт с Еверест. Тя има хималайски опит – през септември м. г. бе на Чо Ойю, а през 2005-а бе първата португалка на Шиша Пангма.

Поредните рекорди за скоростно изкачване на Еверест ще се опитат да установяват американецът Джоби Огуин и французинът Марк Батар. И двамата ще действат без кислород.

През тази пролет по склоновете на Третия полюс ще видим две изключителни женски експедиции. Шест момичета от Сингапур начело с Джейн Ли (тя е най-млада в групата – на 23 г.) активно се готвят да влязат в историята на своята страна. Този тим бе създаден през 2004 г. с цел да изкачи Еверест и към този момент участничките в него вече имат сериозен алпийски опит. В актива им са Мера пик (6476 м) в Непалските Хималаи, Сигунянг (5276 м) в китайската провинция Съчуан, Музтаг Ата (7546 м) в Китай и Чо Ойю в Тибет.

Много силен е и непалският дамски екип, който включва не само шерпанки. Ръководителка е 27-годишната Сушмита Маскей от племето невари. През 2003 г. тя стана първата негова представителка, която изкачва връх въобще. Това беше Айлънд пик (или Имджа Це, 6189 м). През 2005 г. бе на Еверест и до върха не й стигнаха само 48 м денивелация. Останалите й колежки са от племената чурунги, лепча и шерпа и от най-различни касти – от чхетри до брамини. Сред тях е и Уша Биста, която м. г. бе спасена от канадката Мегън Макграт, след като изпадна в тежка криза при опит за атака на Еверест. Уша има сериозно намерение да стигне до върха при втората си среща с него.

През започващият сезон ще станем свидетели на усилията за нов възрастов рекорд на Еверест. Трима алпинисти над 70 г. възнамеряват да дадат пример за издръжливост и дълголетие и да разширят границите на нашите представи за възможностите на човешкия организъм. Ще ги споменем по старшинство. Непалецът Мир Бахадур Шерхан е на 77 г. Японецът Юичиро Миура (първият човек, направил спускане със ски по склоновете на Еверест – от Южното седло през 1970 г.) иска да ознаменува 75-тия си рожден ден със стигане до 8848 м. Той бе на върха през 2003 г., по случай 70-ата си годишнина. Трети е руснакът Борис Коршунов (73 г.), който отдавна се е превърнал в легенда на съветския и руския алпинизъм. За пореден път той смая алпийския свят, след като практически сам стъпи на Чо Ойю през есента на м. г. При това, стигайки в лагер 3, не намери там своята палатка. Но това не го смути ни най-малко и той продължи към върха без почивка. А след това благополучно се спусна до подножието.

През тази година се навършват 179 г. от първото изкачване на най-високия връх в Кавказ (а според някои и на Европа) – Елбрус. През 1829 г. на Източния му връх стъпва балкарецът Килар Хаширов (Западният се предава през 1874 г.). Преди две години руският организатор на комерсиални експедиции Александър Абрамов организира за своя бизнес-партньор Мингма Гелу Шерпа изкачване на Елбрус. Но досега нито един балкарец не е бил на Еверест. През 2008 г. историческата справедливост би трябвало да възтържествува. Балкарецът Абдул-Халим Елмезов, който работи като спасител в системата на руското Министерство на извънредните ситуации, иска да посрещне 51-ия си рожден ден на най-високия връх в света. Той е в състава на експедиция, организирана от фирмата на Абрамов.