След като преминава най-големите стени на Алпите, винаги търсейки новото, той заминава за САЩ през 1977 г. В тези години американските катерачи са в авангарда, те задават ритъм, който кара дъха да спре. Йосемитите и големите стени, свободното катерене… Райнхард донася от там една чудесна книга, допринасяща за разпространението на една нова етика, която във ФРГ е още странично явление. Целта му е не толкова да проправя път, а по-скоро да раздвижи старата немска традиция, онова, което е било обичайно за немското катерене. Това е времето на “червената зародишна клетка на алпинизма”, заедно с Андреас Кубин. С провокиращите си снимки и писания Райнхард иска да вдъхне нов живот на катеренето. Вече е успял да разчупи старата система от категории, въвеждайки седмата степен /маршрутът “Пумприсе”/.

В актива му освен стените в Германия и в Алпите, са големите американските класически стени Салате, Щитът, Зодиак Уол, Ноуз и др., и освен това експедициите: Еверест през 1978 г. /немска премиера/, Гашербрум II на следващата година, неуспех на Серо Торе, но победа на К 2 през 1981 г. /заедно с Жан Афанасиев, Йаник Сеньор/, и на Фиц-Рой през 1982 г. Без да се застоява на едно място, заминава за Чо Ойю с австрийска експедиция ръководена от Волфганг Найрц. На 19 май, обаче едно срутване на сераци слага край на неговия ентусиазъм и на непрекъснатите му търсения. Този път неговият приятел и другар по свръзка Ханс-Мартин Гьоц не го придружава. Ето какво ни казва той за Райнхард Карл 6 години по-късно:

“Получих телеграма, върнах се със самолет на Луфтханза от Америка. На летището в Мюнхен ме очаква жена ми, плачеща: “Райнхард е мъртъв”. Бяхме отишли в южната Калифорния, там, където гранита блести със странен жълт блясък като току що опечен “пенкейк”. Бяхме се оттеглили там, за да бъдем до бръчките на скалата, издълбани от божествена урина, както би казал Райнхард. Но той, моят приятел не успя да убегне ледовете на Чо Оиу. Остават живите изправени срещу дълбока скръб – Ева, неговата съпруга, Мариана – майка му, спонсорът – един собственик на магазин за алпийски стоки, президентът на алпийския клуб, един издател, всички ние.

Живеем още със спомените: - 1976 г. – Първата ни среща в Шамони, в бивака на англичаните. Пиер Д Орта. Една изненадваща среща, смесица от въодушевление, радост и амбиции. Иска да тръгне по западната стена на Дрю: по Хеминг-Робинс. Американската диретисима, която изучава от къмпинга. Същинска фикс идея. Мечта родена от една снимка. А Райнхард иска да реализира своите мечти. Обзет е от страст, която го кара да отразява мечтите си фотографически. Черният “Никон” присъства навсякъде. Ентусиазиран фотограф, който покрай снимките дори понякога забравя за своя другар по свръзка…Но също така голям алпинист, който преминава през най-респектиращите стени на Алпите, и трудно сравним с другиго. Катерач, който разчупва в Европа горната граница на категоризацията. И най-сетне седмата степен.

“Американската мечта” го съпровожда непрекъснато, смесица от Джон Денвъри Елдорадо Кениън, от кока-кола и Ел-Капитен, от хамбургери и Джошуа Три, от изкачвания в пустините на Юта, Аризона и Невада. Америка, в която изборът на приключения е неограничен, и където вечерите се поливат с бутилки Бъдуайзър. Райнхард бързо се американизира повече от самите американци, и би заслужил почетно американско гражданство заради толкова вярната картина за тази страна, която изгражда в своята книга /бел. на прев. – вероятно става дума за книгата на Райнхард Карл “Глътка въздух”/.

После се завръща в Германия при Ева. Дълги зимни месеци в старата му къща в Хайделберг – канапето, телевизорът, какаото, снимките. И отново страстта. Един хубав изглед, който не го оставя да заспи. Една нова мечта. Хълмът със стария замък в Хайделберг се превръща в място за тренировки за Хималаите, а кариерата със замръзналия водопад в Оденвалд служи за усъвършенстване на ледената техника. Гениален архитект – импровизатор.

И накрая Пфалц /бел. на прев. – област във ФРГ, където се намират някои от най-популярните “катерачни градини” в страната/. Неговата първа и втора родина. От пролетта започва да се катери на Клостерфелзен и Аселщайн. За него Пфалц е пъпът на Германия, оттук той тръгва за Непал, за Еверест, после за Гашербрум II в Каракорум. Пфалц това е най-немското място в Германия, откъдето черпи сила и вяра, за да атакува К 2 и Серо Торе. От тези две планини се връщаме победени. Съдбата срещу германците ли е? През пролетта на 1982 г. той стъпва на Фиц-Рой. “Единствено на върха се докосваш до свободата” – ето посланието на снимките му. Райнхард достига до множество върхове – някои от тях запазени за алпинистите, други за фотографите, можещи да виждат, и върха на славата за писателя. Почести, награди и отличия го доказват. Но всички ние, които сме живели край него в продължение на дни, седмици или години, разбрахме от него едно нещо: Върха, всъщност никога не достигаш…”.

Превод: Марио Никифоров

Към разказ на Райнхард Карл за изкачването на Фиц Рой през 1982 г.


Обложката на книгата на Том Дауер (Tom Dauer) за живота на Райнхард Карл


Райнхард Карл - Йосемити