https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=advertise
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=donate


Пик Ленин, 7134 м, описание за изкачване

Статии - България | Експедиции

07.07.2003 00:01 npetkov, Коментари

Climbing Guide за маршрутите от север, специално за алпинистите подготвящи се за заминаване в Памир на 16 юли 2003 г.



Пик Ленин

Пик Ленин е разположен на границата между Киргизстан и Таджикистан. Този връх е най-високата точка на Заалайския хребт и е един от най-достъпните седемхилядници в света.


Поглед към пик Ленин от север. Десният ръб е Западния гребен (вижда се последната част на маршрута през вр. Разделни), левият ръб е Източния гребен. Право под върха е Северната стена. Ясно очертания гребен в по-преден план, осветен от слънцето, е маршрута Скурлатов. Между него и Северната стена се вижда склаен триъгълник - това е Метлата. Ниско в сянката е Ачикташ и Лукова поляна. Те на долната снимка се виждат в слънце.

Сега по покритите с лед склонове на пик Ленин има прокарани 16 маршрута: 7 от север и 9 от юг. Най-посещавани от тях са тези които започват от базовият лагер на поляната Ачик-Таш (3600 м), т.е. от север.



От показаните маршрути за предстоящото пътуване на разширения състав подготвящ се за Еверест, от най-голямо значение са маршрути 2 (през вр. Разделни), 3 (през Метлата) и 5 (Скурлатов). Лагер 1 на 4200 м е в основата на върха и това е предния базов лагер за изкачванията.

Карта на района на пик Ленин откъм лагер Ачик-Таш

Пътуването и базовия лагер Ачик-Таш

Най-близкият голям град удобен за изходен пункт е Ош. Проблемът е, че там летището не е международно и се налага със самолет да се пътува до столицата на Киргизстан - Бишкек (бившия Фрунзе). Там е и най-удобното място за закупуване на височинна храна.

Бишкек и Ош са измежду малкото места в Киргизстан, където местния мобилен оператор Бител има покритие. Карта на GSM покритието в Киргизстан. Сайтът на Бител. Българският оператор Мобилтел има договор за роуминг с Бител, цени и подробности тук.

Пътят от Бишкек до Ош е около 750 км и е сравнително хубав, но на много места в момента е в ремонт. Освен това преминава през един тунел, който е отворен само през определена част от денонощието. Вероятно пътуването ще продължи 15-17 часа.

Возилото с което най-вероятно ще се пътува от Бишкек до Ачик-Таш

От гр. Ош до лагер Ачик-Таш (3600 м) най-лесно се стига с хеликоптер (около 40 минути полет). Пътят с автобус е много уморителен, но е необичайно живописен. Той минава по т.н. Памирски тракт и пресича Алайския хребет. По участъка Ош - Алайска долина, пътят преминава през три превала: Чигирчик (2406 м), Талдъйк (3650 м) и "40 години Киргизия" (3513 м). На входа на Алайската долина, на 182 км от Ош, се намира селишето Саръй Таш (3200 м). След него се пресича голямата река Казъйлсу (Червената вода) и след 52 километра по течението и пътя хваща през заоблените баири и след още 30 км стига до "Поляната на еделвайсите" или Ачик-Таш. Пътят от Ош до Ачик-Таш се изминава средно за 8 часа (около 270 км).

Построен през 1974 година лагер Ачик-Таш се състои от 4 реда постоянни палатки и различни дървени бараки, в които са разположени администрация, кухня, нещо като библиотека, две сауни, душ, бар и голяма столова, където може да се опитат блюдата на националната руска кухня. Наблизо има юрти на киргизките пастири. Тук няма сняг, всичко наоколо е покрито с килим от трева, цветя и еделвайси.

Към момента това е единственият построен лагер в Памир. Той се използва като базов за изкачването на пик Ленин, както и за аклиматизация преди изкачване на пик Комунизъм. Поради метереологичните условия, този лагер е отворен само в периода от 5 юли до 20 август, когато е краткото лято и сезона за изкачвания.

Ежедневни хеликоптерни полети свързват лагера с град Ош, почти всеки ден хеликоптера се качва до лагер 1 на пик Ленин (4200 м), превозвайки екипировка и хора.

В непосредствена близост до лагера се издига пик Петровски, 4700 м, удобен за аклиматизационни изкачвания. Склоновете му до билото са тревни, а след това каменист и снежен гребен завършва на върха.

Един от проблемите при планиране на изкачването тук е какво гориво ще се използва на височина. Тъй като до Бишкек се използва самолетен транспорт, то очевидно е невъзможно да се носят от България пълни газови бутилки. В БЛ Ачик-Таш обаче могат да се зареждат с газ пропан бутилките с дюза и резба от системата "епи газ" (или "хуш"). Така че един възможен вариант е от вкъщи да се носят празни бутилки от споменатите системи и тук в БЛ да се заредят. (В момента в Киргизстан не могат да се купят бутилки синя газ).

Другият вариант за гориво е да се използват изцяло или частично (например на лагера на 4200 м) бензинови горелки. От БЛ Ачик-Таш може да се зареди керосин. Най-удачни горлки за използване тук са руските "Шмел", защото те горят всичко, докато някои по-капризни марки лесно се запушват от местното гориво, което съдържа примеси и не е добре филтрирано.

Пик Ленин от север. Разделни е най-вдясно, вляво от него е седловината на лагер 3 (6100 м). Вляво от връхната точка се виждат последователно ръбовете на Метлата и Скурлатов.

Предния базов лагер или лагер 1 на 4200 м

На пик Ленен пада голямо ходене и има малко катерене. Една голяма част от това ходене представлява прехода от БЛ на Ачик-Таш до лагера в основата на върха, на височина 4200 м  (предния базов лагер) .

Колям късмет е ако се намери начин поне част от багажа да се качи до 4200 на "чужд гръб". Наемането на хеликоптер е скъпо удоволствие, но е възможно и за голяма група може да се окаже удачен вариант. В последните години се предлага и друга услуга - могат да се наемат якове. И това обаче не е евтино - ориентировъчната цена е долар и половина на килограм. Един як може да носи 80-100 кг.

Прехода започва от Ачик-Таш, пресича платото до Лукова поляна, където започва пътеката към превала Пътешественик (4100 м) (до тук 1-2 часа). От другата страна на превала се открива диво великолепие, същински Дантев ад – сиви морени, червени планини, черни скали.

От превала започва стръмно спускане вдясно в каменистата долина до около 3600 м, а от там започва изкачването по ледника Ленин. Изкачването не е стръмно, но височината е от порядъка на 4000 м и се върви 4-6 часа. Лагера се намира в дъното на ледника, срещу величествената 3-километрова Северна стена на пик Ленин. Прехода от Ачик-Таш до лагера на 4200 м отнема 6-8 часа.

Лагер 1 (предния базов лагер) на 4200 м върху ледниковата морена. Горе вляво е пик Ленин, 7134 м, а отзад вдясно е вр. Разделни, 6148 м.

Маршрутът към пик Ленин през вр. Разделни

Това е много дълъг и твърде сложен маршрут заради височината и лавинните опасности. Още един рисков фактор се явяват неустойчивите метереологични условия.

От лагер 1 на 4200 м маршрута се изкачва по стената (снежно-леден склон) до кота 4880 м. По склона може да има много цепнатини, и често там може да бъдат намерени закрепени осигурителни въжета. Ако няма – трябва да се използва въже за осигуряване (хората вървят вързани). По нататък маршрута отива в посока северозапад (надясно) до височина 5300 м. От там се спуска малко, траверсирайки и пресичайки през лавинни конуси, и след това да се качва примерно 200 метра до лагер 2 (5200 м). В слънчево време тази част на пътя, наречена “сковородкой”, е много уморителна поради жегата. Прехода от лагера на 4200 м до лагера на 5200 м отнема 6-8 часа.

Цепнатините, които дебнат по пътя за лагер 2 на 5200 м


Лагер 2 се намира в подножието на доста стръмно снежно ребро, по което се изкачва до височина 5800 м, където неочаквано пред очите се открива изглед на юг: величествени върхове, високи над 6000 м, а над всички тях – пик Комунизъм (7495 м). По-нататък гребена води до снежния купол на пик Разделни. При качването на пик Разделни (6148 м) може да има лавинна опасност, понеже понякога, особено след снеговалеж, от склона се откъсват цели пластове сняг. Това нерядко се случва дори и в самият разгар на лятото. Лагер 3 (6100 м) е разположен в неголяма седловина по гребена след пик Разделни. Разстоянието до тук от лагер 2 отнема около 6 часа.

Лагер 3 на 6100 м

От лагер 3 нагоре по западният гребен на пик Ленин (широк 300 м и с денивелация 1000 м) маршрута стига до върха. Това отнема около 10 часа. Често тук духат такива ураганни западни ветрове, че изкачването става невъзможно. Повърхността на гребена се състои от замръзнал сняг, формиран от вятъра, твърд като камък.

Може да се направи междинен лагер на 6400 или 6800 м, защото разстоянието от лагер 3 до върха е твърде голямо и това се усеща особено силно на връщане, когато изтощението е най-голямо и може да не стигне светлото време на деня.

За изкачването са необходими котки, щеки, пикел, който може да е много полезен за участъка от лагер 3 до върха, въже за осигуряване при преминаване на цепнатините, също и радиостанция. За приготвяне на площадките за палатките над 4200 м е хубаво да има лопата за сняг.

На височина около 6200 м

Маршрутът към пик Ленин през “Метлата”

Този маршрут е малко по-сложен технически от “нормалния” път. От лагера на 4200 м се минава покрай скалите на Липкин и се следва реброто, което завършва на характерно заравнение на около 5400 м, удобно за устройване на лагер. След това снежен склон води нагоре към т.н. “Метла”, скали очертаващи се като огромен триъгълник. В основата на Метлата може да се направи лагер, на около 6200 м. Маршрутът следва левия ръб на Метлата, там където е границата със снежния склон. По рошави скали се излиза на Източния гребен на височина около 6800 м. Нагоре по него се стига до върха.

Още информация

В началото на сезона качването и спускането със ски до лагер 3 по Разделни е много приятно, понеже спускането по ледника е много красиво и защото ските не позволяват да се затъва в дълбокият сняг при слизането до лагер 1. Спускането със ски отнема около 1 час, докато пеша понякога трябват 2 дена. Пръв със ски от върха се спуска Валентин Сулоев. През 1974 година спускането са повторили двама австриици (Г. Игнац и А. Шоен) и трима французи (И. Моран, М. Беркхит, Б. Жермен), които първи са се спуснали със ски по цялата северна стена. В последните години има много спускания със ски. Първите българи спуснали се със ски от пик Ленин са Радко Марков, Райчо Тодоров, Николай Грънчаров, Пламен Шопски и Петко Тотев през 1988 г.

Има спускания както с делтаплан, така и с параплан. Спускането от пик Ленин тогава става само за 15-20 минути полет (3000 м денивелация).

По склоновете на пик Ленин има и доста нещастни случаи. Особено поучителни са двете масови трагедии.

През 1974 г. на височина около 7000 м претърпял авария и загинал целия женски отбор от 8 човека под ръководството на Елвира Шатаева. Те били застигнати от жестока буря. Ураганният вятър през нощта разкъсал палатките. Разигралата се стихия не позволила на намиращата се в близост група да се притече на помощ.

През 1990 г. след земетресение от склоновете вляво от вр. Разделни се свлякла мощна лавина от сняг и лед, погребвайки под себе си палатъчния лагер 2 на височина 5300 м. Продължителните издирвания не дали резултат – загинали 43 човека. От тогава лагер 2 се изгражда в непосредствена близост до скалното ребро.

Използван е преведен текст, информация и снимки от сайта http://mountains.tos.ru, книгите "Найди свою вершину", "Пять высочайших вершин СССР", други източници и собствен опит.

Climbing Guide пожелава УСПЕХ на всички българи в Памир тази година и безаварийно слизане от "покрива на света"!


Към следващи материал за лагера-сбора в Памир
Към предшния материал за експедиция Еверест 2004
 

Още няма направени коментари.

Добави коментар
Запазените марки в този сайт са на собствениците им. Авторските права на коментарите, статиите и снимките са на изпратилите ги, всичко останало © climbingguidebg.com. Използването без позволението на авторите е незаконно. Отпечатването е разрешено само за собствена употреба.
eshop.climbingguidebg.com  | esoft.cmstory.com/