Статията е озаглавена "18 Beers Without Going to the Toilet" и е написана от вече станалия добър приятел на България Грант Фаркуър (Grant Farquar).

Връзка към главната страница на Planet Climbing
Връзка към самата статия на английски език



18 БИРИ БЕЗ ХОДЕНЕ ДО ТОАЛЕТНАТА

Както и предишната година, срещата във великолепния катерачен район на Враца, България, имаше голям успех. Присъстващите катерачи бяха главно от източноевропейските страни и малко, такива като мен,  от западните.

Единственото  неприятно нещо беше упоритото лошо време. Толкова лошо, че ако знаех предварително, щях да си остана в Англия, но пък нямаше да се срещна още веднъж с българите, които бяха невероятно любезни и гостоприемни.

Централната стена, Враца, България

Беше добре да подновя някои приятелства с българи, с които се сприятелих миналата година, и които се бяха подготвили истински добре за катерене и социални контакти.

След полета до София и пътуването с кола 2 часа на север до град Враца, първата сутрин беше топла и слънчева. Аз се приготвих да катеря Огледалата, един от дългите класически маршрути на над 300-метровата Централна стена с Виктория, настървен геолог и експерт по карате, която буквално рита задници.

Виктория Ценкова по Огледалата, Враца

След около 7 въжета истински приятен варовик екипиран със стари клинове и допълнен с традиционен инвентар (джаджи, бел.пр.), небето, което през целият ден бе чисто, се покри с облаци, от които се изля отвратителен проливен дъжд с гръмотевици.

Успяхме да изкатерим още едно въже, преди небесата да се отворят и да напълнят панталоните ни с градушка. Удивителните светкавици на върха на стената, пронизителна гръмотевица и нашата буквално щръкнала коса показаха, че е време за слизане. За щастие рапелите вървяха гладко, без въжето да закачва, и ние изтичахме по сипея, за да се съвземем в комфортния бар на Алпийският дом, който е удобно разположен близо до стената.

И сега българите сериозно пият бира. Местната бира е 10-процентна и една голяма студена бира струва само 60 стотинки (20 пенса). Първия път, когато срещнах Николай Петков, бившия президент на ФБАК, той ми каза, че е катерил Еверест и Транго Тауър, но счита че най-внушителното му постижение са 18 бири без да ходи до тоалетна. Това което мога да кажа аз от закуските си в кафенетата е, че тук бира за закуска е нещо съвсем нормално.

Мишо с "Trabant Power"

Поради продължителното валене беше невъзможно да се върна на Центалната стена и остатъка от срещата прекарахме в катерене на отлични къси спортни маршрути по чисти варовикови скали от типа на тези във Вердон и в големи и изумителни пещери, които остават сухи и при дъжд.

След вечеря имаше разнообразие от филми и лекции от редица български експедиции. Те са били типично трудни и често включващи епични пътувания от България през Централна Азия за няколко месеца, след това изкачване на някой хималайски връх, преди да се тръгне обратно.

Явор по едно 7b в една пещера близо до Враца (Карлуково, бел.пр.)

Бях предвидил да прожектирам диапозитиви за катерене във Великобритания, но компютърът ми претърпя злополука, залят бе с халба бира по пътя, така че показах някои снимки от двете седмици катерене и скайдайвинг (skydiving, "гмуркане" или фигури с парашут, бел.пр.) в Лас Вегас, преди да дойда в България. Не зная как бяха възприети при очевидния културен и икономически контраст между тези две места.

Една от презентациите беше за изкачването по северната стена на Матерхорн от свръзка талантливи български алпинисти, между които и Милен Милчев - трагично загинал при катерене зимата тази година.

Друг контраст са езиците. Като че ли българския има по-богат речник отколкото английския за описване на интимните отношения и взаимовръзки между хората и това изглежда се отразява и на самите хора, които са по-сърдечни и по-малко резервирани отколкото западняците.

Последната вечер имаше див заключителен купон (даден от Climbing Guide, бел.пр.). Кулминацията му беше, когато Ник случайно откърти част от балкона и падна, докато траверсираше по него след "18 бири, без да ходи до тоалетна". За щастие не пострада, но собствениците не бяха очаровани, че той повреди фасадата.

Катерене по Малката Вратца

Последния ден, след като излекувахме махмурлука си от проточилото се прощално парти, Боян заведе част от нас на бънджи-скокове от железопътен мост по пътя за връщане към София - перфектен начин за завършване на една приятна и успешна среща.

Благодарности на ФБАК и домакините, и по специално на Ник, Ели, Боян, Мишо, Беси, Явор, Хоугън, Хипар и Виктория.

Kora Verve Me Blogadaria, Iapii Iseputapia, Episi Micah, Kor Ochi Nema, Yay Speshkay, Bajanacii, Da Baby Da! Until next year, Ciao.

До следващата година, чао!

Към предишния материал за срещата