Ето неговият разказ:

МАРШРУТЪТ
Классическият маршрут по “West Buttress” (Западния контрафорс) е дълъг 15 мили (24 км). Не е труден технически, но предлага много голяма денивелация – 4500 м. Стори ми се логично да предприема скоростното си изкачване със ски. От площадката за кацане на ледника Кахилтна (Kahiltna, 2180 м) се прави спускане от 200 м. Следва 12-километров равен етап до лагера “Eleven Camp” (3200 м). По-нататък – през “Windy Corner” към лагера “Fourteen Camp”, после край лагера “Seventeen Camp” – на превала Денали (Denali), и към т. нар. “футболно игрище”. Оттам до най-високата точка на Северна Америка е съвсем близо.

Основният проблем на Маккинли, както се досещате, е времето. Всеки добре подготвен алпинист може да се изкачи на този връх за четири дни. Но така е само на теория. На практика стигането до Маккинли трае 2-3 седмици. 3/ 4 от това време отива за изчакване по лагерите, понякога на съвсем малко разстояние от финалната точка.

ПЪРВИЯТ ОПИТ
На 19 май нашето авиотакси се приземи край базовия лагер “Kahiltna”. На 20-21 май имах първия си шанс да осъществя скоростно изкачване. Но стигнах само до 5200 м. Оттам видях приближаването на зловещ фронт, който покриваше целия хоризонт. Затова реших да обърна ските назад и бързо да избягам в долината. Четиридневният ураган и обилните снеговалежи показаха, че съм взел вярното решение.

ВТОРИЯТ ОПИТ
На 25 май Маккинли или Денали изплува от облаците в цялото великолепие на бялото си снежно покривало. В 20.30 часа отново застанах на “стартовата линия”. Точно след 3, 5 часа преминах край лагер 1, след 5, 5 часа – край лагер 2. Точно в 06.00 часа сутринта бяха на премката Денали (Denali, 5400 м). Облаците, нахлуващи от север, създаваха определени трудности. На няколко пъти обърквах пътя по покрития от мъгли склон и тогава пристъпвах изцяло към навигация по GPS. Проблемите, възникващи от липсата на видимост, непрекъснато нарушаваха ритъма на придвижването ми. На няколко пъти в главата ми се появяваше мисълта дали да не прекъсна изкачването. Но облаците понякога се отдръпваха и, успявайки да се ориентирам през кратките прояснявания, продължавах напред.

Стигайки до “Archdeacon`s Towers”, оставих облаците под себе си и хукнах през предвърховата заравненост към своята мечта. В 13.15 часа бях на най-високата точка на Северна Америка.

ЕДВА ВТОРО МЯСТО?
Моята цел бе да подобря рекорда на Чад Келог (Chad Kellogg), който през 2003 г. стигна до върха за 14 часа и 22 минути. Не успях да я постигна, изоставайки с цели 2 часа. И въпреки че и досега постижението на Чад се смята за спорно (поради липсата на снимка от върха), мисля, че моят “сребърен медал” е спечелен честно. Убеден съм, че сегашният рекорд подлежи на подобряване. Чад Келог е местен, американец. През 2003 г. работеше като рейнджър в Националния парк “Денали” и бе прекарал по склоновете му трите най-подходящи месеца – май, юни и юли. Той бе имал възможност да изчака най-благоприятния момент за своя опит. Освен това бе бягал почти без никакъв багаж, предвидливо правейки предварителни “заброски” по целия маршрут”.

Към настоящия момент Кристиан има в актива си скоростни изкачвания на 6 от 7-те континентални първенци. За стигане до тях от базовите лагери са му били необходими общо 49 часа и 35 минути.

Ето и списъкът на неговите skyrunns:
- Аконкагуа (Aconcagua, 6959 м) – 4 часа и 25 мин,
- Килиманджаро (Kilimanjaro, 5895 м) – 5 часа и 35 мин,
- Елбрус (5642 м) – 5 часа 35 мин,
- Еверест (8848 м) – 16 часа и 42 мин,
- Карстенс (Carstenz, 4884 м) – 49 мин,
- Денали или Маккинли (Denali, McKinley, 6194 м) – 16 часа и 45 мин.

ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО
През ноември т. г. Кристиан Щангл тръгва към Антарктида, за да пробяга разстоянието от подножието до връхната точка на Маунт Винсън (Mt. Vinson). Ако успее, ще приключи проекта си “SEVENS SUMMIT SPEED”.

А ето какво казва в отговор на въпроса за своите планове: “Мечтая да прекарам спокойно лято в родния ми Дахщайн, да катеря дълги алпийски маршрути, да бягам супермаратони. По-далечното бъдеще свързвам с хималайските гиганти, конкретно с непреминавания гребен Мацено (Mazeno) на Нанга Парбат. А и рекордът за скоростно изкачване на К-2 (8611 м), поставен от Беноа Шаму (Benoit Chamoux) през 1986 г. – 22 часа, се задържа прекалено дълго”.

По:
www.skyrunning.at