А защото двама от участниците в него успяха да реконструират събития с 83-годишна давност, да потвърдят някои предположения и да събудят много нови спорове.

Но нека следваме хронологията. В средата на май - тоест по никое време според хималайските стандарти, до базовия лагер в северното (тибетското) подножие на Еверест стигна британско-американска експедиция. Участниците - до един светила на височинния алпинизъм и (изненадващо) на спортното катерене, правеха аклиматизационни излизания по нормалния маршрут, наричан Китайски. Но без да изграждат височинни лагери или да участват в подържането на линията от парапети, която комерсиалните експедиции довеждат до самия връх.

Същинската дейност започна в края на май, когато отзвучаваха последните акорди на сезона и най-търпеливите използваха последния шанс да стигнат до Третия полюс.

Тогава шерпите на споменатия британско-американски екип предприеха сваляне на всички парапети по пътя към 8848 м и основно демонтиране на изкуствените улеснения - металната стълба и фиксираните въжета на т.нар. Второ стъпало. Последното е 40-метров скален праг на 8680 м. Когато усилията за привеждане на маршрута в изконния му вид приключиха, на сцената излязоха живеещият дълги години в САЩ немец Конрад Анкер и англичанинът Лио Хоулдинг, екипирани по същия начин, както Джордж Хърбърт Лей Мелъри (1886-1924) и Андрю "Сенди" Къмин Ървин (1901-1924) през далечната 1924 г. Основната им цел беше да докажат, че Мелъри и Ървин са могли да преминат Второто стъпало с тогавашните примитивни обувки, котки, ледокопи и т.н. И следователно да изкачат Еверест още през 1924, т.е. 29 г. преди авторите на първото документирано стигане до върха Едмънд Пърсивал Хилари и Тензинг Норгей Шерпа (на 29 май 1953 г.).

Както е известно, на 8 юни 1924 г. Мелъри и Ървин са видени за последен път от колегата си Ноуъл Оудъл малко над така нареченото Второ стъпало на 8680 м, преди да изчезнат в облаците и да поставят началото на една от най-големите загадки в хималайския алпинизъм. Всъщност самият Оудъл никога не е могъл да каже с пълна сигурност за каква височина и за кое точно място става въпрос, заради облаците, които покриват горния фрагмент от Североизточния гребен на Еверест.

Изчезването на двамата разделя специалисти и историци на две групи. Едните смятат, че Еверест е бил изкачен от Мелъри и Ървин преди Хилари и Тензинг. Останалите не приемат това твърдение. А мнозина от правещите опити на Еверест от север се оглеждат, за да намерят стария Kodak на двамата, който може би крие сензационна изненада и разгадаване на тайната.

Когато през 1999 г. Конрад Анкер откри тялото на Мелъри на около 8000 м и то бе идентифицирано с най-съвременни методи, споровете избухнаха с нова сила. Най-напред показването на снимки на мъртвия Мелъри и издаването на книгата "Призракът от Еверест" (Ghosts of Everest: The Search for Mallory & Irvine) бяха посрещнати на нож от световната алпийска общественост. А някои от най-големите авторитети (сър Едмънд Хилари, сър Крис Бонингтън) ги нарекоха "чиста порнография". Специалисти от четири британски университета, представители на различни научни дисциплини, подложиха на анализ и изследване намерените заедно с тялото части от екипировката на алпиниста. Техният извод бе, че облеклото и обувките на Мелъри и Ървин не са били достатъчни за изкачването на толкова висок връх дори при идеални атмосферни условия. Връхната дреха на Мелъри (практически сако от туид) е пропускала вятъра отвсякъде. А бельото и пуловерът, както и завитото около врата шалче и обикновените туристически обувки не са му осигурявали нужната термоизолация.

Коренно противоположно бе становището на английския алпинист и продуцент от Би Би Си Греъм Хойлънд, участник в експедицията, открила тялото на Мелъри. През пролетта на 2006 г. той прекара три седмици по склоновете на Еверест с облекло, което бе точна реплика на дрехите, с които през 1924 г. към най-високия връх на Земята са се отправили Мелъри и Ървин.

Споделящият същото мнение Конрад Анкер направи още една стъпка към пълната характеризация, привличайки Лио Хоулдинг за "ролята" на Ървин.

Досега той не притежаваше никакъв височинен опит, а беше известен като един от най-добрите катерачи в света по скални обекти близо до морското равнище. В същата стартова позиция се е намирал и Ървин през 1924 г. - отличен катерач, хвърлен в битка срещу височината, лошото време и техническите трудности над 8500 м.

На 14 юни съвременните Мелъри и Ървин се добраха до Еверест в компанията на Джери Мофът (друг феноменален скален акробат от недалечното минало без хималайски опит) и височинния ас Кевин Тоу. Времето бе чудесно - истински подарък от сезона, през който в най-високите планини започват истински метеорологични катаклизми.

Но успехът отприщи нови дискусии и донесе ново ожесточаване на споровете. Първо, Питър Постън и Йохан Хемлеб припомниха два безспорни факта - че още през 1985 г. Оскар Кадиах (носител на Гран при от Международния фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г.), изпълнявайки ролята на Мелъри в един испански игрален филм, изкатери Второто стъпало чисто, без изкуствени опорни точки, и че през 2001 г. австриецът (упорито наричан швейцарец от сайта MountEverest.Net) Тео Фриче повтори постижението му.

Почти веднага думата взе мис Елизабет Хоули - най-известната и най-авторитетната хроникьорка на хималайския алпинизъм, която оспори направеното от Кадиах и Фриче. В смисъл, че са катерили без изкуствени опорни точки, но наличието на металната стълба и парапетите край тях са им давали много сериозно психологическо предимство. В спора се включи и главният редактор на Америкън Алпайн Джърнъл - Джон Харлин Трети. Той заяви, че не може да става и дума за преминаване на Второто стъпало by fear means (с честни средства), след като Анкер и Хоулдинг са използвали кислород. Т. е. - цялата история се върна почти в началната си точка.

И наистина - какво доказа изкачването на Анкер и Хоулдинг?

Високата класа на тях и партньорите им - шерпи и алпинисти, от екипа. Въображението им. Способността на англичани и американци да бъдат отлични организатори. И май нищо повече - без омаловажаване на направеното от участниците в проекта. Защото въпреки всички усилия никога не може да бъде повторена ситуацията отпреди 83 г. Дори зад неопитния Хоулдинг стои цялата история на алпинизма след 1924 г., съзнанието за преодолените от предшествениците (главно психологически) бариери и за възможността във всеки момент да се захвърли някогашната примитивна екипировка и да се прибегне към използването на съвременните пухени костюми, гоуртексови и поларени дрехи, модерни сечива, котки и кислородни апарати. Какво да кажем за опита на Анкер с неговите няколко десетки експедиции в най-труднодостъпните и най-дивите райони на Земята?

И този опит за възкресяване на миналото събужда още по-голямо преклонение пред предшествениците от началото на ХХ век, които са тръгвали към Хималаите с подковани обувки, габардинени панталони и сака от туид. Каквото и да кажем за тях, ще е слабо и шаблонно. Просто "Шапки долу!".

ПЕТЪР АТАНАСОВ


Конрад Анкер води Второто стъпало на Еверест без улесненията