А в бъдеще – достъпът до върха на трекинг-туристи и експедиции.

Шосето ще е дълго 108 км и ще струва 150 милиона юана или 14, 7 милиона евро. Строителството му ще продължи четири месеца. Предвижда се то да стигне до 5200 м, т. е. до мястото на базовия лагер в тибетското подножие на най-високия връх в света.

Всичко това има своята предистория. През април тази година организаторите на летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. обявиха официално, че искат да организират най-дългата в досегашната история щафета за пренасяне на олимпийския огън. Нейната дължина трябва да бъде 137 000 километра и за 130 дни да премине през пет континента, като олимпийският факел бъде изкачен до Третия полюс на Земята.

Световното обществено мнение реагира еднозначно и оцени строежът на шосето и изнасянето на един от главните символи на олимпизма до 8848 м като пореден опит на Пекин да манифестира своите претенции към Тибет. Китай твърди, че от векове е упражнявал власт над Тибет. Което съвсем не е така. Например, от 1913 до 1950 г. Тибет – в качеството си на теократична монархия, в която държавният глава Далай Лама е едновременно и духовен глава – е изпълнявал всички условия за държавност от гледна точка на международното право.

Но една от първите стъпки на провъзгласената на 1 октомври 1949 г. Китайската народна република е въоръженото нападение срещу Тибет през 1950 г. и насилственото му присъединяване към Китай. Оттогава китайците брутално са потушавали всеки опит за съпротива. В годините на Културната революция са унищожени десетки тибетски манастири и десетки хиляди паметници на уникалната местна култура. След 1990 г. периодически се предприемат акции за принудителна стерилизация и за извършване на аборти.

Доста по-яростна и по-непримирима бе реакцията на алпийските и природозащитните среди – резюмират я две заглавия на публикации от тази седмица: “Манифестация на глупостта” и “Боже, пази Земята от дебили!”

Един от малкото коментари в подкрепа на случващото се, появил се в интернет, гласи: “Това шосе ще позволи извозването от района на върха на планината от боклуци, чиито размери в скоро време ще бъдат сравними с Еверест”.

Факт е, че комерсиалните експедиции оставят тонове боклуци, но те са високо по склоновете, над 6400 м. Съществуващите и сега черни пътища, по които джипове и камиони с участници и експедиционно имущество стигат до 5200 м, биха могли да се използват за извозване на отпадъците.

Китайските власти, които непрекъснато вдигат цените на разрешенията и на услугите за чуждите експедиции и дерат по няколко кожи от тях, до момента не са вложили и една стотинка за почистване. Те разчитат на добрата воля на чужденци – главно американци, японци, южнокорейци, понякога европейци, да организират за своя сметка експедиции за смъкване, изгаряне или утилизация на тоновете метални и синтетични отпадъци. Както беше през тази година с екипа на японеца Кен Ногучи, който освободи планината от бремето на около 5 тона стари кислородни бутилки, остатъци от палатки, от екипировка, от въжени парапети и най-различни опаковки.

Пълна наивност е да се смята, че воплите на световното обществено мнение ще трогнат някого в Китай. Просто ще се случи същото както и преди една година, когато на 1 юли 2006-а бе открита железопътната линия “Чинхай” от Пекин до Лхаса. Китайците си дават сметка, че са открили средството за ликвидиране на тибетската идентичност – премахването на относителна изолираност на Тибет от света. И спомената железница през миналата година, и шосето през тази служат точно за това.