
На 1 октомври 1991 г. Борислав Димитров и Йорданка Димитрова** изкачват Чо Ойю*** (Cho Oyu, 8201 м). Така Боби става първият българин стъпил на този връх, а Данчето - първата българка стъпила на осемхилядник.
Двамата са участници в международна експедиция формално ръководена от Ренато Моро. Те достигат до базовият лагер от север (китайската страна на върха) откъм Непал през прохода Нангпа Ла (Nangpa La).
Данчето пише: ”Часът е 15:00! С Боби стъпваме на Чо Ойю. Шестият по височина връх в света! Нашият връх, петият български осемхилядник! Взаимно се поздравяваме за този наш успех. Щастливи сме! Радостта ни няма граници, като знаем как стигнахме дотук. С каква бюрокрация и администрация трябваше да се преборим в България. Колко енергия изразходихме последните няколко месеца. Към колко фирми протегнахме ръце, а колко малко ни помогнаха…Изключително красива и величествена е хималайската панорама, която се разкрива пред нас този октомврийски ден. Стотици върхове блестят наоколо и преди всички най-високият и най-желаният – Еверест. Снимаме се на неговия фон. Чувстваме се доволни. Безспорен успех и за двамата, постигнат с толкова много усилия. Само 14 дни след нашето пристигане в базовия лагер бяхме на най-високата точка на Чо Ойю… Да се стои повече на върха е невъзможно. Малкото ми термометърче отчита температура минус 20°. След 20 мин тръгваме обратно. Слизането крие повече опасности. Затова сме особено внимателни. След три часа стигаме в щурмовия лагер. Избледнялото слънце се крие зад отсрещните върхове. На яркия виолетов фон на небето блестят първите звезди.”
Чо Ойю - 8201 м
Борислав Димитров: На снимката съм аз с българския флаг на 1 октомври 1991 г. Бях на върха в 14.00 ч, а Йорданка Димитрова дойде 45 мин по-късно, тя ми направи снимката. Към 15 ч тръгнахме да слизаме и в 18.30 ч бяхме в лагера на 7100 м. Снимката е сканирана от диапозитив. Кислорода който се вижда са бутилки от японците, оставени на върха седмица по-рано, маркирали са мястото или не знам защо. Върхът е едно дълго плато (около 300 м поне дълго по посока северозапад-югоизток). Най-високата му част е в най-южната част. За съжаление много от "изкачилите върха" не ходят до там. Но гледката на Еверест и Лхотце може да се заснеме само от там (най-високото).
Горните три снимки от архива на Йорданка Димитрова са от началото на върховото плато на Чо Ойю и се публикуват за първи път.****
----------------
* В сайта започваме публикуването на серия материали със снимките с които разполагаме от най-високите точки на върховете над 8000 м, на които са стъпвали българи. Няма някакъв особен порядък на публикуване на материалите. Желанието ни е тази поредица да се допълни и разшири - можете да изпратите автентични снимки ако притежавате такива.
** Йорданка Димитрова загива на 23 октомври 1994 г. при опит да се изкачи на третия по височина връх в света - Кангчендзьонга, 8586 м.
*** Чо Ойю е шестия по височина връх в света и е изкачен за първи път на 19 октомври 1954 г. от австрийците Херберт Тихи и Йозеф (Зеп) Йохлер и от непалският шерп Пасанг Дава Лама.
Към материал в сайта за историята на този осемхилядник
Поглед към Чо Ойю от североизток
**** Статията ще бъде допълнена с още снимки ако такива бъдат предоставени.
Публикуването на снимки от върховете е добра инициатива на сайта, която се надявам да се допълва от катерещите по високото...
Само така не ще оставят съмнението, че са били на най-високата точка на върховете, които са катерили.
Горе винаги е трудно и студено...но още в ерата на тежките фотоапарати са правили брилянтни снимки от най-високото.....така че не е оправдание да кажеш, че ти е замръзнал лекия дигитален апарат... ;-)
Аз не съм се качвал на осемхилядник и нямам снимки за тази галерия. Но ако се кача някой ден, задължително ще ви пратя снимки....дори ако се размазани, нощни или са снимани в мараня....
Боян Петров