Първото изкачване за сезона бе направено сутринта на 31 март. Словакът Додо Кополд, който си е поставил амбициозна цел за 2007 г. – четири осемхилядника (Чо Ойю, Шиша Пангма, Нанга Парбат и К2), бе на Чо Ойю сам, тъй като двамата му партньори – Марек Худак и Яро Дутка, се върнаха обратно от 8100-8000 метра.

Освен словаците към Чо Ойю се движеха още 4 експедиции:*
- италианците Силвио Мондинелли и Марко Конфортола – изкачиха върха на 2 май,
- (участниците в експедицията) “Amical Alpin’s” Алберт Хубер (Albert Huber), Николас Тоубоул (Nicolas Touboul), Михи Вертл (Michi Wärthl) и Алоис Богеншютц (Alois Bogenschütz) – изкачиха се на 4 май,
- (участниците в) Казахско-украинската сборна експедиция Сергей Лавров, Алексей Распопов, Артьом Скопин и Игор Кушнир се изкачиха на върха на 5 май.

Гевин Бейтс, който възнамеряваше да изкачи Чо Ойю за загрявка преди опита за безкислороден траверс на Еверест (от север на юг) – се отказа от опит за атака, когато пред групата (в състава й имаше клиенти), на 6800 м, се появи ледена стена с наклон 80 градуса, за чието преодоляване липсваше необходимият инвентар.

На 24 април Додо Кополд отново записа първо изкачване за годината. Словаците дълго избираха маршрут за изкачване на Шиша Пангма и в крайна сметка се спряха на Британския по Южната стена на върха. Атакуваха Кополд и Марек Худак. До върха стигна само Кополд. Марек тръгна обратно малко преди това. За съжаление, всичко завърши с трагедия – той не се върна в лагера. Опитите (за търсенето му), предприети от Кополд съвместно с корейската експедиция, нямаха успех. Тялото на Марек така и не бе намерено.

Освен от словаци и корейци Шиша Пангма бе атакувана и от Андрю Лок, но поради силния вятър и дълбокия сняг той можа да стигне само до 7800 м, след което се отправи към Анапурна, при Богомолов. Корейците, изглежда, също не са успели да изкачат Шиша Пангма.

26 април. Дхалаугири. Испанецът Иняки Очоа записа своя 12-ти осемхилядник, като изразходва за изкачването от лагера повече от 20 часа. Един час след Очоа на върха беше неговият партньор Хорхе Егочеага. На слизане те вървяха на разстояние 100 м един от друг. На около 7600 м Хорхе подсече лавина и прелетя надолу с нея около 800 м, загубвайки раницата, ръкавиците, очилата и ледокопа си. След това той падна в ледникова пукнатина, но успя сам да се измъкне от нея и сутринта на 27 април се върна в лагер 1.

На 29 април атакуваха италианците от екипа на Марио Мерели. На няколко метра от върха, на леден склон, се откачи котката на Серджо далла Лонга. Той падна само няколко метра, но от ударите в леда получи тежки контузии на главата и шията, които предизвикаха смъртта му. Преди две години братът на Серджо – Марко, загина на Нанда Деви в Индийските Хималаи. Останалите участници в групата на Мерели се върнаха в базовия лагер смазани от трагедията, някои – с измръзвания.

Каталонците Ногера (Noguera) и Рогер Селент (Roger Sellent) изкачиха върха (Дхаулагири) на 29 април.

На 1 май на върха стъпиха казахите Самойлов, Шарипова, Шутов, руснакът Дмитрий Синьов и румънецът Хория Колибасану. А на 2 май – Денис Урубко, който преди това спаси от принудителен бивак на 7300 м 72-годишния Борис Коршунов.

В същия период от време на върха се изкачиха италианците Паоло Касарото (Paolo Casarotto) и Кристина Кастаня (Cristina Castagna), швейцарецът Жоел Брупбахер (Joelle Brupbacher), немецът Рихард Брил (Richard Brill).

Към 10 май на Дхаулагири останаха само втората испанска експедиция и Герлинде Калтенбрунер. На 13 май испанците Сантяго Сагасте и Рикардо Валенсия загинаха след падане на лавина в лагер 2, където се намираха по това време. Шаби Серано и Герлинде Калтенбрунер, намиращи се в съседната палатка, се спасиха от лавината, но под снега останаха тяхната екипировка и пухените им дрехи. Като по чудо до тях, под лагер 1, успяха да стигнат останалите двама членове на испанския екип и им помогнаха да се спуснат надолу.

На 30 април дойде дългоочакваната новина. Открит бе сезонът на изкачванията на Еверест. Според първоначалната информация, с първо изкачване са сезона се поздравиха казахите Василий Пивцов и Максут Жумаев. Те стигнаха до върха от север и – както винаги – без употреба на кислород. Това беше 11-ти осемхилядник и за двамата. Малко по-късно се появиха съобщения, че първи на върха са били петима шерпи от (трекинг-агенцията) HiMex, начело с Пхурба Таши (Phurba Tashi), опънали парапети за клиентите и едновременно с това изкачили Еверест.

След това прозорецът хубаво време от север се затвори и следващото изкачване от север бе направено едва на 9 май, когато на Еверест от север се изкачиха 17 китайски алпинисти. Последва нова пауза и едва на 15 май, отново от север, Дейвид Тейт и Пхурба Шерпа (Phurba Sherpa) завършиха една четвърт от своя амбициозен план за двоен траверс на Еверест (от север на юг и обратно). След това всички тръгнаха към върха и започнаха традиционните задръствания, спасителни работи и различни рекорди.

На 16 май бе регистрирано първото изкачване от юг. Направи го група от (трекинг-агенцията) Mountain Madness начело с Уили Бенегас. Тогава на върха бяха и членовете на екипа “Супер шерпи”, в чийто състав бяха Апа Шерпа (Apa Sherpa, записал 17-то изкачване) и Лхакпа Гелу (Lhakpa Gelu, притежател на рекорда за скоростно изкачване на Еверест – 10 часа и 56 мин).

По време на отворилия се прозорец от хубаво време на върха (по предварителни оценки) са били около 500 души.

Имаше и жертви. На 26 април загина Дава Шерпа (Dawa Sherpa). През май планината отне живота на 62-годишен японец, починал от спиране на сърцето на няколко метра от върха, по време на слизане от него. Също на 15 май загинаха корейците О Хее-джоон (Oh Hee-joon) Лее Хиюн-джо (Lee Hyun-jo), при опита за прокарване на нов маршрут по Югозападната стена. О Хее-джоон имаше в актива си 10 осемхилядника (от тях 4 през 2006 г.), а така също (успешни) експедиции на Северния и Южния полюс. На 17 май безследно изчезна италианецът Пиеранджело Маурицио, а буквално току-що получихме непотвърдено съобщение за гибелта на двама испанци – Пако Порас (Paco Porras) и Маноло Кампо Фрио (Manolo Campo Frio).

Някои групи са все още в южното и северното подножие на Еверест с надеждата да хванат прозорец хубаво време, но силните ветрове в района на върха говорят за това, че мусонът е дошъл и че най-вероятно до октомври няма да има нови изкачвания.

Никой не успя да се спусне със ски от върха. Траверси направиха Дейвид Тейт, Гевин Бейтс и филипинската женска експедиция. Не успя двойният траверс на Еверест, замислен от Тейт. Никой не успя да стигне с къси панталони по-високо от Северното седло. Спасителни акции имаше и от двете страни на Еверест (от север Сергей Кофанов помогна на италианец, от юг Дейв Хан спаси шерпанката Ушу).

На 4 май се предаде петият по ред (и четвърти по височина) връх – Лхотце. Дан Мейзър, готвещ за собственото си изкачване, съобщи, че е видял двама членове на корейската експедиция да се добират до върха. По-късно стана ясно, че този ден на Лхотце са били Йеон Рионг Канг (Yeon Ryong Kang), Мигон Ким (Migon Kim), Джунгхиюн Йоун (Junghyun Youn), а така също шерпите Мингма Тензинг Шерпа (Mingma Tenzing Sherpa) и Дорджи Шерпа (Dorjee Sherpa).

На 21 май на Лхотце се изкачиха австралиецът Блеър Фалахи (Blair Falahey) и шерпите Палден Намгиал (Palden Namgyal), Наванг Тензинг (Nawang Tenzing) и Пемба Дома (Pemba Doma). На слизане Пемба Дома падна на около 8000 м и загина. Пемба Дома беше първата непалка, която изкачи Еверест от север, и една от няколкото жени в света, които са били два пъти на Еверест. През 2000 г. тя стигна до върха откъм Тибет, а две години по-късно повтори изкачването от непалската му страна. За своите постижения тя бе удостоена с национална награда от последния непалски крал. Освен работата си за международни експедиции, заедно със съпруга си тя организира туристическа агенция и обществената организация “За спасението на Кралство Непал”, чиято основана цел беше образованието на непалските деца.

Според съобщения на пресата, заедно с Пемба на слизане са загинали още двама шерпи.

Повече никой не се изкачи на Лхотце. Дан Мейзър очевидно още чака хубаво време.

19 май. От втори опит Ралф Дуймовиц (Ralf Dujmovits) и партньорът му Хиротка Такеучи се добраха до върха на Манаслу. За Ралф това е 12-ти осемхилядник, за Хиро – девети. След къса почивка Ралф възнамерява заедно със съпругата си Герлинде Калтенбрунер да се отправи към К-2. През тази пролет (на Манаслу) нямаше други.

За това, което е ставало на Анапурна, знаем от съобщенията на Сергей Богомолов. Трудният връх не искаше да се предава, поднасяйки все нови и нови изненади. В крайна сметка от северната му страна остана сборна група от 10 души, която реши да атакува. Но след това шестима от тях решиха да не предизвикват съдбата и тръгнаха надолу, още преди да са стигнали до щурмовия лагер. Останалите четирима продължиха нагоре и организираха лагер 4. За съжаление, Сергей Богомолов не можа да продължи изкачването заради проблеми с очите. А останалата тройка заложи всичко на една карта и на 24 май спечели. Австралиецът Андрю Лок, колумбиецът Фернандо Гонсалес и еквадорецът Иван Валехо можаха да си поемат дъх, едва когато слязоха в базовия лагер – толкова тежки бяха изкачването и последвалото слизане.
Испанецът Иняки Очоа и румънецът Колибасану пробваха още веднъж да атакуват, но силният вятър обърка всичките им планове. С това всички опити за изкачване бяха прекратени.

От юг опит за солово изкачване се готвеше да направи Ули Щек. Но и на него не му се размина. На 21 май, по време на първото му тръгване нагоре, той бе улучен в главата от падащ камък. Сега се намира в базовия лагер и по всичко личи, че не възнамерява да прави втори опит.

За третия по височина връх в света – Кангчендзьонга, през тази година беше споменато два пъти. Първият път – в средата на май, когато испанска експедиция начело с Оскар Кадиах съобщи, че е готова за атака. Втория път – на 29 май, когато испанците съобщиха лоша новина. Иньиго де Пинеда загина, след като се подхлъзна недалеко от върха и прелетя надолу над 1000 м. Той бе в свръзка с Оскар Кадиах от лагера на 8200 м. Останалите участници отстъпиха поради лошото време. Това се случи на 29 май, на 8300 м, когато Иньиго и Оскар тръгнаха обратно, без да стигнат до върха. Испанците напускат планината. Друг никой не е обявявал планове за изкачването й.

По този начин от 9-те непалско-тибетски осемхилядници през тази пролет бяха изкачени Еверест, Лхотце, Манаслу, Дхаулагири, Чо Ойю, Шиша Пангма, Анапурна. Неизкачени останаха Макалу и Кангчендзьонга.

Материалът  “Гималайский сезон – весна 2007” можете да видите в оригинал на:
http://www.risk.ru/users/codelancer/1356/

--------------------------
* Не е ясно защо не се споменава нищо за българската експедиция (бел. ред.).