
В събота, 21 юни, ще се състои панихида в памет на Стайко Кулаксъзов (Доки), във връзка с шест месеца от смъртта му. Мястото е София, църквата Света Параскева, от 12:00 часа.
(Намира се на ул. Раковска, посока от бул. Дондуков към бул. Сливница, отляво, след пожарната,
карта).
In Memoriam
Стайко Кулаксъзов
1949 - 2002
На 24 декември 2002 г. българският алпинизъм понесе тежка загуба. При крайно нелеп инцидент на пътя Варна-София загина нашият приятел д-р Стайко Кулаксъзов.
Той дойде – не, връхлетя! - в алпинизма от спортното ориентиране през 1980 г. И веднага бе поставен на изключителното изпитание да бъде лекар на първата българска хималайска експедиция на четвъртия по височина връх в света Лхотце (8516 м). Справи се блестящо с него, за да бъде неизменно в състава на всички наши следващи национални експедиции – на Еверест (8848 м през 1984 г.), Анапурна (8091 м през 1988 г.), Броуд пик (8047 м през 2002 г.). Записа в актива си участие в 23 височинни начинания – в Кавказ, Памир, Тян Шан, Монголски Алтай, Каракорум и Хималаите. Стъпи на най-високия връх в Монголия Мунх Хайрхан (4362 м). През 1982 г. Изкачи Източен Елбрус през зимата (1983 г.). Два пъти (1982 и 1983 г.) беше на тогавашния пик Ленин (днес пик Кауфман, 7134 м) и три пъти (1984, 1985 и 1988 г.) – на пик Евгения Корженевска (7104 м). Овладя тайните на битката с голямата надморска височина и това го превърна в един от най-опитните експедиционни лекари и специалисти в областта на височинната медицина в света и в уважаван член на медицинската комисия на Международната федерация по алпинизъм (ЮИАА).
Бил винаги преграда пред болестите, неприятностите и лошите неща от живота, Стайко притежаваше невероятната способност да разрушава бариерите между себе си и хората от всякакви раси, националности и вероизповедания. Защото притежаваше рядката дарба да мисли позитивно и да желае доброто. Той лекуваше не само с професионализма си на лекар, но преди всичко със съчувствието на приятел и със способността да споделя чуждата болка. Той преживяваше всичко в алпинизма и експедициите три пъти – като участник, като лекар и като приятел.
... Не е вярно, че няма незаменими хора. Стайко е опровержение на тази максима. Затова е страшно да говорим за него в минало време. Затова скръбта ни е неизмерима.
Поклон пред този невероятен човек, на чието приятелство и добронамереност можехме да разчитаме винаги.
Още няма направени коментари.
Добави коментар