Сензация представлява стигането до Еверест на бащата и сина от Япония – Юичиро и Гота (34 г.) Миура в компанията на шестима шерпи и на сънародника им, известния алпинист и фотограф Нориюки Мурагучи (47 г.). Сензацията се състои в това, че Миура-старши е на 70 години и подобрява рекорда за най-възрастен човек, изкачил Еверест, с цели 5 години. Той е един от родоначалниците на ски-алпинизма в Хималаите – преди 33 г. направи спускане от района на Южното седло и използва парашут за спиране в края на Западния циркус, преди началото на ледопада Кхумбу. Групата на Миура тръгна през нощта на 21 срещу 22 май 2003 г. от лагер 5 (8400 м) и късно следобед същия ден бе обратно на Южното седло (7906 м).

От върха Юичиро Миура каза: “Изкачих най-високата точка на Земята и мечтата ми се превърна в действителност. Страшно съм благодарен на всички, които ни помогнаха да стигнем дотук. Бих могъл да кажа още много неща, но единствената ми мисъл в този момент е благополучното слизане до Южното седло. Още веднъж благодаря на всички, които ни помагаха и подкрепяха.”

А синът му Гота добави: “Щастлив съм да погледна Непал и Тибет от това място. Оттук целият свят изглежда прекрасен. Прегръщам всички, благодарение на които съм тук. БЛАГОДАРЯ!” Цялата група бе в базовия лагер на 24 май.

Едновременно с тях на Еверест откъм Тибет се изкачиха други баща и син – американците Джон (54 г.) и Джес (20 г.) Роскели.

А на 25 май 35-годишният Лхакпа Гиялу подобри рекорда за скоростно изкачване на Еверест – 12 часа и 45 минути, който бе поставен три дни по рано от съплеменника му Пемба Дорджи Шерпа. Лхапка Гиялу бе участник в немска експедиция и записа време 10 часа и 46 минути. Но – както нерядко се случва на Еверест – триумфът се преплете с трагедия. Хеликоптерът, който трябваше да вземе Лхапка от базовия лагер и да го закара до Катманду, за да се включи в юбилейните тържества, катастрофира в базовия лагер (което беше показано по всички български кабеларки и телевизии с претенции като най-важно събитие през този толкова богат и интересен сезон). Загинаха двама (непалци), а шестима получиха контузии. Най-тежко е състоянието на германка и на член от казахстанския екипаж на вертолета. Всички са настанени в една от болниците на Катманду, съобщи “Ройтерс”. Построеният в Русия “Ми-17” е собственост на частната компания “Simrik Airlines”. На борда му се намираха деветима пътници и четиричленен екипаж.

Пак “Ройтерс” посочи, че в подножието на Еверест през пролетта на 2003 г. са се намирали над 1000 души, участници в около 20 експедиции, правещи опити през юбилейния сезон (в тази бройка влизат също така височинни носачи, гидове, помощен персонал). При това струпване на хора не е чудно, че се налага генерално почистване. Тази година то бе предприето от японска експедиция. Участниците в нея събраха и свалиха около 2,5 тона боклуци, оставени от експедициите за няколко десетки години. Но на този етап става дума само за преместване на сметището от едно място на друго – камарите отпадъци тепърва трябва да бъдат свалени на “нормална” надморска височина и подложени на обработка.

Дванадесет души – петима индийци, трима непалци и четирима шерпи - от “Joint Indo-Nepalese Army Everest Massif Expedition 2003” - бяха на Лхотце (8516 м) в 8.15 часа на 13 май 2003 г.:

1.     Рам Чандра Шрестха Джемдар (Royal Nepal Army, 39 г.)
2.     Рудра Прасад Тимилсина Хавалдар (Royal Nepal Army, 37 г.)
3.     Рам Шхаран Карки Лесниак (Royal Nepal Army, 29 г.)
4.     Черинг Норбу Бодх Найеб Субедар (Indian Army, 29 г.)
5.     Палден Гиячо Неги Найаб Субедар (Indian Army, 33 г.)
6.     Неел Чанд Догра Найаб Субедар (Indian Army, 32 г.)
7.     Сурджийт Сингх Тхакур Хавалдар (Indian Army, 35 г.)
8.     Чампа Йонтен (Indian Army, 29 г.)
9.     Пемба Тсеринг Шерпа-1 (42 г.)
10.     Пемба Ринджи Шерпа (26 г.)
11.     Пемба Тсеринг Шерпа-2 (20 г.)
12.     Пасанг Ринджи Шерпа (25 г.)

Те стигнаха до върха по класическия маршрут от запад.

Същата “Joint Indo-Nepalese Army Everest Massif Expedition 2003” изпрати на Еверест 14 души (четирима непалци, трима индийци и седем шерпи) между 06.25 и 08.50 часа на 22 май 2003 г. Неин ръководител бе полковник Ашок Абей – директор на Планинарския институт “Джавахарлал Неру” в Утаркаши (щата Утар Прадеш, Индия).

На Анапурна (8091 м) на 16 май стъпиха 6 японци и 3 шерпи.

Девствен си остана Източният връх на Нупце (Nuptse East, 7795 м) – най-високият незикачен в света. Той отблъсна атаките на руската свръзка Валерий Бабанов-Владимир Сувига и на италианския екип начело с Ханс Камерландер. Базовият лагер бе посетен от трекинг-група, начело с Райнхолд Меснер (дългогодишен партньор на Камерландер), пребиваща в Непал по повод Златния юбилей на Еверест. Но и тази морална подкрепа не помогна в схватката с лошото време и техническите трудности. Италианците (по-скоро южнотиролците) се отказаха на 20 май. Преди това базовият лагер напуснаха Бабанов и Сувига, вторият с много сериозни измръзвания. Двата екипа направиха опитите си по различни, макар и недалечни един от друг и успоредни маршрути. Интернет-медиите подчертават технологичния прогрес – и двата изпращаха до страните си видеорепортажи, снимани на живо, с автентичен звук. Връзката между алпинистите и “външния” свят беше отлична.

Нямаше успех и опитът на Ерар Лоретан по 3000-метровата северна стена на Жану (Кумбхакарна, 7710 м), към която през есента се насочва руска експедиция в рамките на проекта “Стены мира”.

Алпийските среди по света и особено в Германия си отдъхнаха с облекчение, когато се оказа, че информацията от 21 май за катастрофа на Чо Ойю (8201 м) не е вярна или че поне размерите й не са толкова големи. След проверка се оказа, че там е загинал един немски алпинист, а не десетима, както беше съобщено първоначално от световните осведомителни агенции.

И още една щастлива информация – испанецът Карлос Паунер (имащ четири осемхилядника), който изчезна на слизане от Кангчендзьонга (8586 м) и бе смятан за загинал, се върна в подножието след два бивака под открито небе и три дни без храна и вода. Със собствени сили той стигна до базовия лагер, който оплакваше смъртта му.
Връщайки се към главния герой от 22 май – Юичио Миура, ще цитираме неговите думи след връщането му на Южното седло: “Човек може да осъществи всяка своя мечта при условие, че се стреми към нея с цялото си същество и не се предава.”. И думите на сина му Гота: “Макар че съм отвратително уморен, никога не съм бил толкова щастлив, както в момента.”