Сред авторите е сър Едмънд Пърсивал Хилари. Изключителна ценност представлява вложката под формата на цифрова “снимка” на масива с размери 50 x 80 см, с нанесени хоризонтали, няколко маршрута и обяснения към тях, а на обратната страна – карти и схеми, представящи топографията на масива и историята на изследванията и изкачванията. Текстовете не съдържат непозната информация, но са много интересни. Жалко само, че не е отделено никакво внимание на постиженията на алпинистите от Източна Европа – поляци, словенци, руснаци и т. н. Само на първото зимно изкачване от поляци е отредена мъничка бележчица, наполовина по-малка от тази за първото женско изкачване или стигането до върха от синовете на Едмънд Хилари и Бари Бишъп. Интересно е, че авторите без колебание признават спорното първо китайско изкачване през 1960 г. , както и не докрай ясната швейцарска кота на Южното седло, с близо 100 м по-ниска от предишните и следващите измервания. На стр. 82 в статията “Съдбата на Планината” Майкъл Килсиъс пише, че “през 1865 г. Peak XV получава името на сър George Everest”. Не можем да очакваме авторът да е преглеждал европейските вестници от средата на XIX век, но е жалко. Защото би установил, че в тях още през 1856 г. се използва названието “Маунт Еверест” с ясното съзнание, че поради липса на местно име то е създадено от фамилията “на един английски земемер, който е бил шеф на заснеманията в Индия”.

Нека добавим, че “National Geographic” има исторически заслуги за изучаването, изкачването и популяризирането на най-високия връх на планетата. Той е съорганизатор на първата успешна американска експедиция през 1963 г., която стига до върха по класическия маршрут и по нов път от запад и прави първия траверс на масива. Той публикува уникални материали за нея и за всички англосаксонски експедиции. През 1988 г., по случай 35-ата годишнина от първото изкачване, поднесе на читателите си като приложение нова карта на Еверест в мащаб 1:50.000, дело на Брадфорд Уошбърн (Bradford Washburn) – и до днес най-добрият картографски образ на района. През 1991 г. тя беше преиздадена в Швейцария, като на обратната страна бе поместен фрагмент в мащаб 1:25 000 с маршрутите към върха до този момент.