Общоизвестно е, че медицинската наука отбелязва бърз напредък. Това се отнася и за планинската медицина. Специалистите от тази област всяка година организират симпозиуми и срещи. В много страни те имат собствени съюзи, а в международен план се представляват от Медицинската комисия на ЮИАА и от Международното дружество по планинска медицина (International Society of Mountain Medicine).

Президент на последното е д-р Питър Хакет (Dr Peter Hackett), автор на редица забележителни трудове, участник и ръководител на паметни научно-спортни експедиции. На 24 октомври 1981 г. се изкачва на Еверест в рамките на група, която първа донася проба от издишван на върха въздух. През 80-те години на ХХ век е шеф на обширна програма в Медицинския изследователски център “Денали” (Denali Medical Research Camp) в Аляска (Денали е местното име на най-високия връх в Северна Америка – Маккинли, 6192 м).

Следва разработената в Международното дружество по планинска медицина встъпителна информация за проблемите, които произтичат от прякото съприкосновение с височината.

Големите височини

Всички харесват великолепните панорами, които се откриват от високите върхове. Но изкачването им е свързано с риск. Ето ви класически сценарий за разболяване от височинна болест. Летим от Европа до Катманду и оттам – веднага до Лукла (2850 м). Същия ден по пътеката стигаме до Намче Базар (3450 м). На следващия ден продължаваме до селцето Пхорце (3800 м). Вече ни измъчва силно главоболие, усещаме гадене и слабост. Ако състоянието ни се влоши, можем да имаме много сериозни проблеми с по-нататъшното изкачване. Случки като описаната не са изключение, а по-скоро правило. Следователно запознаването с физиологичните последици от пребиваването на голяма надморска височина е задължително.

Какво значи “голяма надморска височина”?

Височината се дефинира според предварително установена скала:
-     голяма: 8000-12 000 фута (2438-3658 м),
-     много голяма: 12 000-18 000 фута (3658-5487 м),
-     изключително голяма: над 18 000 фута (над 5500 м).
Трудно е да се каже кой може да стане жертва на височината. По принцип много малко хора пребивават на голяма височина. Но факторите възраст, пол, физически дадености не са свързани с податливостта на височинна болест. Някои хора страдат от нея, други – не. Има такива, които са по-податливи от други. Повечето хора с нормално здравословно състояние могат да стигат до 2438 м без никакъв проблем. Но всеки, който никога преди това не се е сблъсквал с височината, трябва да внимава. Ако някой вече е бил на дадена височина, с много голяма вероятност може да се върне на нея без никакви затруднения. Но при условие, че има съответната аклиматизация.

От какво се предизвиква височинната болест?

За да навлезем в проблематиката на височинната болест или AMS (Acute Mountain Sickness) трябва да направим някои предварителни уточнения. Зоната на високите върхове въздействува върху човешкия организъм с комплекс от неблагоприятни фактори. Най-важни сред тях са:

1.     Понижаването на атмосферното налягане и произтичащото от него спадане на парциалното налягане на кислорода.
2.     Намаляването на влажността на въздуха.
3.     Понижаването на температурата на въздуха..
4.     Интензивната слънчева радиация.

Доминиращо въздействие върху организма има първият фактор. Ако на морското равнище атмосферното налягане възлиза на 760 мм живачен стълб, на 5500 м то намалява до половината от тази стойност – до 378,6 мм живачен стълб, а на 8500 м възлиза на 248 мм живачен стълб, т. е. на една трета от стойността на морското равнище. С увеличаването на височината, успоредно със спадането на атмосферното налягане, намалява и парциалното налягане на кислорода, т. е. налягането само на тази съставка на атмосферния въздух. Ако човек бъде рязко качен на 8000 м, се стига до незабавна загуба на съзнание. Подобни опити са правени в барокамера. Продължителното държане на човек в атмосфера с налягане, което отговаря на подобни височини, със сигурност би предизвикало неговата смърт. Преди запознаването с тези проблеми през XIX век се случват няколко инцидента, завършили със смъртта на аеронавти, чиито балони бързо стигат до прекалено голяма височина.

За да се осигури необходимото количество кислород на организма, трябва да нарасне честотата на вдишванията и издишванията (дори по време на почивка). Тази допълнителна вентилация увеличава съдържанието на кислород в кръвта, но никога до стойностите на морското равнище. Понеже количеството на кислорода за извършване на определени действия си остава същото, организмът следва да се приспособи към неговия недостиг. Допълнително, поради неустановени напълно причини, голямата височина и по-ниското налягане предизвикват отливане на кръвта от капилярите, което може да предизвика запушване на кръвоносните съдове (емболия) както в белите дробове, така и в мозъка. Дългото пребиваване на голяма височина без аклиматизация може да предизвика потенциално опасни заболявания, заплашващи дори живота.

Аклиматизацията

Главната причина за появата на височинна болест е изкачването с бързо темпо на голяма височина. В даден период от време човек може да се приспособи към намаленото количество кислород, което се усвоява от организма на дадена височина. Този процес се нарича аклиматизация и обикновено трае от един до три дни. Например, ако се изкачим до 10 000 фута (3048 метра) и прекараме там няколко дни, организмът ще се нагоди към височината от 10 000 фута (3048 м). Ако стигнем 12 000 фута (3658 метра), организмът трябва да се приспособи отново.

За да може да функционира при намаленото парциално налягане на кислорода, в организма трябва да настъпят няколко последователни промени:


-     увеличаване дълбочината на вдишванията,
-     увеличава се налягането в белодробните артерии, като кръвта се насочва към тези части на дробовете, които не се използват при дишане на морското равнище,
-     организмът започва да произвежда повече кръвни телца, които транспортират кислород,
-     организмът произвежда повече ензим, който улеснява отделянето на кислорода от хемоглобина в кръвта към телесните тъкани.

Противодействието срещу височинната болест може да се раздели на две категории:

-     правилна аклиматизация,
-     профилактични средства.

По-долу са приведени основните правила за постигане на добра аклиматизация:

-     ако е възможно, трябва да избягваме бързото придвижване от малка към голяма надморска височина със самолет или автомобил; най-добре е да започнем придвижването си под 10 000 фута (3048 м) с преходи пеша,
-     ако ни се налага да летим със самолет или да пътуваме с автомобил, през първото денонощие не бива да отиваме над достигнатата с превозно средство височина,
-     ако се намираме над 3000 м, увеличаваме височината само с по 300 метра на ден, а след набирането на всеки 900 метра почиваме един ден,
-     “изкачвай се високо, но преспивай на ниско” – тази максима е задължителна за алпинистите, особено за начинаещите; на ден можем да преодоляваме повече от 300 м, но само ако се връщаме обратно и спим на височина, близка до стартовата,
-     ако се появят симптоми на умерена височинна болест, изкачването трябва да бъде преустановено до изчезването им,
-     ако симптомите се засилват, бягаме надолу,
-     трябва да помним, че различните хора се аклиматизират с различна скорост,
-     трябва да сме сигурни, че цялата група или свръзка е съответно аклиматизирана, преди да вземем решение за продължаване на изкачването,
-     трябва да осигуряваме на организма необходимите течности; аклиматизацията много често е свързана със значително обезводняване, което налага поглъщането на много течности (от 3, 5 до 5 литра на ден); урината следва да бъде обилна и бистра,
-     не бива да бързаме,
-     когато стигнем определена височина, не бива да се пренапрягаме, но следва да помним, че умерената активност през съответния ден е по-полезна от лежането в спалния чувал, защото при сън дълбочината и интензивността на дишането намаляват,
-     следва да избягваме цигарите и алкохола, както и успокоителни хапчета и препарати срещу главоболие, защото те пък правят дишането прекалено учестено и предизвикват симптоми на височинната болест,
-     задължително трябва да ядем храна с повишено съдържание на въглеводороди, над 70% от калориите трябва да имат такъв произход,
-     винаги трябва да помним, че процесът на аклиматизация се затруднява и забавя от обезводняване, преумора, алкохол и антидепресанти.

х х х

Пред погледа на интересуващите се сигурно е попаднала информацията, че препаратът “Viagra” има шансове да бъде включен в списъка на средствата за борба с височинната болест. Междувременно се появи следващото любопитно съобщение.
“The Natural Pharmacist” информира за експериментален трекинг до подножието на Еверест. Съставът на групата от 18 души бил разделен на две части. Половината от участниците употребявали неутрален препарат (т. нар. плацебо), останалите – значителни количества витамини. Самочувствието, кондицията и апетитът на втората половина от състава били много по-добри. По-високо било съдържанието на кислород в кръвта и чувствително по-слаби симптомите на височинния шок. Лекарите от медицинския екип са убедени, че това е сигнал за изнамиране на ново средство в профилактиката на AMS (Acute Mountain Sickness), въпреки че са необходими нови изследвания на още по-големи височини. Участниците в теста в продължение на един месец (три седмици преди началото на трекинга и десет дни след това) са получавали 1000 mg витамин C, витамин E 400 IU и 600 mg липонова киселина. Последната е 6.8-двутиооктанова киселина, с която са правени опити при некрозна енцефалопатия. Следователно може би става дума за защита на мозъчните клетки.

В статията от “The Natural Pharmacist” става дума и за обещаващи резултати от опитите с препарати на базата на гингко билоба (Gingko Biloba L.). Авторите по принцип препоръчват богата на въглеводороди храна и – разбира се – стриктно спазване на принципите за аклиматизация.

х х х

Всеки може да стане жертва на HAPE

През лятото на 1998 г. в масива Монте Роза (в известната лаборатория на върха) работиха 18 учени от Италия и САЩ. Техен ръководител беше д-р Питър Уогнър от Университета в Сан Диего (Калифорния). Те направиха проучвания върху височинната болест и особено върху нейното усложнение във формата на височинен белодробен оток (High Altitude Pulmonary Edema - HAPE). Резултатите се появиха в броя на авторитетното списание “Lancet” от януари 2002 г. От изследванията върху 262 алпинисти в началния пункт (на 1200 м надморска височина) и на връх Монте Роза (4560 м) става ясно, че у 5% от тях съществуват вътрешни симптоми на болестта (т. нар. clinical HAPE), а у 60% - скрити симптоми, откриваеми само чрез специални тестове.Тези стойности са изненада за лекарите, защото до този момент се приемаше, че височинната болест засяга само 2-4% от лицата, които прекрачват 2500 м (горе-долу колкото нашия връх Ботев )...

В същото време се потвърди познатия на изследователите факт, че у 25-те процента незасегнати от височината алпинисти съществува обща анатомична характеристика – те имат по-големи дробове от нормалните. Трябва да добавим, че “субклиничната” (неясно изразената) форма на HAPE при по-нататъшно изкачване може да се изостри и да се стигне до смъртен изход. Знаменитият експерт в областта на височинната медицина – д-р Питър Хакет, когото цитирахме в началото, коментира така: “Това подсилва тезата, че при съответни условия буквално всеки може да стане жертва на белодробен оток, а не само – както смятахме досега – шепа хора с определена генетична предразположеност.”

х х х

Диабетици в планината

Болните от захарен диабет, а така също страдащите от инсулинна зависимост от първи тип, не трябва да се отказват от занимания с алпинизъм, а дори със състезателно катерене. Условията са консултация с лекар, пълни познания за заболяването и постоянен – също и по време на изкачвания – контрол върху съдържанието на захар в кръвта, евентуално на ацетон в урината, който в днешно време се постига с леки и прости за обслужване прибори. Много важна е цялостната подготовка на алпиниста и катерача. Партньорът от свръзката трябва да е в известност за опасността от евентуални усложнения. При групови прояви страдащият от диабет трябва да се погрижи за необходимата само за него храна. Проблеми могат да възникнат през зимата, когато инсулинът и приборите трябва да бъдат носени близо до тялото, а измерванията следва да се извършват светкавично, за да не може ниската температура да изкриви резултатите.

Практически съвети за катерещите се диабетици от тип I (около 10% от страдащите от това заболяване, в България около 0,3% от населението) се съдържат в изданието на Немския алпийски съюз “Mitteilungen des DAV” (2/ 2002). Диабетиците от по-често срещания сред възрастните диабет тип II ще получат инструкции в някой от следващите броеве на списанието.

х х х

Шест години след трансплантацията на сърце от жертва на автомобилна катастрофа 40-годишната Кели Пъркинз от Калифорния се подложи на поредното тежко изпитание. Тя изкачи най-високата точка на Африка – Килиманджаро, до която не стига и половината от правещите опити. Отказа се, например, и съпругът й Крейг Пъркинз. След седемдневно изкачване Кели стъпи на връх Ухуру (Uhuru, 5895 м) на 21 октомври 2002 г. “Предизвикателството беше сериозно – температурата бе минус 20°С, а виелицата буквално ни събаряше на земята” – писа тя. Изкачването беше осъществено под лекарски контрол, а в случай на нужда за евакуирането й можеше да бъде използван хеликоптер. Американката има вече немалък опит. През 1996 г. - десет месеца след операцията, тя изкачи Half Dome (2696 м) в Йосемити. Беше на Маунт Уитни (Mount Whitney, 4419 м). През 1998 г. стъпи на най-високия връх в Япония – Фуджи (Fuji, 3777 м). "My goal has been to prove that you can live a full live after a transplant" (“Моята цел беше да докажа, че мога да живея пълноценно и след трансплантацията”) – казва Кели Пъркинз.

И това не е единственото постижение на хора с определена степен на инвалидност. Американският “Freedom Forum” връчи своята “Free Spirit Award” на четирима души. Сред тях е Ерик Вайхенмайер, който през 2001 г. стана първият сляп човек, който стига до Еверест. Той е загубил зрението си, когато е бил на 13 години, но нито за секунда не се е предавал. Той се занимава с редица outdoor activities. Изкачвал се е на Килиманджаро. Неотдавна издаде изключително интересна автобиография. Изкачването му на Еверест бе филмирано от Майкъл Браун, който с камерата си съпровождаше и Кели Пъркинз в Африка.

И още един пример. През 1982 г. при опит за изкачване на Маунт Кук новозеландецът Марк Ънглиз заедно с партньора си става жертва на 14-дневно влошаване на времето. Двамата дочакват спасението, но загубват краката си. Но Марк не се предава и 20 години по-късно решава да направи нов опит. Атаката преди Коледа е спряна от лошото време, но опитът около Нова година завършва с успех – алпинистът стигна до трудния връх (3764 м) на своите две протези – щастлив, както и помагащата му група. “В очите на всички се появиха сълзи” – казва приятелката му Мери Хоубс. А Марк вече мисли за още по-сериозни предизвикателства – за себе си и за другите хора с недъзи. На тях примери като този връщат вярата, че не всичко е загубено.

Подбор и превод: Петър Атанасов