„Рискуването на живота не е нищо друго освен негово утвърждаване.”Михал Ягиело, „Пътешествие – дирене” (Michał Jagiełło, „Wędrowanie –poszukiwanie”, „Przegląd Powszechny” 1983, NR 3, p. 422-427.) <font color=#ff4500>Read to know...
„Колекционирането на осемхилядници е просто още една разновидност на безумното консуматорство. Алпинизмът, който се подчинява на прекомерно желание за притежаване на някаква “колекция”, неминуемо престава да открива необикновеността и невероятното многообразие на планините и се изражда в рутинни действия и усещания.”
Войчиех Куртика, „Изкуството да страдаш”
(Wojciech Kurtyka, „Sztuka cierpienia”, „Taterniczek” 1987, nr 32, p. 13.)
„Планините са преди всичко необикновено място, тъй като представляват невиждана концентрация на всякакви природни явления и форми. Те са своеобразно синтезирано изражение на истината за природата, дори на нейната квинтесенция. […] Следователно планините са място, където можем най-пълно да усетим и да се слеем с природата на нашата планета. Затова самото пребиваване в планината се превръща в огромно откритие.”
Войчиех Куртика, “Пътят на планината”
(Wojciech Kurtyka, „Ścieżka góry”, „Bularz” 1988, p. 29.)
“[...] планините са особено място, тъй като с увеличаването на височината животът постепенно започва да затихва. Моментът, в който животът изчезва, или обратно – в който се появява, е извор на невероятно просветление, а така също на потрес и повод за дълбок размисъл. [...] Никога няма да забравя мига, в който след петдневен самотен марш по ледниците Биафо и Хиспар, се натъкнах на първото кравешко лайно. То ме трогна почти до сълзи.”
Войчиех Куртика, “Пътят на планината”
(Wojciech Kurtyka, „Ścieżka góry”, „Bularz” 1988, p. 29.)
„Дори най-обикновеното изкачване [...] ми даваше възможност за вникване в истинския живот. Ако е студено – то е пронизващо, ако е топло – като в пещ, ако съм жаден – ми се пукат устните, ако има стръмнина – тя води право в пропастта, ако има пропаст – тя е израз на пространството, ако става дума за пространство – то е докосване до безкрая.”
Михал Ягело, „Триъгълната кула”
(Michał Jagiełło, „Trójkątna turnia”, „Iskry”, Warszawa 1996, p. 96-97.)
“Виждал съм хора, които бяха необикновено оправни в планината, но напълно безпомощни в ниското. Разбрах, че понякога съществува пропаст между планинарската смелост по върховете и гражданската смелост в подножието.”
Михал Ягело, “Чернота и червенина”
(Michał Jagiełło, „Czerwień i czerń”, „Bularz”, 1991.)
Към предишния материал "Мисли за катеренето"
Към следващия материал "Мисли за катеренето"
Още няма направени коментари.
Добави коментар