В Щатите, например, преломна категория беше 5.13а (7с+), в Германия – IX (7с/ 7c+), във Франция – 8а. Неписаното внушение на тази цифри е, че от тях започва „истинското” катерене. Всеки психолог веднага би подсказал, че това е колективна проекция на страха пред непознатото или пред силата на мита. Няма значение.

Кратката история, която възнамерявам да нахвърлям, се отнася главно за категориите, внесени от Франция. И не защото тази „френска” мода има някакви особени достойнства. Причината е по-прагматична - френската категоризация играе ролята на катерачно есперанто. Всеки катерач по света преизчислява категориите според френската скала и някак си се е случвало така, че всички нови постижения са били обявявани и разгласявани именно според тази система за категоризация. Франция винаги е доминирала в света на катеренето и всяка нова категория е била признавана официално едва след като е била възприемана във Франция. Възнамерявам да докажа, че това е причина за изкривявания и преиначавания.

Историята на осма категория е серия от грешки. При това груби. Нямам никакви съмнения, че и деветата категория върви по този път. Въпросът винаги е един и същи – изкатерена ли е вече, или още не е. Сякаш става дума за първия в живота оргазъм. Приликата със загубата на девствеността не е случайна. Щастието на „покорител” на нова категория и възхищението, което можеш да събудиш сред феновете, се смесва с опасенията, че в даден момент можеш да станеш смешен заради допусната грешка и да бъдеш изложен на подигравки. Не липсват скромни фигури, които въобще не дооценяват своите постижения, както и такива, които ги надценяват. Съществува и факторът незнание и неинформираност за това, което прави конкуренцията. Но и това не е извинение и обяснение за грешките, допускани и днес. Така че – нека отдадем дължимото на тези, които го заслужават, защото макар и бавно се оказват в забвение.

През 1983 френското списание „Vertical” обявява на корицата си, че Патрик Адленже (Patrick Edlinger) е преминал първия тур 8a. Снимките от „Ça glisse aux pays des merveilles” в каньона Вердон (Verdon) обикалят света. Гащите на състезателите треперят от възбуда. Треперят дори плътно прилепналите клинове, наречени second skin, по телата на тези, които са пó в крак с модата. Катерачната общност е развълнувана. Патрик снима филми за катерене и громи поредните „осмици а”. Спортното катерене преживява един от звездните си мигове. Патрик е избран за спортист на 1985 г. Навсякъде по голите плочи коват спитове. Фирмите за обувки трескаво разработват модели, които трябва да сменят остарелите “Super Gratton”, с които Патрик постига новото ниво.

Обаче... Няколко години по-рано – по-точно през 1979-а, добре познатият император на катерачна Америка – Тони Яниро (Tony Yaniro) – преодолява на класика невероятна скална формация – винкел със съвършено гладки стени и тъничка цепка в него. Най-трудните турове в Новия свят по онова време имат оценка 5.12b/ c. Повечето от тях са по ужасяващи цепки. Нека припомним, че спитовете все още не са измислени, а с голям успех се използват получилите широко разпространение френдове. Яниро, усещайки, че турът му е по-труден от всичко познато и правено до този момент, му дава оценка пълно 5.12c (7b+). Двадесет години след това историческо постижение „Grand Illusion” – защото става дума за този тур, има само пет повторения. Що се отнася до оценката – всички, които са успели да го изкатерят, са единодушни, че това е чисто 5.13c, т. е. 8a+. No comment required... Очевидно никой във „Vertical” в началото на 80-те години на миналия век не е имал понятие за трудността на „Grand Illusion”. И в пълна заблуда и незнание пропагандира по-нататъшните постижения на французите.

А по това време в самия център на Париж растат двама братя с фамилия Льо Менестрел (Le Menestrel), чиито баща, също нелош катерач, им купува новия модел обувки на някаква чудновата испанска фирма „Boreal” и им дава пари за билети и за прекарване на ваканцията в Биу (Buoux). Годината е 1985 и Патрик Адленже анонсира поредния си тур 8a. Но „Boreal” – никому неизвестната фирма от дълбоката испанска провинция, прави невероятна революция, като добавя смола към гумата за подметки на еспадрилите – също както се налива масло в огъня. Напълно разбираемо е, че и други фирми от бранша също „измислят” гумата super friction, като удрят много здраво рамо на усилено трениращите катерачи от новото поколение. Братята Менестрел се настаняват за дълго в „новооткрития” район Биу (Buoux), без да си дават сметка, че поставят началото на новата катерачна Мека. Започват от един надвес с добри дупки, изискващ страшно шибано набиране и няколко динамични движения с крайниците. И обявяват пред света чрез „устата” на „Vertical” появата на първия тур 8a+ - „Reve d' un Papillon”. Малко по-късно турчето става 8a, но залостената врата пред прогреса е изкъртена.

Следващата 1986 г. носи нови постижения на братята Льо Менестрел (Le Menestrel) – „Choucas” (8b) и „La Rose et Le Vampire” (8b). Първият маршрут е толкова привлекателен, че бързо са отбелязани двадесет повторения. Поотегчените катерачи изнамират нови решения и сегашната му категория е 8a+. И до днес си остава съблазнителна хапка за всички амбициозни катерачи, които искат да привлекат вниманието на сериозен спонсор.

През 1987 г. Марк льо Менестрел (Marc Le Menestrel) – по-младият от братята, преминава фрагмент от стената вдясно от „Choucas” и става автор на „Le Minimum” - първото 8b+. Читателите на „Vertical” едва успяват да следят лавината от информации. Всички знаят кой е най-добър, откъде е и къде се катери. По-големият брат Антоан потвърждава още веднъж превъзходството на френския народ над останалите, посещавайки Британските острови през 1985 г. Там преминава free мистичния самоубийствен тур на Джери Мофът (Jerry Moffat) “Revelations” (8a) и o­n-sight през 1987 (така е според разбиранията по онова време, днес това би бил flash) – „Samizdat” (8a) в Симеи (Cimai).

При това положение никой не би могъл да им подлее вода. Няма никакви съмнения кой командва парада. През 1988 г. братята Льо Менестрел си дават малко почивка, за да обърнат внимание на задълженията си в училище. И веднага в напуснатия от тях Биу (Buoux) се появява и започва да се доказва един слабичък англичанин с коса на опашка – Бен Муун (Ben Moon). По това време доста невзрачните еспадрили „Fire” на „Boreal” вече са еволюирали до далеч по-леките и по-удобни „цвички” „Ninja”. Именно с тях през 1988 г. Бен Муун прави удара си на безуспешно атакуван от французите маршрут. И за да бъде той още по-болезнен, нарича тура „Agincourt” (8c, при това с английското „Agincourt” – негодник, подлец, мерзавец, вместо с френското „Azincourt”). Този „най-труден в света” маршрут е съборен от пиедестала от самия него наскоро след това (1990) в полза на „Hubble” (8c+) в Рейвън Тор (Raven Tor), Великобритания. Така след връщането си в родината Муун показва на французите къде наистина зимуват раците. Но не за дълго…

През 1991 г. по света се разпространява новината за невероятно постижение на някакъв немец, студент от Нюрнберг. „Action Direct” за първи път получава оценка XI, която след пресмятане става 9a. Безупречната биография на автора на маршрута и качеството на демонстрираните прехващания отнемат на евентуалните опоненти и неверници правото на критика. Волфганг Гюлих (Wolfgang Gullich) плюс това не е непозната фигура в света на катеренето. Трудно е да останат незабелязани неговите великолепни изкачвания, ако и „Vertical” и другите френски списания да не му посвещават толкова място, колкото на считаните от тях за най-големи в света на катеренето. Гюлих не е от катерачите, които търсят евтина разгласа. Рядко участва в състезания. Знае се, че е необикновено корав, а имащите по-добра памет могат да си спомнят, че е записал в актива си успешни повторения на най-трудните турове по онова време в Европа („Rose et Vampire”) и в Щатите (трето преминаване на „Grand Illusion”). Освен това непрекъснато се усъвършенства при „домашни” условия във Франкенюра. Дори до света стигат някакви съобщения за неговите тайнствени маршрути в гъстия тевтонски лес.

Първият голям пробив настъпва през 1986 г. главно благодарение на Джери Мофът, който се сприятелява с Гюлих и редовно пътува до Германия, за да се пробва по неговите турове. По това време между другото се разчува за „Stone Love”. Оценен е с говорещата твърде малко на публиката X категория по UIAA, която става по-разбираема, когато се представи като 8b+. Нека запомним добре годината – 1986-а. Значително по-късно Мофът премерва сили с “Wall Street” (X+), прокаран от Гюлих през 1987 г. И не успява да се справи. Няма никакво съмнение, че това е чисто 8c, направено по-рано от „Agincourt”. Някак си между другото, но прекалено късно, са признати туровете на Гюлих във Франкенюра (между които и „Ghetto Blaster”) с оценка X минус, прокарани още през 1985 г.. Следователно това е 8b през 1985-а – една година преди атаката на братята Льо Менестрел в Биу (Buoux).

Трябва ли да се стигне до шокиращото 9a едва година след не по-малко изненадващото 8c+, за да бъде обърнато внимание върху тези разлики в датите и събитията? Струва ми се, че описаните по-горе факти са пренебрегнати главно поради преднамерено насажданото убеждение, че всички големи неща могат да се случват само във Франция. А ако ли някъде другаде – то само благодарение на някого, който е в близки връзки с френското братство. Или поне с абонатите на „Vertical”. За по-голяма яснота ще добавим, че Гюлих не настоява и не натрапва с рогата напред своите 8b, 8b+, 8c и 9a. Само спокойно обявява предложенията си, направени на базата на прецизни сравнения. И до днес „Action Direct” има само две повторения и то след такива усилия и битки, които горите на Франкенюра ще си спомнят още дълго. Много честно работещи за своето реноме катерачи си счупиха ноктите на „Action”, включително и в прекия смисъл на думата, защото получените контузии са неизброими.

И ако редица нови предложения за 9a по света будят основателни и неоснователни съмнения, досега никой не е проронил дума за преоценка на този тур. Този текст не е предназначен да възхвалява великолепните прояви на духа и волята на Гюлих, макар че е трудно да се пренебрегнат налагащите се от само себе си изводи. Няма да твърдя, че Гюлих е бил най-добрият катерач в света или други подобни глупости, защото самият той би се преобърнал в гроба. Беше невероятна фигура в света на катеренето. Умееше да запазва чувството за мярка при даването на оценки. Защото става думи за цифри, а шило в торба не стои и вярната информация винаги вижда бял свят. Иска ми се да подчертая изключителния морал на Гюлих. При всичките му рекорди нито веднъж не забелязах да се държи нахакано или неадекватно. Нито веднъж не се опита да шокира общественото мнение с някаква страшно висока категория, нито пък да раздухва кампании за самореклама, които да не оставят съмнения кой е най-добрият. Просто беше честен и добросъвестен. Не бягаше от преоценка на туровете си в стила на ощипана примадона и не си позволи да казва „Да, този тур е невероятно труден, но нека остане без оценка. Нещо толкова трудно не може да бъде оценено.” Неговите постижения не се нуждаят от никаква адвокатската защита днес – те са аксиоми.

Историята понякога си прави шеги. Като с главните герои на написаното по-горе - Тони Яниро и Волфганг Гюлих. Първият от тях е вече доста над 40-те, но продължава да катери интензивно на ниво 5.14a (8b+). Името му няма да се забрави в Европа заради прехващането наречено „yaniro”. Оттатък Атлантика не е така – то е известно като “движението на оня тип, който е направил “Grand Illusion”. Вторият не е между живите*. Но ако беше, сигурно би продължавал да катери. А негов паметник е преди всичко „Action Direct”.

Това по никакъв начин не принизява славата и постиженията на братята Льо Менестрел, на Адленже, Муун и останалите. Днес разполагаме с обширен списък на турове 9a, има дори 9a+ и 9b. Някои от тях са проверени и имат „сертификат за качество”. Но много не издържаха проверката и бързо се оказа, че са недоразумение. Някои старателно документират напредъка си и опитват вкуса на славата и признанието – братята Хубер, Клем Лоскот, Томи Колдуел, Маклюър, Фред Никол и т. н. (Huber, Loskot, Caldwell, McClure, Nicole etc.). Други стават смешни – Раулинг, Фернандес (Rouhling, Fernandez), скандализирайки света с изсмукани от пръстите цифри. Естеството на тази материя е много разтегливо. Но и тежко като скалата, на която се е родил турът „Action Direct”. Носенето на подобно бреме не означава само да си силен, за да прокараш такъв маршрут. Означава преди всичко психична способност да виждаш света и себе си без изкривявания. Осма категория – тук нямам никакви съмнения – е крайъгълен камък в историята на катеренето. Която – както се вижда по-горе – е поредица от резки обрати, настъпващи не винаги линейно.

През годините се промениха много неща. Като се започне от външния вид на катерача, изразяващ физическите му възможности. Но за най-голяма промяна смятам преодоляването на психичните бариери в главата му. Доколкото въобще с някаква цифричка можем да оценим напредъка в духовното израстване, ние проумяхме, че границите на човешките възможности за катерене по скали не могат да бъдат фиксирани. Историята ще продължава толкова дълго, колкото някому ще се иска да търси тези граници. Днес вече под знака на следващите категории. Не се съмнявам, че това ще бъде хроника от декларации, предизвикващи както признание, така и насмешка.

И преди края на тези бележки още няколко исторически факта. Първата жена, която преминава 8a, е Кристин Жамбер (Christine Gambert). През 1987 г. тя се справя с „Reve d'un Papillon” (тогава все още пълно 8a). През 1992 г. американката Лин Хил (Lynn Hill) изкатерва първото 8a o­n sight. През 1989 г. тя преминава 8b+ („Masse Critique” в Cimai). Седем години по-късно Хосуне Бересиуарту (Josune Bereciartu) обявява първото женско 8c на Honky Tonky, а през 2000 г. – първото 8c+ на Honky Mix.

В Полша за първо историческо 8a – ако се не лъжа – следва да се смята „Przybycie Tytanów” (VI.5+ ) в Долина Болеховицка през 1988 г. (ако някой знае по-добре, нека ме поправи). Същата година Пьотр Корчак (Piotr Korczak) преодоля „Chomeini” (VI.6), който следва да бъде признат за първото полско 8b. И оттам ще скочим направо до Рожнув през 2000 г., откъдето светът за първи чу за VI.8. Някои световни списания (но не „Vertical”, чиято позиция с времето силно пострада) днес определят „Tysiąc Kotletów” като част от световното наследство. А Томек Олекси (Tomek Oleksy) предлага 8c, максимум 8c+.

И тук, драги читателю, те оставям в размисъл върху преходността на всичко, което четеш или чуваш. И ми се иска да добавя – не само за катерене.

Дарек Крул**
(Darek Król), 17 март 2001 г., www.wspinanie.pl
Превод: Петър Атанасов

---------------------------------------------------------------------------
* Волфганг Гюлих загина при автомобилна катастрофа на 29 август 1992 г. На същата дата седем години по-късно след трагичен инцидент на Вражите дупки с живота се раздели София Фотева. (бел. П. А.)

** Дариуш (Дарек) Крул в момента живее и се катери в САЩ. Активен катерач, един от елита на спортното катерене в Полша. Създател и главен редактор на едно от първите в страната списания за катерене “Brytan” и на специализирания сайт www.wspinanie.plслед трагичен инцидент на Вражите дупки с живота се раздели София Фотева. (бел. П. А.)


Тони Яниро по  "Grand Illusion", снимка Heinz Zak