“В катеренето без осигуровка е както във всичко останало – колкото повече влагаш, толкова повече получаваш и това има малко общо с категориите на трудност. Ако му се посвещавам изцяло, тогава съм в състояние да получа най-много. Правил съм прости солови изкачвания, които бяха великолепно преживяване. Катерил съм маршрути соло на границата на своите възможности, които не ми дадоха почти нищо. Соловото катерене в определен смисъл прилича на огледало. В него се отразяват моята мотивация и моите чувства.”
Дънкан Фъргюсън
(Duncan Ferguson, after Glenn Randall, “The Final Game”, „Mountain” 1981.)


“Много по-потресаващо преживяване беше воденето по първото въже (на Naked Edge) вече след неговото преодоляване соло, отколкото самото солово изкачване. Не можех да се отърва от мисълта “Боже, не мога да повярвам, че съм изкатерил всичко това соло!” Известно е, че като втори се пада на места, на които никога не би се стигнало до това при водене. Когато водиш, мислиш повече и в резултат катериш в по-добър стил. Благодарение на това си много по-концентриран. Струва ми се, че при соловото катерене съсредоточаването е още по-голямо.”
Джим Колинз
(Jim Collins, after Glenn Randall, “The Final Game”, „Mountain”.)


“По-добре да се откажеш на хубав тур, отколкото да успееш на какъв да е.”
Крис Джоунз, 1971


“Хората не ни учат да се катерим. Учи ни скалата.”
Дъг Робинсън
(Doug Robinson, after Brad Rassler: “Running Talus”, “Climbing”, December 1996-February 1997, p. 82.)


„Алпинистът се връща при своите планини, защото паметта му подсказва колко много неща е забравил там.”
Питър Бордмън
(Peter Boardman, “Everest is Not a Private Affair”, „Mountain Life”.)


„…катеренето следва да се причислява към интелектуалните занимания, с тази разлика, че то ни принуждава да мислим с тялото, не с мозъка. Извършването на всяко единично движение е като пореден ход в шахматната игра със собственото тяло...”
Ал Алварес


„Алпинизмът във всичките си разновидности днес е по-популярен от когато и да било преди. Но предизвикателството си остава същото – човекът срещу планината. Това е двубой, в който човекът не може да излезе победител. Може да се надява само на почетно реми.”
Уолт Ънсуърт
(Walt Unsworth: “Hold the Heights”, Seattle 1994, p. 372.)


„Пикаенето чрез триинчов пенис през шестинчовите пластове на дрехите.”
Анонимен покорител на Еверест в отговор на въпроса кое е било най-трудното в това постижение.


Днес алпинистът не съзерцава красотата на планините както предшественика си през XIX век. Неговото съзнание е прекомерно ангажирано, защото понякога в най-прекрасното обкръжение единствената му мисъл е как да намери следващата хватка, от която зависи не само успехът на изкачването, но и животът му. Или пък на голяма височина, в разредения въздух, изразходва цялата сила на волята си, за да направи следващата крачка. Тогава алпинистът не разсъждава върху красотата на пейзажа. Но този скално-леден свят е неговият свят, неговото естествено обкръжение. Човек никога не се възхищава на своето естествено обкръжение, но когато то му липсва, той тъгува за него.”
Болеслав Хвашчински, “Из историята на алпинизма”
(Bolesław Chwaściński, „Z dziejów taternictwa”, „Sport i Turystyka”, Warszawa 1988, p. 252).


Лоретан и Троайе, катерейки непрекъснато и без секунда сън, преминаха Японския маршрут по североизточната стена на Еверест, водещ право нагоре до върха от основата й през Кулоара на Хорнбайн. Това им отне 40 часа и 30 минути! Слизането стана по добре познатия и ценèн от нас метод „по задник”. И отново ми е трудно да запазя хладнокръвие, защото бяхме надминати в толкова подчертано полска специалност. Примирявам се с това, че не хвърчим от осемхилядниците с параплани и парашути, че не се спускаме със ски, но не крия раздразнението си, че най-великолепното спускане по задник е дело на някакви си там швейцарци.”
Войчиех Куртика, „Изкуството да страдаш”
(Wojciech Kurtyka, „Sztuka cierpienia”, „Taterniczek” 1987, nr 32, p. 13.)

Към предишния материал "Мисли за катеренето"
Към следващия материал "Мисли за катеренето"