Това е една малка история за изкачването на един от най-красивите и психарски маршрути на Ел Капитен.
Местоположение на маршрута - намира се в лявата част на Ел Кап, движи се между Tangerine Trip и Zenyatta Mondatta.
Маршрута е поставен от Greg Child и Randy Levitt, отнема 9 дни на двамата да поставят 12 въжета, от които 3 са категоризирани А4+ и едно А5. Това е един от малкото маршрути на Ел Кап, които има въже от 7-ма категория задължително, проблема с 7-мата категория е, че е R - което означава, че няма осигуровка и при евентуално падане се озоваваш 30 м. под осигуровката или казано просто набираш 60 м fall (падане) ако го оплескаш.
На 7 септември се появих в долината с намерение да катеря нещо на Ел Кап, първото нещо, което направих беше да отида до поляната под Голямата стена да се насладя на гледката, там срещнах Дийн Потер (Dean Potter), който почиваше за следващото си голямо постижение.
Изпихме няколко бири с Дийн докато коментирахме обстановката по стената.
Аз попитах Дийн: “какъв е твоя план?”, той ми отговори: “Half Dome и El Cap free за един ден”.
Дийн отиде да спи рано, аз продължих да се мотая из Camp 4, там срещнах моя стар приятел Рус Митрович (Russ Mitrovich), Рус е един от малкото хора, които са катерили маршрути от А5 на Ел Кап за един ден, той направи първото изкачване на Wuioming Ship Ranche за 30 часа, The Ranch беше най-трудния маршрут на стената до преди няколко години.
Както и да е, аз още нямах партньор, това беше добър шанс да се вържа с Рус. На следващата сутрин ние изкатерихме няколко къси свободни маршрута, но той нямаше време за Big Walls.
Тогава се появи моя приятел Джейк (Jake), той ме попита: “имаш ли план?”. Аз отговорих : “да, имаш ли някакъв инвентар и хоулбек*?”
Той каза: “да!”

Е, ние бяхме двама човека с инвентар, свободно време и ПЛАН.
Плана беше Lost in America 5.10R / А5.
Денят беше понеделник, започнахме да носим вода и екипировка до основата на Ел Кап, хоулбеците бяха тежки, имахме 40 литра вода и около 100 килограма екипировка.
След като се върнахме за втория курс с неща, видяхме Дийн високо на Фрий Райдер, прокарвайки своя път към първото свободно изкачване на две от големите стени в долината за един ден, Дийн Потер изкатери Ел Кап и Халф Дом фрий за 23 ч и 20 мин.
В същият ден ние започнахме нашето изкачване на маршрута. Джейк води първото въже, което беше А3+, няколко френда и след това безкрайна поредица от копърхеди*, водеща до основата на малък винкел. Влаченето на торбите беше убийствено, ние имахме ужасно много багаж, но това е Big Wall climbing и без този багаж си за никъде.
Аз започнах да водя второто въже, всичко вървеше добре до момента, в който се опитах да поставя небесна кука в малка дупка над главата си, куката не захапа, аз се качих по-високо на стълбите и видях, че това е дупка от счупен болт, нямаше начин, трябваше да се дупчи. Почистих дупката от болта и сложих небесна кука. Така стигнах до площадката.
Джейк изкатери 3-тото въже, което беше късо и не много трудно, времето летеше и трябваше да сложим порталеджето* и да спим. Това беше първата нощ на Ел Кап по този маршрут.
Следващият ден започна доста интригуващо за мене. Това беше първото въже от А4+/А5.
Отне ми 4 ч и 60 парчета от екипировката да мина 55 м, всичко беше малки копърхеди и малки клеми в отварящи се цепки, всичко беше ужасно трошливо, само люспи, усещането да поставяш небесни куки на люспи, които се местят е много особено и човек трябва да го изживее за да го разбере. Бях уплашен до дъното на костите си, по цялото въже нямаше нищо, което да може да поеме фал и за капак на всичко в основата имаше наклонена площадка, която чакаше да ме посрещне с отворени обятия и да ме изпрати в болница или...
Както и да е, в този ден минахме само две въжета.
На третият ден беше другият пасаж на маршрута от 7-ма категория без осигуровка, за капак на всичко, отново люспи, ронливи и свободно стоящи.
Това въже ни спести доста време, аз изкатерих въжето за 15 мин, просто няма начин да се мотаеш, трябва да се мести преди някоя от стъпките или хватките да са изчезнали. Това беше едно ронливо въже със свободно стоящи камъни навсякъде. Джейк освободи хоулбеците, за да може аз да ги извлача докато той чистеше* въжето.
Този ден ние минахме 2 въжета. Ние бяхме на стената от три дни, бяхме изкатерили 7 въжета, имахме още 9 до върха.
Започнахме да се колебаем, защото водата намаляваше ужасно бързо, нямахме кой знае колко останала, а нещата не изглеждаха добре. Обърнахме багажа, сортирахме храната и водата за още 3 дни и си казахме: “напред и каквото ще да става!”
За следващите три дни преминахме остатъка от маршрута, висейки на смешно изглеждащи парчета от екипировка, основно куки и копърхеди и няколко бърдбийка*, френдовете бяха почти неизползваеми, защото когато поставиш френд в отварящата се цепка, той отделя люспата от стената и не държи.
След поставянето на около 30 копърхеда и милиони малки клеми и клинове, ние успяхме.
На 14 септември в 21:30 часа ние бяхме на върха на Ел Кап, след 6 дни и ужасно много страх ние бяхме там, още една мечта на големя дувар е реалност.
Сега съм в къщи, планирайки моето следващо пътуване по долината, ровейки из книгите за следващият маршрут.
Поздрави,
Иво Нинов (Германеца)
Снимки от това и други изкачвания на Германеца в Америка------------------------------------------------
haulback [хоулбек] – торба за теглене по стена, термин от Big Wall жаргона (бел.ред.).
portaledge [порталедж] – висяща платформа за бивакуване по големи стени (бел.ред.).
copperhead [копърхед],
birdbeak [бърдбиик] – “джаджи” за поставяне в скалата за опрони точки и осигуряване (бел.ред.).
cleaning the rope [клийнинг] - употребено в случая като "чистене на въжето", означава катерене на самохвати от втория, като събира оставения от първия материал за осигуряване и преминаване (бел.ред.).
Още няма направени коментари.
Добави коментар