Наред с информацията за нови турове и състезания, Climbing Guide ще публикува и разкази за интересни изкачвания и други събития. Сега Боян Петров разказва за едно от редките напоследък преминавания по стената на Вихрен.
<font color=orangered> Станахме в...
На 14.03.2003 в 23 ч с Петко Тотев пристигнахме в х. Бъндерица. В старата хижа мъждукаше някаква светлина, хижаря и двама банскалии вече привършват шише водка, печката гори. Почти пълнолуние, студено (-17 С), рехава облачност, прехвърча лек сняг.
На 15.03.2003 станахме в 5 ч след 4 ч сън. В 6 ч вече крачихме със ските към началото на реброто, което отвежда към Джамджиевия ръб. Оставихме ските някъде в началото на реброто и продължихме нагоре. Пъртината на момчетата от Смолян от предишната седмица личеше само на места. Според хижаря на Бъндерица, те били единствените, които скоро са се опитвали да катерят по Вихрен. Към 8 ч вече сме в началото на парапета към Казана. Дълбокият сняг е добре фирнован и подсичането на склона отне само 10 мин. Спомних си как през зимата на 2001 г. с този траверс дълъг ок. 200 м се борихме над 2 ч поради прясно навалял сняг...
Започнахме да катерим по "Народна армия" към 9 ч. Слънчевите лъчи вече огряваха горната половина на върха. Термометърът ми показваше -14 С. Стената беше богато покрита със сняг нафукан във всички цепки, дупки, стъпки и хватки. Още в началото усетихме, че дори и лесните пасажи не са толкова "лесни" при това състояние на стената. Търсенето на клинове и удобни за осигуряване цепки отнемаше много време, въпреки че трудността на пасажите беше ниска. Следи от скорошни преминавания по маршрута не се виждаха. В края на 3-тото въже лявата котка на Петко се "изнизала" от обувката му и полетяла надолу. Така "инвалидизирани" все пак решихме да продължим, примирих се че догоре няма да водя и дадох една от котките си на Пеци. Ако някой намери една котка Charlet Moser М10 някъде в началото на тур "Скалния жлеб" да знае кой е собственика и да му я върне....;-))
Лавини от пръхкав сняг се сипеха непрекъснато по стената. Около 11 ч, слънцето изчезна и от придошлите облаците заваля лек сняг. Така, дори и като втори непрекъснато отривах хватките и стъпките. Катеренето с една котка изисква повече внимание и прилагане на различни хитрини. Независимо от това скоростта ми на предвижване падна значително. Често си гледах часовника и установих, че технически трудните по-отвесни въжета, отнемаха по-малко време за преминаване, отколкото "лесните", наклонени, но силно заснежени пасажи, където се губеше много време за търсене на подходящи цепки, забиване и избиване на клинове. Стари клинове разкривахме само по 1-2 на въже. Само на три от осигуровките видяхме по един Petzl болт с майон. Направи ни впечатление, че разстоянието между тези осигуровки беше доста голямо и в повечето случаи 50-метровото ни двойно въже не достигаше за малко, за да се закачим добре. Това наложи да забиваме повече клинове, 4 от които оставихме на различни места.
В кулоара излязохме чак в 19 ч и на Джамжиевия ръб бяхме в 20 ч. Температурата беше -18 С, луната огряваше всичко наоколо, всичко под 2600 м беше покрито с облаци. Слизането не изискваше челници, поради ярката лунна светлина. За да избегнем слизането с една котка по заледените, техничеки по-трудни за преминаване участъци, слязохме към Казана по кулоара, който разделя ръба. В 23 ч бяхме в х. Бъндерица, където тази вечер същата компания пресушаваше голяма бутилка ракия. След като се постоплихме, вечеряхме и оправихме инвентара продължихме със ските към Шилигарника. Точно в 5 ч бяхме в София, 24 ч след като бяхме станали. Бяхме уморени, умрели за сън, но доволни че всички приключи добре.
Боян П. Петров, 16.03.2003 г.
Още няма направени коментари.
Добави коментар