Районът обхваща северните склонове на върховете Жълтец, Млечния Чал и вр. Ботев. Катеренето /без ледовете/ тук си има специфични особености - обикновено се преминават характерни ребра, по които са трасирани първите турове, а ако въобще се говори за катерене в класическия смисъл на думата, то е съвсем малка част от прекарването в района. Характеризира се с дълъг и недотам лек подход, почти алпийска тактика - тръгване посреднощ с връщане посреднощ на другия ден, неблагоприятни метеорологични условия - върхът е едно от най-ветровитите места в България, с ограничени възможности за аварийно спасяване и въобще за осигуряване, лавинна опасност, опасност от измръзване и лоша ориентация. Скалата е гранит, на места силно ерозирал и много ронлив, съчетани с места на пълна монолитност и никакви възможности за осигуровка освен болтове. От наличния инвентар приложение намират единствено късите скални клинове, забити в често глухи цепки, френдове и където е необходимо ледени клинове. От клеми практически няма полза.

Северния джендем - общ изглед от х. Плевен

При преминаването е необходима бързина /не повече от 30 мин. средно на въже/ и катеренето в свръзки от трима и повече души често води до бивак на стената. При лошо време, изтощение, загуба на време или при изгубване най-близките подслони са станцията на върха, мизерните заслони Маринка - на изток, Ботев - между Млечния чал и вр.Ботев, както и снежните пещери които катерещите сами си направят. Повече от препоръчително е свръзките, особено при първо катерене там, да не изключват възможността от принудителни биваци и за целта да разполагат с примус, дебели пухенки, и някакви плащове за увиване и защита от вятъра. Поради възможност от изгубване при мъгла да се носи задължително КАРТА И КОМПАС. Преимущество е силното обрасване с туфи, които в замръзнало положение са сигурна опора дори за осигуровки на сечиво забито в тях. За предпочитене е едното сечиво да е по дълго напр. пикел за достигане на отдалечени туфи при по трудните пасажи.

Първото ребро, заслужаващо внимание е т.нар. Саръкая, северното ребро на Жълтец, 2227 м. То представлява низ от стъпаловидно подрени жандарми, започващи почти от гората. Западната страна на ребрата представлява впечатляващи стени, които са по-труднодостъпни и често е лавиноопасно. Подхода са осъществява от х. Плевен по пътеката за х. Яворова лъка през малките писти и гората и след пресичането на два големи лавинни улея /още в гората/ се тръгва право нагоре /юг/ до достигане на първа жандарма. Прибирането се осъществява от върха право на изток до достигане на отклонението за х.Плевен по зимния път с парапета към м. Пещите. Слизането по парапета следва да става внимателно, като се отчита умората и възможността за подхлъзване и често ураганния вятър там. Ходи се по купчини от морени и не е изключено при грешна стъпка да изкълчите или счупите крак.

Следващото ребро /описанието следва посока запад - изток/ е изцяло тревно, но при неголяма лавинна опасност /безснежни зими/ в улеите там има отвесни камини в които натичат и са удобни за ледено катерене при сравнително лесен достъп.

Следва реброто с парапета описано по горе. От м. Пещите на изток, успоредно на горския пояс, на 300-400м от края на гората се отклонява лятната пътека за вр. Ботев. Тя е изключително лавиноопасна и преминаването по нея става само в безснежни периоди или много здрав фирн. Често е безсмислено, защото се затъва до уши в навятия от върха на Млечния чал допълнителен сняг.

Млечния чал и описаните рабра - най-вляво са Водните дупки, най-вдясно - с парапета

По следващото ребро е прокарано ел. захранването на Ботев и има метални жалони. Често се предпочита за слизане и изкачване пред парапета, но също трябва да се внимава поради факта че в горната част често натича лед, по които с ненаточени котки е хлъзгаво. Реброто в един момент засича лятната пътека и продължава надолу към специфична жандарма, която се подсича от запад. Върви се надолу до засичане на маркировката от Водните дупки и от там до х. Плевен е вече само 1 км.

По същата пътека се осъществява подхода за следващите ребра Водни Дупки и Варна. Реброто Водните дупки се изкачва като се отклонява нагоре от маркираната пътека след като е преминато реброто с ел.захранването и са достигнате първите жандарми. Те се подсичат първо от запад после от изток и се достига до характерна отвесна плоча с няколко клина, която се преминава с десен траверс. Това е всъщност най сериозната част от този тур. Преминават се три жандарми и се излиза на лятната пътека, изкачва се дълъг снежен склон и се излиза на Млечния чал. Идентично е с катерене по Резньовете на Витоша. Това е най-лесния маршрут, който често се предпочита при лошо време и много сняг.

Източната страна на Водните дупки е сериозна отвесна стена, висока 200-300м. Засега няма много информация за преминавания, но по степен на трудност прилича на стените на Мальовица и Злия зъб.

Източната стена на Водните дупки

Подобна е насрещната стена - западна страна на реброто Варна. Двете стени образуват мощен каньон в който са и трите водопада, оборудвани със болтове. Тур Варна върви по самото ребро, преминават се последователно много жандарми и се излиза на лятната пътека, непосредствено над водопадите. Технически сложните участъци лесно се подсичат с траверси отстрани. Обичайната практика е да се катери по ръба и с напредване времето и според силите на катерещите да се подсичат последните жандарми, които са сравнително трудни. Връщането става през з. Ботев и изкачване на Млечния чал. (Вдясно от тур Варна през стената има тур на Мартин Марковски - "Път за никъде". Между него и "Варна" има още един тур изкачен през зимата на 2001 г. от В. Цолова, Н. Петков, Б. Петров и И. Грозданов  - бел. Н. Петков)

Излизане от последното въже на тур Варна

Вляво от това ребро се намира огромен кулоар, в долната част на който има водопад, оборудван с болтове за рапел. В безснежни зими преминаването на този кулоар е интересно, защото предполага стъпала от ледени пасажи, които могат да достигнат общо до километър и много нагоре по върха.

Между следващото ребро - Благо и този кулоар се намира най-впечатляващата стена в района, която на места надминава 500-700м. Тя е сравнително отвесна на много места задънена с пояси от тавани, натекъл лед и присъщите гладки плочи с туфи. В края на Декември 2003 Иван Грозданов /Сегмента/ в свръзка със Страхил Гешев прокара маршрут, чието описание следва да се представи допълнително. Според двамата изкачването е отнело около 25-30 въжета.

Реброто Благо е дълго около 15 въжета. Самия ръб започва в гората над водохващането но скалите са почти над гората. Първоначално се катерят плочи после се излиза на ръб и последните 5 въжета са най сложни техническо отношение и за осигуряване. Най трудни са плочата в началото на последната кула, следващото я снежно поле с никаква осигуровка и последните метри при излизането по характерна камина. Често тя е пълна с лед, но когато не е натекла е ключов пасаж. Не е изключено възможно спасяване с десен траверс след снежното поле три въжета преди камината.

Следва огромен кулоар в лявото крило на който преминава считания за най-труден тур Малчика. Информация за тура ще представя вероятно като го премина. В близост се намира характерна надвесена триъгълна плоча, вероятно над100м. преминаването и по мои изчисления най вероятно ще отнеме поне 1 ден. Вляво по неконкретизирани снежни полета, ребра и скали преминава Тур ПСС, който се слива с Централния ръб преди последното му стъпало. Там е възможно преминаването по тежък комбиниран маршрут по скали с над 15 ледени стъпала. (Вляво от тур Малчика през триъгълника има тур на Кирил Досков и Иван Масларов. Турът е много психарски и е изкачен около 1980 г. - бел. Н. Петков)

Централния ръб е най дългия в района. Подхода се осъществява както за Благо - през водохващането но този път не надясно а право нагоре. В долната част, има характерно място обрасло с борове. Желателно е да се избягва с траверсиране от запад. Самия маршрут преодолява три стъпала, обикновено с подсичане от запад. Катеренето на последните две стъпала по самия ръб е доста сериозна дори лятна категория. Особено внимание трябва да се отдели на последното стъпало. То се подсича от запад, и се влиза в характерен винкел /кулоар/ 50-60м. Излизането в дясно, вече по ръба при силен вятър трябва да става в свръзка и на всяка цена на поне едно включване някъде. Там има и клинове. От края на скалите се процедира както и при Благо - изкачва се купола на Ботев и по зимния път към Млечния чал и х. Плевен.

Районът източно от централния ръб до северния връх е наи-сериозната част от Джендема, проникването е трудно, скалите са доста сериозни, има и много водопади, но поради отдалечеността и най вече извънредната лавинна опасност там слабо се катери. Вероятно зимните изкачвания там няма да могат да се извършат в рамките на 24 часа. Самия северен връх има интересна югозападна стена, предполагаща красиво катерене от хората които успеят да се доберат до нея.

Изложението не претендира за каквато и да е изчерпателност но може би ще е в полза на тези които имат желание да посетят Северния Джендем.

Владимир Владов

Скица на основните турове по Северния джендем