2.     Предисловие

Катеренето е популярен спорт, характеризиращ се с дълготрайно човешки взаимоотношения, пряк контакт с природата и интензивна физическа дейност. Катеренето е стабилизиращ фактор, изпълнен с чувство за смисъл, за много хора. От социологическа гледна точка, катеренето допринася за здравето на хората като компенсира липсата на физическа активност. В допълнение, катеренето на открито развива положителни черти на характера като надеждност, чувство за отговорност и способност за работа в екип.
Катеренето в планините дава възможност – особено на младите – за развият чувството си за отговорност. Този аспект се развива повече или по-малко в зависимост от приетия стил. Степента на отговорност, необходима по време на катеренето, зависи от количеството осигуровки на тура: скални катерачни турове с малко осигуровки изискват особена надеждност на катерача както за собствената му/й безопасност, така и за тази на партньора.
Съчетан с уважението към околната природа, свободният достъп до дивите алпийски райони представлява фундаментално право. Достатъчните възможности за упражняването на спорта скално катерене могат да бъдат гарантирани, само ако това право на свободно движение остане недокоснато и се налагат ограничения само в отделни, точно определени случаи, когато е постигнато съгласие за абсолютната им необходимост.
Подобно на пешеходния туризъм, скалното катерене в Европа е значителен икономически фактор в ниските и високи части на планините. Поради икономическия характер на тези региони, катерачите и техните семейства са често важен източник на приходи както за хранителната промишленост в посещаваните райони, така и за съпровождащите търговии.
В този документ мерките за преоборудване са отнесени към поставянето на фиксирани осигуровки по скалните катерачни турове, съобразно съществуващите технически стандарти за безопасност.

3.     Преоборудване на скални турове

С течение на времето, много катерачи в ниските планински вериги и ниските части на високите планински вериги, са развили симпатия към добре осигурените спортни или забавни изкачвания. Голям брой алпинисти предпочитат добрите болтове за междинни осигуровки и на площадките по популярните скални турове. Но и много катерачи, често посещаващи планините, са заинтересовани от запазването на първоначалния характер на скалните турове и райони. Те предпочитат да се справят без болтове, частично или изцяло.
Степента и качеството на оборудването на даден скален тур с фиксирани осигуровки е ефективен инструмент за влияние върху популярността му: добре осигурените турове са много по-катерени от останалите. Поради това в чувствителни от екологична гледна точка райони трайните осигуровки следва да се сведат до минимум. От друга страна, в по-малко чувствителните райони могат да се създадат условия за масова катерачна активност чрез оборудването на добре осигурени турове. Катерачните райони, разработени според дадените по-долу насоки, не представляват заплаха за околната среда.
Плурализмът на различни катерачни стилове е не само желателен, но и приветстван като израз на законните индивидуални предпочитания на катерачите. За да се осигури този плурализъм, се дават следните препоръки:
3.1.     Мерките за преоборудване трябва да се ограничат до често катерените турове.
3.2.     От мерките за преоборудване следва да се изключат определени алпийски райони, планини или части от планини, с оглед запазването на първоначалния им характер.
3.3.     Скални турове, представляващи крайъгълни камъни в историята на алпинизма - класическият по Северната стена на Айгер, “Ернст Кребс- Тони Шмид” на Лалидерванд в Карвендел, “Мичелуци” по Южния ръб на Мармолада, “Пумприсе” на Флайшбанк във Вилдер Кайзер (първата официална “седмица” в Алпите – бел. ред.) и др., трябва да бъдат оставени в първоначалния им вид. Този принцип важи и за скални турове с местно значение (например Диретисимата по Жълтата стена на Унтерсберг, Battert Crack на Гереншпице и др.).
3.4.     Основен принцип за преоборудването на скалните турове е характерът им да остане непокътнат:
3.4.1.     Да не се променя линията на първото преминаване.
3.4.2.     Турове и единични пасажи, преминати “чисто” при първото изкачване (само на френдове, клеми, примки и други подобни), да не се пренабиват.
3.4.3.     Да не се слагат болтове на части от тура, които могат да бъдат преминати чисто от катерачи, имащи ниво сравнима с категорията на тура.
3.4.4.     Дълги не осигурени пасажи не могат да бъдат неутрализирани с допълнителни болтове.
3.4.5.     Мерките за преоборудване не могат да променят трудността на тура. Изкуствените пасажи, оставени от първите, преминали тура, трябва да бъдат подобни и след преоборудването. Количеството постоянни осигуровки в преоборудван тур следва да бъде по-малко от първоначалния брой осигуровки. Например, няколко обикновени клина могат да се заменят с един болт.
3.4.6.     За всички мерки за преоборудването могат да се използват само материали, отговарящи на Европейските стандарти и на тези на UIAA. Преоборудването трябва да се провежда само при определени стандарти под надзора на отговорната организация.
3.4.7.     Никой тур не може да бъде обект на преоборудване против волята на авторите на първото изкачване.
3.5.     Начинът на преоборудване на катерачен район се определя – на основата на тези препоръки – от местни признати катерачи заедно с местните катерачни сдружения, ако е необходимо, в сътрудничество с отговорните власти. Местното ниво на взимане на решения гарантира независимия характер на всеки район.
Дейностите на местните ръководни организации ще се координират от надрегионален комитет с цел да се гарантира хоризонталният и вертикалният поток от информация и да се осигури високо качество на ръководството. Комитетът посредничи в случаи на конфликти.

4.     Първи изкачвания на скални турове

4.1.     В алпийските райони първите изкачвания трябва да се правят изключително с водене (без предварително поставяне на фиксирани точки отгоре).
4.2.     В райони, изключени като обекти за преоборудване, болтовете следва да се ограничат до абсолютния минимум; иначе от всеки първооткривател зависи да установи стандарта на осигуровка на собствения си тур.
4.3.     Не бива да се накърнява независимостта на съседните турове.
4.4.     Могат да се обособят специални райони за спортно катерене в зони, близки до долините или други лесно достъпни части на планината, като това трябва да става по екологично съобразен начин, без да се накърняват близки катерачни райони. Тези мерки следва да бъдат одобрени от ръководната организация, отговаряща за съответния район.

Разработено от работна група на ГАК/ААК. Прието като Консултативен документ от Комисията по алпинизъм на UIAA на 6 март 1999 в Триест (Италия). Подкрепено за подробно разглеждане от Международната среща и семинар за зимно катерене от 12 март 1999 в Ейвимор (Шотландия).

Към оригиналния материал на английски с допълнения и кометари:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=442

Превод: Ирина Манушева, Николай Петков