Погребението бе на 22 ноември 2012 г. в Маноск (Алп д’ От Прованс). Организаторите на Фестивала на планинарския филм в Гренобъл, на който същата седмица Патрик трябваше да представи своите два филма, се заеха със скромната прощална церемония. След края й тялото на Патрик бе превозено до местния крематориум. В последния си път катерачът бе придружаван само от най-близките си.

 
Патрик Адленже (снимката е от архива на Ив Балю/ Yves Ballu)
 
Bright Star

Bright star, would I were stedfast as thou art
Not in lone splendour hung aloft the night
And watching, with eternal lids apart,
Like nature's patient, sleepless Eremite,
The moving waters at their priestlike task
Of pure ablution round earth's human shores,
Or gazing on the new soft-fallen mask
Of snow upon the mountains and the moors
No--yet still stedfast, still unchangeable,
Pillow'd upon my fair love's ripening breast,
To feel for ever its soft fall and swell,
Awake for ever in a sweet unrest,
Still, still to hear her tender-taken breath,
And so live ever or else swoon to death.
 
John Keats
 
***
 
Патрик Адленже е роден на 15 юни 1960 в Дакс, Югозападна Франция. Няколко години по-късно семейството му се преселва в околностите на Тулон. Там започва да се катери – първоначално в Каланк, по късно в Бау дьо катр уро, на Симе и най-сетне във Вердон. Първото си солово изкачване прави в Каланк, близо до Касис, когато е на 12 години.
 
В основното училище в Тулон Адленже се запознава с Патрик Беро, който става негов партньор в катеренето и най-добър приятел. Двамата често бягат от час, стигайки с мотопед до скалите край Тулон. Патрик тренира там изключително интензивно, според собствена “методика”, която обединява в едно скоростно катерене и набирания на ръце. И резултатът не закъснява – първото френско 6b в Бау.
 
В края на 70-те години Адленже се появява в Сосоа и Фонтенбло, за да премери сили с митичните боулдър-стандарти.
 
Франсис Бочиановски (пионер на катеренето без изкуствени опорни точки в Нормандия) си спомня:

• Срещах Патрик няколко пъти в Бло, в Ба Кювие. Пътешестваше със своя лекотоварен автомобил. Интересуваше се от трудни траверси. Всички се възхищавахме на неговата техника. Както разказваше, бе катерил често в Каланк. Над водата, където няма никакъв риск, а можеш само да паднеш в морето.

 
Тулон е заобиколен от многобройни катерачни обекти. Патрик се катери по тях практически всеки ден. Заедно с Анри Таламаско, Франсис Елишабе и Денис Гарние, Адленже става един от най-активните, които екипират маршрути около Тулон. Благодарение на неговите усилия рязко се повишава популярността на някои скални обекти в Южна Франция. Пример може да бъде Симе, където започват да се събират катерачи от Франция и Европа.
 
Анри Таламаско (партньор на Патрик в катеренето и екипирането, днес предприемач в областта на височинните работи) си спомня:

• В Симе Патрик се интересуваше от линии, за които преди това не беше помислял никой. Особено по надвесената стена Кариер (“Каменоломната”).

 
Адленже е пионер на екстремното катерене в Сеьоз (Алп д’ От Прованс), където прокарва редица трудни маршрути. Те изискват максимална ангажираност заради големите разстояния между междинните осигуровки.

Лоран Гирус (планински водач) разказва за катеренето в Сеьоз:

• Патрик бе наел една западнала и полуразрушена ферма и там се подслоняваше с приятелите си. Въоръжен с бормашина вършееше из Сеьоз – в секторите Берлин, Деми Лун, Фем Ноар, Фем Бланш. По туровете му осигуровките са оскъдни, защото нямаше пари за инвентар. Паданията са опасни. Впрочем, такава беше местната етика тогава.

 
Адленже не е откривател на Сеьоз, но той първи обръща внимание на необикновения му потенциал. В края на 70-те години се появяват местни катерачи – Макл, Фосар или пък Лафай, но те са още твърде млади, за да се интересуват от “откривателско” катерене и прокарване на нови маршрути. Привличат ги големите алпийски турове. Патрик им показва друг възможен път.
 
През 80-те години на ХХ век френското катерене се отказва окончателно от стила “tire-clous” (от хващането за клиновете, т. е. от използването на изкуствени опорни точки). Малко след появата си във Вердон Патрик става част от френския катерачен елит, състоящ се от Жан-Пиер Бувие (наричан “Мухата”), Патрик Беро, Марко Трусие. Малко по-късно на сцената излиза най-младото поколение – братята Льо Менестрел, Жан-Батист Трибу, Жаки Годоф, Тиери Рено, а така също момичетата Катрин Дестивел и Изабел Патисие, които не им отстъпват по нищо.   
 
Адленже катери спорадично в Алпите (Оасан). Последният от неговите малобройни опити е за първо зимно изкачване по Суперкулоара (“Boivin-Gabarrou”) на Монблан дю Такюл (1980 г., с Беро и Мартинес, Patrick Berhault, Philippe Martinez – бел. пр.).
 
През 1982 г. Патрик се среща с режисьора Жан-Пол Жансен. В резултат се появяват два филма: “Живот на върховете на пръстите” (“La vie aux bouts des doigts”) и “Вертикална опера” (“Opera Vertical”). В първия зрителите срещат на много места в света невероятен младеж с червена лента на главата, катерещ без въже и висящ на една ръка на труден таван във Вердон. А в същото време с другата ръка спокойно посяга към торбичката с магнезий. С всеки изминал ден Патрик се превръща в телевизионна звезда. “La vie aux bouts des doigts” печели световна слава. Но Патрик, както сам си спомня, получава за това смешна сума, която му стига за няколко чифта еспадрили и най-необходимия инвентар. Малко след това става най-популярният французин в плебисцит, организиран от списанието “Пари Мач”.
 
Благодарение на неочаквания успех започва да печели повече и да си осигурява средства за съществуване само от катерене. Появяват се първите спонсори (“Beal”), предложения за телевизионни участия, епизодични роли във филми на Клод Льолуш и Жозе Джовани. Патрик никога не помисля да стане планински гид или инструктор по катерене…
 
През 1986 г. побеждава в първото в Западна Европа състезание по катерене, чиито домакин е Бардонекия  (Италия). Стартира и в състезания в тогавашния Съветски съюз. Успехите му не се харесват на някои катерачи, според които той е единствено медийна звезда. Един от тогавашните му съперници – Марко Трусие, казва: “Патрик имаше щастието да “изплува”, но всички ние бяхме на едно ниво”.
 
Връзката на Адленже с медиите не се харесва на мнозина от почитателите на free climbing-а, защото влиза в противоречие с тогавашното френско разбиране за свободното катерене. То би трябвало да бъде абсолютно чисто в прекия смисъл на думата, а след преминаването на един маршрут по него би трябвало да остават само следите от магнезий. Снимането на филм, правенето на интервю или репортаж, публикуването на снимки – това са факти, които са отрицание на тази „чиста” идея. Патрик решава, че повече няма да позволява да бъде използван и употребяван от медиите. И успява да ги “опитоми”.
 
В средата на 80-те години на ХХ век Адленже става черна овца в средите на претендентите за титлата най-добър катерач в света. Групата на завистниците се предвожда от братята Льо Менестрел и от Жан-Батист Трибу (т. нар. Парижка банда). Начало на кампанията за дискредитиране на Адленже по страниците на специализираните медии поставя извършената от Патрик “девалвация” на трудността на тура “Spécialistes” във Вердон (прокаран от Жибе Трибу) от 8c на 8b. Парижани му отправят директно предизвикателство: “Докажи, че си най-добър!”. Отговорът му е победа на откритото състезание в Сноубърд (САЩ).
 
През 1995 г. Патрик преживява много сериозен катерачен инцидент, който оставя белег върху цялата му по-нататъшна кариера. По време на тренировка в Каланк той катери маршрут 7b. Както обикновено, разчита само на няколко пункта за осигуряване. На 20 метра над земята, на ключовия пасаж, се откъртва хватка. Патрик пада. Намиращият се наблизо по една случайност лекар незабавно пристъпва към реанимация на изпадналия в безсъзнание катерач, правейки му сърдечен масаж. Патрик се отървава практически без никакви последствия – има скъсани само няколко мускулни влакна.
 
Но този случай поставя край на спортната му кариера и той заявява, че “от този момент нататък ще катери “осмици” единствено за собствено удоволствие”. Малко след това се премества да живее в катерачната Мека Палю, където отваря “gite touristique L' Escales” (“стаи за гости и храна за туристи”), живее в селцето Бонло от общината Ла Палю.
 
През 2002 г., след раждането на дъщеря му Настя, Патрик престава да се катери соло. Създава своя фирма и живеейки разделено с майката на Настя, сам отглежда детето си. 
 
През 2004 година в Алпите загива Патрик Беро – един от най-големите алпинисти в последните години. Приятел, когото Патрик смята за свой брат. Трагичният край на Беро (след срутване на снежна козирка) – автор на редица верижни солови изкачвания в Алпите, е страшен удар за Адленже.
 
Според Жан-Мишел Аслен и някои други, напоследък Патрик се намирал в дълбока депресия. Прави опити да реши своя проблем с алкохола. Проблем, за който казва: “Това е най-трудният солов маршрут в живота ми, но мисля, че ще се справя с него”…
 
Преди фестивала на планинарския филм в Гренобъл Патрик дава интервю за “Dauphiné”, чието последно изречение се тълкува от редица недоброжелатели като негово завещание. Единствената им цел е да провокират общественото мнение. А казаното е съвсем простичко: “Аз съм свободен човек. Не съжалявам за нищо в моя живот”.
 
***
 
Според рапорта на жандармерията, Патрик Адленже не се е самоубил, както се опитват да внушават някои. Подготвял е своето участие на Фестивала в Гренобъл, а негова мечта е околосветско плаване с яхта. Любимо занимание в свободното му време, след връщането от остров Реюнион, е ловенето на пъстърва “на муха”.
 
Със сигурност му е липсвало соловото катерене, защото escalade е страст, която много често няма насита. И може би тъкмо това е била причината за неговата депресия. Патрик Адленже започна да остарява, но винаги бе готов да отвърне на предизвикателствата на младите катерачи. Но може би бе разбрал, че никога няма да бъде такъв, какъвто е бил… Кой знае?
 
В интернет-форумите се множат изказванията на катерачи (и не само), които отдават почит към паметта на великия солист. Жил Шапа не завърши филма, който снимаше за него, но по всяка вероятност ще успее да монтира поне 20-30 минути от заснетия материал. В същото време електронни и печатни медии повтарят до втръсване всеизвестни факти от личния му живот. Източник на тези информации е Жан-Мишел Аслен, автор на биография на Патрик, която трябва да се появи на пазара всеки момент. Целта на Аслен, без съмнение, е да прави реклама на споменатата книга. Учудващо е, че човекът, който се представя за близък приятел на починалия, по толкова недостоен и жалък начин се отнася към паметта му. С него и с други подобни гробищни хиени се разправи набързо бащата на Патрик малко след погребалната церемония в Маноск.
 
Патрик Адленже – Сияйната звезда, вдъхнови хиляди младежи да се занимават с катерене. Откри нови хоризонти пред тези, които вече бяха започнали да се катерят. Лицето му излъчваше радост от спора с гравитацията. Радост, а не страдание, както е у много други катерачи. Катереше в неповторим стил, с елегантност и финес. Придвижваше се от хватка към хватка, сякаш отправяйки предизвикателство към закона за земното притегляне.
 
Патрик Адленже бе харизматична фигура. Тези, които го познават, помнят неговата загадъчна усмивка (като на картините на Леонардо да Винчи) и вродената естественост в държанието му. Беше скромен и дискретен човек. Споходилият го успех с нищо не го промени.
 
Имаше няколко прозвища – Русия (Le Blond) е най-популярното. Наричаха го също Бога или Човека-паяк. Никога не се е държал като звезда, както твърдят някои. Но беше Сияйна звезда, която се рее в пространството.
 
Никой никога няма да разбере (а това е без значение) какво се е случило в дома на Патрик в Бонло в петък, на 16 ноември 2012 г. Трагедията е настъпила по всяка вероятност през нощта на стълбите, които станаха за него стълби към небето. Може би е искал да целуне детето си?
 
Падане, пожарна, бърза помощ, жандармерия.
 
На 16 ноември Патрик Адленже – Сияйната звезда, започна своето последно солово изкачване към рая на катерачите. Силно вярвам, че скоро ще срещне там Патрик Беро и другите.
 
Au revoir, Patrick!
 
Пьотр Пачковски (Piotr Paćkowski)
Онфльор, ноември 2012 г.
 
Превод: Петър Атанасов