„Старая се да уважавам скалите и хората, които ще дойдат след мене. Точно заради това не одобрявам намесите в скалния релеф, чрез които катеренето се превръща в нещо, което може да служи за „консумация”. Според мене подобни действия намаляват вътрешната стойност на катеренето.” Фред Никол (Fred Nicole, „Climbing”, 2001, NR 200.) <font color=orangered>Read to know...
„Вече се катеря само по „естествени” турове. Те са много по-интересни, по-мотивиращи и представляват по-голямо предизвикателство. Така е, защото принуждават да се използва въображение, да се откриват нови движения и позиции. Ако започнеш да дупчиш безразборно или да дълбаеш хватки, това е краят на развитието и на прогреса.”
Клем Лоскот
(Klem Loskot, „Climbing” 2000, NR 195.)
„Пьотр Корчак:
- Тук се появява тревожният въпрос: „Защо не искаме да се съгласим с дупченето или с използването на каменоделско длето?” Защо никой не ни забранява да оставяме следи по земята с подметките си, а се опитват да ни забраняват да дупчим или да изсичаме хватки?
Войчиех Куртика (непосредствено към Корчак):
- Нека допуснем, че ти изсечеш някакъв маршрут в скалите, а аз ти отсека ръката. И какво? Природата е също форма на живот – тези понятия са равнозначни. И оттук следва изводът, че каменоделството по скалите може да бъде възприето изцяло само тогава, когато приемем за допустимо отсичането на ръце.”
Войчиех Куртика по време на дискусията „Нови тенденции в съвременния алпинизъм” в Катовице, 1988.
(Wojtek Kurtyka, Dyskusja „Nowe trendy we współczesnym alpinizmie”, „Bularz” 1988.)
„От самото си начало катеренето е било търсене на предизвикателства. Природата ти дава нещо. Въпросът е дали можеш да си послужиш с него. Ако не можеш, значи имаш над какво да работиш. В Южна Франция и в някои други места става така, че туровете се пригаждат към методите на тренировка, а не обратното – тренировката да зависи от характера на тура… Убеден съм, че мога да изкатеря тур 9b или по-труден. Бих изковал хватки, които пасват на моите пръсти, бих поместил стъпките според моя ръст и т. н. Това би ми отнело няколко седмици. Но има ли смисъл? Мога да направя това и на изкуствена стена. Струва ми се, че не може да става дума за сравнение между моделираните и естествените турове.”
Фред Никол
(Fred Nicole, „Climbing” 1997, NR 166.)
„… многобройните „покорители” с чук, длето и бормашина в ръцете нямат нищо общо с Микеланджело. Шумът от техните длета и машини не е творчески.”
Волфганг Гюлих
(Wolfgang Güllich, „Brechstange“, 1988.)
„... в определен момент хората започнаха да се задушават, тъй като скалата не им предлага възможности, които съответстват на тяхната катерачна квалификация. На тренировъчната дъска или на висилката можеш да направиш невероятно трудно движение, а като отидеш под скалите, често се оказва, че релефът е прекалено лесен.”
Пьотр Корчак, „Метафизика на прехващанията”
(Piotr Korczak, „Metafizyka przechwytu”, „Optymista”, 1990, NR 7.)
„... според правилата на класическата етика следва да се изчака с опитите за преодоляване на абсолютно гладките скали, защото сигурно ще се появи техният „истински покорител”. Фактът, че такъв катерач сигурно ще дойде, се превръща в кредо. Но има хора, които не могат да се примирят с това абсурдно в основата си изчакване.”
Пьотр Корчак, „Quo vadis, катерене?”
(Piotr Korczak, „Quo vadis, wspinaczko?”, „Bularz”, 1988.)
„Истината е в естествените турове. Движенията са интересни, на тях мога да се изразходвам докрай и мислите ми непрекъснато се връщат към направените движения. А ако даден тур е видоизменен по някакъв начин, си мисля само за отказване. [...] Когато в списанията чета, че „Ghetto Booty”, разбираш ли, е вторият по трудност тур в САЩ след „Kryptonite” на Томи Колдуел, си казвам „Боже мой! Как можа да стане така?” Това е болезнено за мене. Всичко, над което работих аз и над което работи Томи, беше естествено. „Kryptonite” е несравнимо по-хубав и по-труден тур – на светлинни години от „Ghetto Booty”, който е просто като маршрут по изкуствена стена.”
Дейв Греъм
(Dave Graham, „Rock&Ice”, 2001, NR 107.)
„Катерачите много често ме смайват със своето незнание за степента на вмешателство в естествения скален релеф на много от класическите турове. В крайна сметка за никого не е тайна, че колкото повече клинови изкачвания имаше даден тур, колкото повече бяха забиваните и избиваните клинове по него, толкова „по-използваеми” ставаха дупките от тях. Най-накрая в тях започнаха да влизат пръстите и - voila! – дадено въже или тур можеха да бъдат преминати на класика. Клиновите катерачи никога не са имали угризения, променяйки скалния релеф.
По същия начин и Джим Бридуъл не се притесняваше особено да ускорява този процес. С помощта на изобретената от него техника за „клиниране на цепнатините” се появиха някои от най-хубавите турове в Йосемити. Тогава язвително говорехме за хватките „благодарение на Бридуъл”, но обичахме да се катерим по туровете, които се появиха благодарение на него. В определен смисъл Бридуъл беше пророк, тъй като чрез незначителните промени в релефа на туровете си, ги направи достъпни за класическо катерене. И по този начин допринесе за обогатяване на катерачната сцена в Долината.
Разбира се, малка част от туровете на Бридуъл се появиха по този начин. Както и много малка част от моите. Но си мисля, че и двамата имахме визия кога и къде трябва да се направи нещо, а така също и смелост да го направим.”
Рей Джардин
(Ray Jardine, „Rock&Ice”, July, 1995.)
“… (Жан-Батист) Трибу е своеобразен бандит… Става дума за „Just Do It” в Смит Рок (Орегон). Дидие (Рабуту) направи тура почти без изкуствени хватки, а Трибу започна с чука. Това беше проект на Алън Уотс, който се отказа. Трибу пристигна, за да го довърши. Но май беше притеснен с времето и направи всичко, за да го премине без значение по какъв начин. Такива действия са дребнави и в определена степен са ограбване на следващите поколения. Напълно неразбираемо е как такива хора стават пример за подражание. Няма нищо чудно, че катерачите от други райони, например от Франкенюра, започват да казват: „Това, което те правят в Орегон, ние можем да правим тук. Няма никаква разлика.” Ако нещо не се промени, следващите поколения няма да знаят нищо по-добро и новите си турове ще прокарват само с методите на каменоделството.”
Щефан Гловач
(Stefan Glowacz, в интервю за „Rotpunkt”, поместено в „Climbing” 1994, NR 147.)
Подбор и превод:
Петър Атанасов
Към предишния материал "Мисли за катеренето"
Още няма направени коментари.
Добави коментар