От характерна ниша в средата на стената, в десния и край по леко надвесен винкел. Има стара маркировка триъгълник с номер 5.

Една от класическите "шестици" в миналото. И сега е сериозно предизвикателство, особено за свободно преминаване. Пасажът, който е на 4-то въже, е накован с болтове. Схемите тук са от стария гидовник и са дадени за история и ориентир. Описанието по въжета по-долу отразява съвременното състояние и препоръка за направа на площадките до травера (4 въжета).

1-во въже, 30 м, 6а. Осигуряване на скални клинове, които са достатъчни за осигуряване, евентуално 1-2 френда. На площадката има болт и два клина.

2-ро въже, 25 м, 6c. Два пасажа – първия е излизане от таван, а втория е траверс по плоча с откатерване наляво. Осигуряване на скални клинове, като на мястото на един избил се клин преди плочата с откатерване може да се постави клема. Площадката е висяща на три стари клина след последния траверс към винкел. Може да се добави клема.

3-то въже, 35 м, 6а. Хубаво катерене "на класика", осигуряване на скални клинове, евентуално 1-2 френда. Може да се направи удобна площадка на два клина на 20 м, както е по старите схеми, или по-доре да се продължи до преди пасажа (основата на надвеса), където се прави площадка на болт и клин.

4-то въже, 30 м, 7b+. Започва с пасажа на тура, около 12 м, осигурен с 8 точки (1 клин, 4 болта и 3 здрави роолплъга). Може да се направи площадка веднага след пасажа вляво на тревна площадка с болт и клинве, както е оригинално тура, но по-добре да се продължи по накован с 4 болта вариант леко диагонален надясно, 6a+. Той води до площадка с клинове. Най-добре е да се осигури на нея и вдясно да се продължи още няколко метра до болтирана площадка на "I wanna be ribkata".

5-то въже при напускане на стената. Надясно по траверса с ок. 25 метра, за осигуровка има 2 болта и скални клинове, се прехвърля Североизточния ръб до клин на ПСС.

5-то въже при изкачване до върха. 40 м трад катерене 5 кат. Излиза до върховия гребен.

От премката по улея се слиза, като се стреми придържане към основата на стената, до характерна голяма ниша в основата на стената, на ок. 50 м денивелация. От нишата хоризонтално наляво започва тънка пътечка, която постепенно навлиза над скален праг. След ок. 15 м или се катерят ронливи скалички до характерна ниша, или вляво от тях по стръмни туфи и папрати. В десния край на нишата, където е осигуряването за началото на "Веждите", има болт с халка, от който в случай на нужда може да се спусне рапел.

PA: 9-13.06.1960 г., Георги Атанасов и Георги Щерев
1962 г. – Първо зимно изкачванеот Г. Атанасов, П. Дойчинова, Щ. Атанасов и А. Ботев

Свободно преминаване

Опити са правени още през 90-те години на миналия век от Николай Петков, София Фотева и вероятно други, като остава проблемен пасажа по носа между веждите.

Ок. 2002/2003 г. Станимир Желязков, Милен Дончев, Милкана Русева добавят съвременните болтове по пасажа между веждите, на площадката под него и варианта нагоре от пасажа. Опитват пасажа но не успяват да го минат чисто.

5.9.2011 г. Руслан Вакрилов прави вероятно първото свободно преминаване на маршрута.

Ок. 2018-2019 г. Антони Диков и Мартин Пенков правят тийм свободно изкачване, като пасажа води Тони Диков.

Следващи свободни преминавания записва още Венцислав Костов с Ида Гандева, Станислав Атанасов и др.

Йордан Динев, Ивайло Анастасов