Изкачването започва по неконкретизирани пасажи в гората, през голям кулоар с леки отвесни участъци, обрасъл с огромни, но нестабилни туфи.Следващите 50м още са в гората и се достига първата плоча. Тя е обрасла с добри туфи и може да се поставят дори цели 2-3 френда за осигуровка. Осигуровката е здрава, на дърво. Следва преминаване по леки, неконкретизирани пасажи - ръбове, къси винкели и плочи и след леко слизане се достига характерна премка, в основата на последното стъпало, отдалеч приличащо на кула. От там нагоре следват най-сериозните пасажи както в техническо отношение, така и като осигуровка. От премката може да се продължи право нагоре по трудни плочи /най вероятно оригиналния маршрут/ или по популярния понастоящем вариант - леко наляво, където в плитък кулоар са забити и два клина /за да ги намерите трябва да ровите из снега/, може да се намери място и за един френд. След разгъване на цялата дължина на въжето и излизане от плочата, удобно място за осигуряване няма. Обикновено се разравя снега, заема се по-удобна поза и се осигурява през рамо. Следващата дължина е изцяло по стръмно снежно поле, в средата на което се минава през труден малък надвес, образуван от огромна нестабилна туфа, в която трябва да се забият и двете сечива. Почти към края на въжето се стига до корниз с голяма отвесна и изключително монолитна плоча. Там няма възможност да се постави каквото и да било освен болт и осигуровката през рамо се повтаря. Преимущество е поне хоризонталната площадка за краката. /Вляво се излиза от тура по леки тревни пасажи/. Следва 50м десен траверс до достигане основата на финалната камина. Там в дясната страна може да се забие клин, който ще е надежна осигуровка. Нагоре следва лесен пасаж в камината и се прави добра осигуровка на клин и френд. Последното въже, когато няма натекъл лед или фирн в камината, е най-трудно. Камината постепенно се стеснява до цепнатина и следват няколко метра по отвесна плоча вляво. Там има два клина а след излизането от скалата има камък със забити в него клинове за осигуряване.