Карта
Текуща позиция Намери пътя
GPS точка: 42.58388,23.29216 Хижа Алеко - Място за паркиране 
GPS точка: 42.56756,23.2952 Основата на Среден Резен 

GPS трак за подход: Gpstrack path Витоша Резньовете.gpx
GPS трак за връщане: Gpstrack path Витоша Резньовете.gpx

Надморска височина: 2250 m

Вид маршрути: спорттрадалпийскоскитурпреход

Има от всички "поколения" клинове и болтове.

Най-удобен изходен пунк за Резньовете е хижа "Алеко", 1810 м.н.в. Разстоянието от околовръстния път до хижата е 17 км. Има паркинг. До хижата се достига или с кола или се лифт "Симеоново", или с рейс от спирка "Хладилника" в София. Този рейс обръща на хотел "Морени" и в този случай предвидете още 700 м ходене по пътя до хижата (8 мин).

От хижата се тръгва по пътеката за хижа Купена (база "Физкултурник"). Пътеката е хубава и в началото преминава през гора, след това тя се разрежда и се стига до Меча поляна с хубав изглед към към долината на Стара река и селата Бистрица и Симеоново. Продължава се с по пътеката почти по хоризонтал, и се достига терасовидната местност Полиците, където има голяма табела с карта на биосферен резерват "Бистришко бранище", GPS 42.568320,23.298530. До тук 25-30 мин, 1900 м.н.в. През зимата ако табелата е затрупана (тя е поставена почти на земята върху дървени греди), мястото може да се познае по това, че пътеката започва да се спуска съвсем леко надолу. Нагоре се открива гледка към трите ребра на Резниьовете. Подходът към избрания маршрут за катерене от тук е около 10 - 15 мин през морени и треви. По най-левия улей, където е масив "Бадиле", има слабо очертана пътека, по която от време на време минават и по-смели туристи.

През зимата в зависмост от снежните условия тези 10 минути могат да се окажат и 1 час, със затъвания между камъни с опасност от травми.

За Десен резен по-ранно отклонение от пътеката, преди каменната морена, подходът може да е по-удачен. За него, ако няма лавинна опасност, има възможен подход откъм междинна станция на лифт "Лалето" (вж. описанието за сектора).

От края на стената в мъгла и тъмнина трябва да се търси на ок. 200 м на запад точката, където е горната станция на лифт Лалето, GPS 42.566966,23.288384. От там на ок. 600 м на север по посока на горната станция на лифт Романски, GPS 42.572056,23.287278. И накрая спускане на север-североизток към хижа Алеко, GPS 42.582579,23.292217.

През 1924 и 1925 г. Александър Белковски е направил първите опити за изкачването на стената на Резньовете. Сполучливото изкачване на стената е станало едва през месец май 1932 г. Александър Белковски и Живко Краев са направили първото изкачване на североизточния ръб за 3 часа. Първото изкачване при зимни условия е станало на 24 март 1935 г. от членовете на БАК д-р Любен Телчаров, д-р Любен Радославов и Владимир 3агоров. Изкачването е направено по североизточното скалисто ребро, по което минал Александър Белковски. Стената започва на север със стъпаловидно издигнат хребет, който всъщност представлява три ясно очертани скалисти зъба, разположени един над друг. Най-долният е най-голям и широк, след него последователно се редят средният и горният зъб, който е най-малък, но най-изострен и труден. Трасираният тур е класически каминен тур. Той е претърпял различни варианти.

Средната част на стената представлява скалисто ребро и е образувана от плочести наклонени стени, които изразяват профила на Големия Резен, гледан от София. Всъщност лицевата част на това ребро представлява скалист триъгълник, очертан от два скалисти ръба, заключен между южния и северния коридор. Реброто е съставено от долна и горна ясно очертаващи се части. Долната му част посредством три стръмни тревисто-скалисти улея се разделя на два вътрешни самостоятелни скалисти ръба, дълги около 50 м, които постепенно в горната част на Реброто заедно със страничните му ръбове преминават в широк скалист ръб, дълъг около 70 м.

Югоизточна стена - простира се наляво от южния коридор, като в най-южните си части се превръща в стръмен склон. Първото и изкачване е станало през месец юли 1933 г. от членове на БАК под ръководството на Ивайло Владигеров. Непосредствено до южния коридор югоизточната стена е образувана от множество отделни скали. Най-ниските части на тия скали образуват леко наклонена стена с широка лицева част, висока около 60 м, която постепенно нагоре се стеснява и завършва с голяма тераса.

Между двата Резена е леглото на голямата преспа, която остава до най-късно през лятото, дори често я заварва новият сняг. Поради възможните комбинации при изкачванията и поради често пъти смесения характер на изкачванията - сняг, фирн и скала, Резньовете представляват идеални тренировъчни обекти. Тяхната обстановка приближава извънредно много трениращите към алпийската обстановка на високата планина.