https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=advertise
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=donate
Printer page
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=donate

КАТЕРАЧEН ОБЕКТ
Избор на сектор Изкачвания - 917 Добави изкачване Добави снимка Подкрепи ни!
   
РайонВърховеСекториМаршрПо типДоКатегории***КатеренеМ.н.в. СофияИзкачв
КоминитеГорен Комин, Долен Комин7
10371 СП8 СТ23 ТР7b
3a 4a 4b 4c 5a 5a+ 5b 5b+ 5c 5c+ 5c+/6a 6a 6a/6a+ 6a+ 6a+/6b 6b 6b+ 6c 7a 7a+ 7b
спорттрад1600 м17 км
РезньоветеГолям Резен4
2815 СП3 СТ4 ТР6a+
1a 2a 3b 4b 4c 4c+ 5a 5a+ 5b+ 5c 6a 6a+
спорттрадалпийскоскитурпреход2250 м23 км
Хижа Купена - учебни скали4
136b+
3b 4b 5a 5a+ 5c 6a 6b+
спорт1870 м23 км
Черни връх - РезньоветеЧерни връх7
667b+
6a 6a+ 6b 6b+ 6c 6c+ 7a 7a+ 7a+/7b 7b 7b+
боулдър2260 м23 км
Златните мостове3
115 СП7b/7b+
3b 4b 4b+ 5a+ 5b 6b 6c 7a+ 7b 7b/7b+
боулдър1450 м20 км
Боянски водопад2
2919 СП1 СТ1 ТР7a+
3b 5a 5c 5c+ 6a 6a+ 6b 6b+ 6c 6c+ 7a+
спорттрадледенодрай1280 м19 км
Бояна - боулдъри2
боулдър850 м9 км
Момина скала
трад900 м9 км
Владая - Мърчаево1
77c
5b 5c 6a+ 6b 6b+ 7c
боулдър1300 м20 км
Драгалевци - Симеоново1
377b
3a 3b 4a 4b 4c 5a 5a+ 5b 5b+ 5c 5c+ 6a 6a+ 6a+/6b 6b 6b+ 6c 7a 7b
Алекова скала
спорт
1000 м13 км
Витоша - изкуствени стени1
спорт23 км
Общо: 1132294917
https://www.windguru.cz/656026



Снимки | Коментари | Местоположение | Описание | Пребиваване | Геология | Катерене | История | Албум | Върхове - 4


GPS точка: 42.6288,23.3094 Драгалевци - Място за паркиране 
GPS точка: 42.56358,23.27922 Черни връх 
Витоша е куполовиден масив с вулканичен произход. Куполът е образуван от най-високите, близки един до друг върхове Черни връх, Голям и малък Резен. Масивът е широк 18 и дълъг около 23 км. Планината има средна височина 1382 м, което я нарежда сред нашите високи планини. Витоша е разположена между Софийската, Пернишката и Самоковска котловини. На северозапад Владайската седловина (860 м н в) я отделя от Люлин, а Бука-Преслапската (1090 м н в - на юг) и Егуло-Палакарийската (1195 м н в - на югоизток) от високите заравнени била на Верила и Плана планина. Границите на Витоша практически може най-кратко да се определят от околовръстния й пръстен образуван от селищата: Кладница, Мърчаево, Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Железница, Ярлово, Боснек, Кладница. Съобразно изразените долини на реките някои географи разделят Витоша на четири основни дяла:
Северен /Каменделски/дял, Източен /Купенски/ дял, Югозападен дял и Северозападен /Смилишки/ дял. Билата на тези четири главни дяла се събират в най-високия връх на планината - Черни връх /2290 м/.

Вид маршрути: боулдърспорттрадалпийсколеденодрайтраверсскитурпреход
Най-старите имена на Витоша са Скопар, Скопиос, Скомброс, Скомиос и произхождат от гръцки източници със значение на стръмна планина. От тези имена е останало името на връх Скопарник в източната част на планината. През Средновековието се появява името Витоша, означаващо двувърха планина /Голям Резен и Черни връх/, като се смята, че то има тракийски произход, а е въведено от славяните. Витоша е прекрасна през всички сезони на годината. Тя оказва огромно влияние върху климата на София и е своеобразен филтър за въздуха на селищата около нея.

В планината има достатъчно хижи с добри условия за спане и храна в тях. Възможно е отсядане в София или друго населено място, разположено в подножието и.
Справка за различни настанявания в близост до Витоша в сайта на Триваго: www.trivago.bg/софия-636/хотел.


Растителността на Витоша е твърде богата и разнообразна. В нископланинския пояс се простират смесени широколистни гори в които има разнообразни дървестни видове - летен и зимен дъб, благун, цер, габър, липа, дива череша, бреза, леска и др. По-нагоре е поясът на буковите гори, а над тях са иглолистните - смърч, бял бор, бяла мура, ела и клек. Твърде богата е и цветната украса на планината. Срещат се редки видове. Под закрилата на закона са поставени: витошко лале, петров кръст, алпийска незабравка, жълтата тинтява, росянката, жълтият планински крем, витошкият нарцис и др.
Живата украса на планината, поради усиленото посещение, е чувствително намаляла. Но все пак разнообразие не липсва. Срещат се сърни, елени, диви свине, муфлони, мечки, лисици, лалугери, белки, златки, яребици, пойни птици и макар рядко - глухари. Изследователите изнасят данни за 200 вида пеперуди, 40 вида мравки, голямо разнообразие оттвърдокрили насекоми. От влечугите се срещат смокове, пепелянки и усойници.

На Витоша могат да се практикуват почти всички видове катерене (без DWS:-) - алпийско, традиционно, спортно, боулдър и ледено...
Алписко катерене се практикува главно на Резньовете, Комините и Боянския водопад.
Традиционно катерене - на Резньовете, Комините, Вълчата скала, Боянския водопад.
Спортно - на Комините.
Ледено - на Боянския водопад.
Болдъринг - в района на платото между Черни връх и Резньовете. На Витоша има още 2 боулдър масива. Единият е Златните мостове, който има добър потенциал (започна да се разработва през 2004г), защото е по ниско и дори при лошо време може да се посещава. Другия е добреизвестния ни Боянски камък.
Това е мястото на което ще се почувствате различни!!! Обикновено на останалите катерачни обекти няма много несвързани с катеренето хора, поради трудния достъп. Тук обаче катеренето се развива в ЦЕНТЪРА, даже бих казал на трапезата на класическия ТУРИСТ, който в най-общия си вид е човек (мъж или жена) над средната или клонящ към напредналата възраст, нямащ никакво отношение или познание за съвременните екстермни спортове. А повярвайте ми на Витоша ТУРИСТИТЕ са много ;-))). Тук ще се сблъскате по пътеката с хора, които обсъждат някой парапланерист като "Онуй, там с хвърчилката..." или ще бъдете често питани "Вие да не си носите тез матраци за спане?" (имат се предвид крешпадовете), а често ще се сблъсквате и с невежеството и неразбирането на злонамерени хора, които мислят, че катеренето по някакъв начин вреди на ТЯХНАТА планина. Не се спичайте, на Витоша има място за всички. Bouldering today. like there is no tomorrow!!

Витоша - първият народен парк обявен с постановление на Министерския съвет от 27. Х. 1934 г. С последното разширение през 1980 г. площта на парка възлиза на 26 547 ха.
Народният парк включва в своята територия и 2 резервата - Бистришко бранище и Торфен резерват. Бистришко бранище е най-стария резерват, обявен още през 1934 г. Разширяван няколко пъти, той обхваща площ от 1177,2 ха. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват и включен в програмите на ЮНЕСКО - "Човекът и биосферата". Торфеният резерват е обявен през 1935 г. с цел да се опази торфището, огромен природен резерват на вода. Разположен е на Платото на 1800 м н. в. и заема площ от 782, 8 ха. Витоша има и своя Дендрариум, разположен в местността Киселище, под разклона на шосето за Копитото. Той води началото си от 1962 г., когато последователно се създават разсадникът, алейна мрежа, стопанска сграда. На площ от 1400 дка могат да се видят редки дървета и храсти като:тис, туя гигантея, японски кедър, ларикс, няколко вида бор, ели, хвойна идр.
Едва през 1924 г. е открита първата туристическа хижа на Витоша "Алеко". За две десетилетия след нея се изграждат и отварят гостоприемно врати десетина хижи: "Селимица", "Еделвайс", "Кумата", "Камен дел", "Планинец", "Тинтява", "фонфон", "Момина скала", "Бор", "Средец" и няколко горски домове.
След Втората световна война успоредно с разширяването и благоустрояването на туристическите хижи, се поставят много почивни станции, няколко хижи, хотели, ресторанти, подкрепителни пунктове, лифтове и други ски-съоръжения.

Цанко Бангиев, "Алпийските стени в България", София, 1956 г.



Ако тази информация ти е била полезна - подкрепи ни!


Снимки 
 | Добави снимка
Още няма изпратени снимки.

Още няма направени коментари.

Коментари се правят само от регистрирани посетители. Регистрирайте се или влезте.

Запазените марки в този сайт са на собствениците им. Авторските права на коментарите, статиите и снимките са на изпратилите ги, всичко останало © climbingguidebg.com. Използването без позволението на авторите е незаконно. Отпечатването е разрешено само за собствена употреба.
eshop.climbingguidebg.com  | esoft.cmstory.com/