Карта
Текуща позиция Намери пътя
GPS точка: 43.01007,23.81798 Центъра на село Боженица 

Пътува се по автомагистрала Хемус до отбивката за Ботевград, след това по пътя за Враца. На 65 км от София при село Новачене се отделяме от главния път надясно. Това става в самото село Новачене, след характерния остър S-образен завой (на същото място наляво е отклонението за с. Гурково). Това отклонение е маркирано с малка, почти невидима табелка. Затова още ориентири: намира се малко след ханче "Атлантик", а на самото отклонение е построена гостилница "Чешмата".

След това отклонение, което ще използваме за репер, на 4.6 км - пак разклон без табелки (по-точно има една, но след разклона). Хваща се десния път. На 7.4 км - минава се по характерен метален мост. Тук отдясно има трапецовиден хълм, на който има други скали, до старата крепост Урвич - за сега само боулдър район. На 9.4 км се стига с. Боженица.

Там пътя стига до Т-образно кръстовище. Продължава се надясно. На 50 м отдясно има смесен магазин и кръчма. След още 50 м - пак разклон до розова къща (по-точно с цвят на еспадрили 5.10). Тук наляво. Следва се улицата, която води до площада. Вдясно е кметството, а направо е пощата - жълта сграда.

За подходите към районите за катерене - в информацията за тях.

Вид маршрути: боулдърспорт

Катери се през есента, зимата и ранната пролет. През лятото е жестока жега и е по-скоро гадно да се мъчи човек. През много топли дни се хаби много магнезий, но при хладно време катеренето много приятно. Поради това, че повечето хватки са обли на триене в горещо време потенето затруднява катеренето.През зимата не се задържа много сняг и при тихо слънчево време се катери без проблемно.

Надморската височина на края на скалите на района "Под поляната" или "Обекта" е 450 м. Края на скалите на "Крепостта" е малко по-високо - 600 м.

Къмпиране. Поляните, където се паркира за сектор "Под поляните", са много удобни за палатки.

Вода. Налива се от чешмата в центъра на селото. На Крепостта няма вода за пиене. Под поляната има каптиран извор под "Средната ниша".

Скалата е пясъчник с множество обли форми и малко режещи ръбчета от железен оксид. Скалата е много мека и често формите на микрорелефа се чупят при по-силен натиск.

Скалата е мек пясъчник - единствения близо до София, подобен на прочутия "грит" в Англия. Предлага изключително многообразие от различни форми - плочи, надвеси, тавани и т.н. Височината на скалите е 20-30 м.

СПОРТНИ И ТРАДИЦИОННИ МАРШРУТИ

Понастящем в района има направени около 40 маршрути, някои от които са екипирани със скални клинове, анкерни болтове с планки самоделки. Има и нови маршрута, които са екипирани с лепени клинове. Непрекъснато се разработват нови маршрути. Има турове както за начинаещи, така и за напреднали.

Необходими са единично 50-60 м въже, 12-15 примки и всичко останало за спортно катерене. По рядко се практикува традиционно катерене.

БОУЛДЪР ПРОБЛЕМИ

Маршрутите включват катерене по сравнитекно обли и нетравмиращи хватки, рядко има и остри ръбчета. Височината на болдерите е от 1,5 до 6-7м. На места под маршрутите има стърчащи камъни, но в по-голямата си част паданията са безопасни. Скалите са покрити с слой от фин прах и мек лишей, който се налага да се почиства с ПЛАСМАСОВА!!! четки (важно е четките да са меки, защото скалата е мека и се повреждат от телените четки. В много редки случеи е допустимо използването на телени четки и то с голямо внимание ). Преобладават надвесените маршрути, а има и доста отвесни и с разчупен релеф. Изисква се голяма сила и гъвкавост за много от маршрутите.Скалата е с много добро триене, но не толкова абразивна в сравнение с Копривщица и Витоша.

Необходимата екипировка е крешпад, четки - меки, за почистване на хватките. От изключителна важност е магнезия. Дори и през студените сезони, когато грее слънце на скалите е доста горещо и се хаби доста магнезий. Ще спомена и еспадрили, ноте всепак са по подразбиране ;-)))

БОУЛДЪРИ

От хората разработващи обекта е възприета френската система за категоризиране (по Font), съобразена с таблицата за преобразуване публикувана в www.8а.nu. За справка ще цитирам преобразуването само от американската във френската категоризация:V3=6a; V3/4=6a+; V4=6b; V4/5=6b+; V5=6c; V5/6=6c+; V6=7a; V7=7a+; V8=7b; V8/9=7b+; V9=7c; V10=7c+; V11=8a;V12=8a+; V13=8b; V14=8b+; V15=8c.За отправни точки сме използвали опита на хора, катерили болдери в чужбина (Стефан Вепшек, Руслан Вакрилов, Александър Тонев, Мишо Михайлов, Явор Панов и др.), както и чужди катерачи посещавали България (Педро Понс).

БОУЛДЪРИ

Много важно в този район е, че във влажно време скалата става още по-мека и дори и слабо натоварване на по-малките хватки може да доведе до счупването им. Желателно е катерачите да се съобразяват с това и да катерят болдъри само в идеално сухо време.За финото почистване на хватките се използват само меки четки за да се избегне изкуствената промяна на микрорелефа.Не се използват груби четки и силен натиск при почистването на болдърите, защото скалата е много мека и лесно се чупят хватки. Магнезия е задължителен. Премахването на клатещи се и нестабилни камъни е желателно. Маркирането на маршрутите може да става със стрелка в основата на болдъра, но не е задължително. Недопустимо е изкуственото променяне на микрорелефа (изглаждането на ръбовете на хватките с твърди четки и предмети, копането и лепенето на нови форми на релефа ), както и поставянето на постоянни точки за осигуряване (клинове, спитове, лепеняци и др.) по скали, чието преминаване е теоретично възможно в стиловете Боулдър и Хайбол. Обекта е отворен за катерене от абсолютно всички желаещи, като е желателно да се спазват хигиенните норми за да се потдържа мястото чисто и уютно и да се изпълняват изискванията за противопожарна безопасност в гористи райони.

Районът е открит от Калоян Кинов в началото на 90-те години. От тогава започва неговото разработване като най-активно участие имат Калоян Кинов, Митко Цолов, Валерия Цолова, Румяна Гълъбова, Явор Дачев и Иван Марков.

Обекта става популярен за болдеркатерене след 2002 г., като основна роля в разработването му имат Стефан Вепшек, Руслан Вакрилов, Огнян Гъдуларов, Мишо Михайлов и др.

Николай Петков, Огнян Гъдуларов