Карта
Текуща позиция Намери пътя
GPS точка: 43.19851,23.54655 Червеният площад, Инфо цетър - Място за паркиране 
GPS точка: 43.1909,23.531 Проходът Вратцата, Малката Вратца 

Скалите се намират в близост до най-големия град в Северозападна България - Враца. Хубав път свърза Враца със столицата София, 110 км. Главни пътища свързват града с двата построени моста през река Дунав: на 134 км от моста при Видин и 250 км от моста при Русе. Има редовна автобусна и железопътна връзка със София и други градове в страната.

До районите за катерене се достига с кола или пеша от центъра на града. Има обособени удобни места за паркиране. До отделните сектори следва кратък подход - от 1 до 30 минути.

Повечето маршрути са прокарани в близост до Прохода Вратцата, който е разположен по течението на река Лева (Въртешница), на 430 м.н.в. Отстои на 1.8 км югозападно от Червения площад в края на града и на 3.4 км от центъра (от 20 до 30 мин пеша). Той е най-тясната част на Згориградския пролом, широк 30 м. Напомня скална порта, откъдето е дошло името Вратцата. От тук минава пътят от Враца за село Згориград. Скалите се простират в протежение на 3 - 4 км и включват множество игли, стени, ръбове и пещери, които условно са разделени на 10 района с 45 сектора за катерене.

Скалите край прохода Вратцата се намират в рамките на природен парк "Врачански балкан". Самият проход Вратцата е обявен за природна забележителност.

Природен парк "Врачански балкан"

Парка се разпростира на голяма площ и включва резерват "Врачански карст", пещерата "Леденика", Лакатнишките скали, северните склонове на Искърския пролом.

Информационен център: Разположен е в старата Ески джамия в града - ул. Поп Сава Катрафилов 27-29 (на Червения площад), телефон: 092/660318.

Уеб сайт: http://www.vr-balkan.net/

Информация в Регистър на защитените територии в България: http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=5&areaID=6

Резерват "Врачански карст"

Резерватната територия обхваща карстов район с живопистни пайсажи. Един от най-богатите в страната на пещери, пропасти и пещерна фауна, като повечето от пещерните видове са локални ендемити (не се срещат никъде другаде по света). Уникален за страната комплекс от реликтни и судмедитериански растителни видове и същества. Част от тях са балкански и български ендемити, между които 20 вида растения са включени в Червената Книга на Република България. От представителите на животинския свят тук гнездят гарван-гробар, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет. Територията е район на ловуване на скален орел, обикновен мишелов, сокол-орко и други. Срещат се пъстър пор, горски и кримски гущер, пепелянка и др. Голяма част от животните са са включени в Червената Книга на Република България, като застрашени от изчезване и редки.

Уеб сайт: https://www.vracakarst.com.

Информация в Регистър на защитените територии в България: http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=38

Природна забележителност "Вратцата"

Информация в Регистър на защитените територии в България: http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=46

Вид маршрути: спорттрадледенопреход

Накратко: най-подходящи и приятни за катерене са пролетта (април – юни) и есента (сетември – ноември). Познавачите на района обаче могат да предприемат кратки пътувания през цялата година в зависимост от времето.

Ако ви интересува спортно катерене:

Малката дупка – част от туровете през пролетта са мокри, лятото е добър сезон, особенно в горната част на пещерата, където сянката е целодневна, а отвътре лъха хладина, есента е перфектна.

Голямата дупка – типично летен обект – сянка, хлад от вътрешността на пещерата.

Стегите – тъй като имат открито и южно изложение, районът е добър за ранна пролет и късна есен, дори и за някои топли зимни дни.

Паволче – източно изложение и хубава сянка през втората половина на деня. Предимно есенен обект, лятото е твърде топло дори на сянка.

Ако ви интересува традиционно/алпийско катерене – масивите и стените са много и с различно изложение. Пролетта и есента са перфектни, но лятото също може да се катери като се избират сутрин стени със западно изложение, а следобед с източно.

Катерене в дъжд: Малката и Голямата дупка. При лек дъжд и облаци - Стегите. На Враца дъждовните дни средностатистически не са малко. Краткотраен дъжд е по-добре да се изчака и след това да се продължи изкачването, тъй като скалите съхнат бързо. При по-продължителен дъжд обаче е добре да се напусне маршрута.

Пролет. От април до юни условията за катерене са много добри. Температурите през април са все още сравнително ниски (особено рано сутрин, когато са около нулата), а през юни са вече доста високи (около 30 градуса). През май има най-много дъждовни дни. Целият период може да се окачестви като благоприятен за изкачвания.

Лято. През лятото температурите са много високи (до 40 градуса) и жаждата е мъчителна. Има опасност от топлинен и слънчев удар. Въпреки това и този период е подходящ за изкачвания. Различното изложение на отделните маршрути дава възможност да се избират сенчести места. В горещите дни по сянка може да се катери в предиобедните часове на масивите със западно изложение: Резньовете, Медуза, Безинги, западната страна на Зъба (наляво от тур „Кучешкият зъб“), Малката Вратца (западна страна). По сянка може да се катери в следобедните часове на масивите с източно изложение: източната страна на Зъба (около тур „Кремиковец“), източната страна на Урвич (около едноименния тур), Малката Вратца (откъм реката), Прохода Вратцата (около „Арката“), Източна страна на Централния ръб, масив „Дупките“.

Есен. Наред с пролетта това е другия най-популярен сезон. Дъждовните дни след 15 октомври не са малко, но винаги има подходящи дни за катерене до края на ноември.

3има. През зимата температурите са твърде ниски (минусови) и често има снежна покривка. Зимни изкачвания (в зимни условия) по принцип не се практикуват в района.

Вратцата е изключително интересен катерачен обект. Характеризира се с разнообразни скални форми, изискващи употребата на всички способи на катерене и пъстър набор от клинове и джаджи (клеми и френдове). Често се срещат гладки плочи с малки и по-големи дупки и джобчета, а също и „халки“ за осигуряване с лента, прокарана през тях.

Скалният масив на места е обрасъл с дървета, храсти и треви. Някои от дърветата дават възможност за естествена осигуровка, но повечето (както и храстите, и тревите) запълват скалните форми, затрудняват катеренето и са най-малкото неприятни. Някои масиви правят изключение, например Хергиани. Много от новите турове са почистени, както и масивите, обособили се като спортни - Малката Вратца, крайпътната част на прохода Вратцата, Малката дупка, Голямата дупка, Стегите, Паволче.

Повечето катерачни маршрути преминават по вертикални цепнатини и жлебове, предимно отворени и загладени. Под въздействието на денудацията някои по-отворени пластови повърхнини в известна степен са изветрели в дълбочина (тур Хергиани). Варовиците там са по-меки и по-рохки.

Скалите в по-голямата си част са здрави или не много ронливи. По-ронливи са туровете, прокарани по ръбовете. Известна опасност от падащи камъни съществува по маршрутите, които са в близост или до самите улеи и камини (туровете Камините, Дъга и др.)

По Врачанските скали понякога се среща най-опасната европейска змия - пепелянката. Разпознава се по пепелявия цвят, триъгълната форма на главата и малкия рог. При ухапване от змия е необходимо да се слиза бързо и да се потърси лекар. От земноводните по скалите значително по-често се срещат малки гущери, които са напълно безопасни, както и смокове. Други обитатели в района са козите, които макар и домашни, достигат неподозирано труднодостъпни места. Трябва да се внимава, тъй като козите могат да предизвикат каменопади от сипеите, които са разположени над катерачните маршрути.

Край Враца се намират множество водопади, част от които стават за катерене по лед в случаите когато замръзнат добре. Това се случва доста рядко, тъй като надморската височина в района не е твърде голяма.

Водопадът Скакля със своите 141 м е най-високия непостоянен водопад на Балканите. Рядко замръзва добре и все още няма изкачване по лед.

Водопадът Боров камък над село Згориград се счита за един от най-красивите в България, 60 м Той замръзва всяка зима и се катери.

ТАКТИКА

Катерене по традиционните, алпийските и смесените спортно/традиционни маршрути на Враца може да бъде приятно и безаварийно, ако се мисли повече преди тръгването и се използва натрупания опит.

Избор на маршрут

При първо посещение в района започнете с някои от екипираните маршрути на секторите Безенги, Урвич, Иван Вазов, или на Малката Вратца. След това, ако ще катерите спортни маршрути – посетете Малката дупка и Паволче. Стегите и Голямата дупка изискват повече опит и доста високо ниво.

За традиционните и смесени маршрути: в горещо време избирайте по-къси и в сянка за предполагаемото време на катерене. Предвидете по около 40 мин на въже за нормална свръзка. Ако се кани да завали, а твърдо сте решили да катерите, изберете къс тур с болтирани площадки. Така ще можете бързо да се евакуирате от стената.

За Централната стена: започнете с популярен тур с болтирани площадки – например „Втори конгрес“ или „Винкелите“. Натрупаният опит ще ви позволи след това да изберете следващата си цел.

Изкачването

Важните неща, които за Враца не трябва да се забравят са вода, челници и дрешки. Много лесно е да се сгреши в преценка за продължителността на изкачването, а времето се сменя неочаквано. Преценете как ще се върнете от средата на тура, ако възникне ситуация.

Ако не сте се сработили с партньора си, добре е да уточните сигнализацията. На Враца затруднена комуникация поради чупки в скалата или вятър се случва често. Вземете телефон, GSM покритие има почти навсякъде.

Проучете добре подхода, маршрута и слизането. Ако не искате да носите гидовника, можете да си копирате необходимата страница или да я снимате с телефона си. При слизане от масивите по пътеки (не с рапел), много внимавайте за неочаквани пропасти, особено ако е станало тъмно. Има случаи на нещастия с фатален край.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МАРШРУТИТЕ

Име. Ако оригиналното име е на български език (кирилица), до него е дадена транслитерация на латиница, така че чужденците да могат лесно да го произнасят. В някои случаи е даден и превод на английски, ако е счетено, че името означава нещо важно.

Популярност и красота. *** за много популярен/хубав маршрут, ** за популярен/хубав, * за непопулярен, но маршрутът е ОК, липса на звездичка означава, че или за маршрута няма достатъчно информация, или не е повторен. Ако нямате допълнителна информация по-добре не го катерете.

Категория. За късите спортни е категорията на маршрута, а за дългите спортни е дадена категория на всяко въже. За традиционните и алпийските маршрути е дадена максималната категория. Вж. и секция „Категории“.

Дължина. За късите спортни е ориентир за това какво въже ни е необходимо за спускане. За дългите маршрути е ориентир за общата дължина на маршрута. За тях е дадена и дължината на всяко въже – на скицата или в описанието.

Примки/инвентар. За спортните маршрути е даден необходимия брой примки, като са включени и две за края на тура. За традиционните/алпийските маршрути необходимото извън указаното в секция „Екипировка и инвентар“ е посочено в описанието.

Обща трудност на маршрута. Няма поставена категория за обща трудност на традиционните и алпийски маршрути. С натрупване на определен опит можете да я прецените по максималната категория, наситеността с високи категории по скицата, общата дължина на маршрута, описанието и т.н.

Време за изкачване. Също нарочно не е указано. Ориентирате се по броя на въжетата и дължината. 40 мин на въже е ориентир за нормална свръзка, но е възможно да се движите и значително по-бързо.

Екипиране и първо изкачване. Дадени са дата и автори на премиерното изкачване за туровете направени „отдолу“. За спортните маршрути направени „отгоре“ е дадена годината и автора/авторите.

История. За някои маршрути са дадени по-важни факти или данни за преекипиране.

Тактика. В редки случаи за по-дългите маршрути може да са дадени полезни съвети.

За изкачване от нормално подготвена свръзка са необходими следните съоръжения (необходимото в повече е отбелязано в описанието на съответния маршрут):
Въже. За алпийските райони е удачно да се катери с 50 м двойно въже, главно заради рапелите. Може да се катери и с 50 или 60 м единично въже, но с ясна визия за връщането и за непредвидени ситуации по избрания маршрут. За спортните сектори винаги трябва да се гледа дължината на тура и да се съобрази начина на връщане: спускане, рапел, или двамата катерят и слизат по пътеката. За маршрутите дълги 35-45 м удачният избор е 80 м въже, а за останалите е достатъчно 60-70 м. Ако на другия край на въжето не е вързан никой ВИНАГИ СЛАГАЙТЕ ВЪЗЕЛ, който е защита срещу ненадейно изплъзване на въжето и падане на партньора!
Примки с по два карабинера. 12 примки е един добър набор за спортните сектори, но има маршрути с по 14 дори 16 примки. Указаната бройка за спортните маршрути винаги включва и двете примки, необходими за края на маршрута. За алпийските маршрути може и с 10 примки, като се имат в предвид допълнително взетите дълги примки и комплекта френдове.
Дълги примки с по един карабинер. 2-5 примки по 60 см са много полезни за алпийските райони, защото често има междинни или крайни осигуровки на дървета или скални издатъци/халки. 2-3 примки по 120 см също са необходими – за обединяване на точките на площадките и за осигурителни ремъци при рапелиране.
Комплект клеми и френдове. За алпийските райони един нормален недублиран комплект клеми и френдове до 80 мм (номер 3.5 Wild Country или 3 Camalot) е достатъчен. Изключенията са описани в информацията за съответния тур. Добре екипираните и популярни маршрути могат да се катерят и с по-малки комплекти.
Чук и клинове. Без тях може да се катерят повечето от туровете на Вратцата, при положение че се носи комплект клеми и френдове (става дума за алпийските маршрути). Все пак това е един риск, който всеки поема по собствено усмотрение и след събран катерачен опит на тези скали.
Каска. На Вратцата никога не разчитайте, че всичко е изчистено перфектно, дори в спортните сектори. За алпийските райони каската е задължителна, особенно за втория в свръзката. Има турове, на които е самоубийство да се катери без каска - „Дъга“, „Камините“, „Народна армия“, „V“ и др.
Съоръжение за осигуряване и рапел. Връщането на рапел е нормална практика.
Стълбички. Ако на тура са дадени доста изкуствени пасажи, то 1-2 стълбички могат да се окажат полезни. По принцип всички турове в района могат да се преминат и без стълбички.
Обувки. Подходящи са леки и меки катерачни обувки, но те и магнезия са по избор. Когато се предвижда слизане по пътека, а не на рапел, добре е да се носят леки обувки за слизането. То често става по сипеи.
Раница. За дългите маршрути една раница за свръзката е достатъчна. В нея трябва задължително да има: вода, челници, превъзочен пакет/ лекопласт/медикаменти за първа помощ, леки ветроупорни дрехи. Тези неща е задължително да се носят и на спортните обекти.

В гидовника се използват успоредно две категоризации за трудност: по UIAA и френската. Те са достатъчно ясно различими и не могат да се объркат, тъй като при френската винаги има буква, а при UIAA винаги няма. В края на книгата има сравнителна таблица между различни категоризации.

Скалата на UIAA. Използват се арабски цифри с + и - за нюансиране. Например: 6-, 6, 6+, 7-, 7, 7+. Като отделни категории се използват и 7+/8-, 8+/9- и т.н. Повечето традиционни и алпийски маршрути са означени в тази скала.

Френската скала. Например: 6a, 6a+, 6b, 6b+, 6c, 6c+, 7a, 7а+. Повечето спортни маршрути са означени в тази скала.

За изкуствено катерене: А0, А1, А2, А3, А4. Може да има + за нюансиране. Индекс „e“, например А1e, означава спит или роолплъг, често стар.

Мнението на чуждестранните катерачи посетили Враца е, че категориите не са завишени. Който за първи път посещава района е добре да се ориентира като изкатери няколко маршрута, които са под границата на възможности му. Добра идея е да започне с няколко тура на Малката Вратца, след това на Урвич или Иван Вазов и чак тогава на Централна стена. Възможно е да усетите разлика в категориите на дългите маршрути спрямо късите спортни.

В гидовника е възможно да видите комбинирани означения на трудността. Има разлика в тълкуването на означенията 6+(А0) и 6+,А0. В първия случай става дума за пасаж, преминаван първоначално изкуствено - А0, а изкачен свободно той е 6+ категория. Във втория случай пасажът е комбинация от свободно и изкуствено катерене.

Тенденцията е както новите, така и старите маршрути, които са изкачвани на места изкуствено, да бъдат преминавани свободно. При катеренето по съществуващите турове на Вратцата, е желателно да се спазват следните принципи: - Не се допуска поставяне на болтове по съществуващи маршрути без обсъждане с авторите или местната катерачна общност;

- Поради карбонатния състав на скалите клиновете бързо корозират и понякога се налага подмяната им. Старите клинове трябва да се изваждат от скалата. При забиване на нови клинове, последният в свръзката трябва да ги извади.

Катерачите, които желаят да направят премиерно изкачване в алпийските райони, е необходимо да се придържат към следните принципи:

- Да извършат изкачването във възможно най-добър стил, т.е. да се стремят към свободно изкачване и в свръзка отдолу нагоре;

- Да не се накърнява независимостта на съседните турове;

- Да оставят по скалите минимален материал, но достатъчно за нормално повторно изкачване.

- По възможност маршрутът да се почисти от лабилни камъни, треви и храсти. Това трябва да става при съблюдаване на безопасността на другите в района; - Описанието и скиците на нови маршрути е необходимо да се оповестят по подходящ начин, например чрез www.climbingguidebg.com.

Всяко действие по екипиране в спортните сектори трябва предварително да се съгласува с местната катерачна общност или специализираната комисия към БФКА (www.bfka.org).

Катеренето на скали и особенно на дълги маршрути изисква определени познания за оказване на първа помощ на пострадал, както и познания за импровизирни способи за спасяване. Това важи и за катерене по скалите на Враца.

В гр. Враца има организиран отряд на Планинската спасителна служба (ПСС). Той има компетенцията за транспортиране на пострадал и извършване на спасителни действия на скали. При нужда помощта на ПСС може да се търси чрез националния телефон за бедствия и аварии 112, или чрез централата на ПСС в София, тел. +359 88 1470, +359 2 9632000.

За покриване на разходи по планинско спасяване е необходимо да имате съответната застраховка. Консултирайте се с вашия застраховател преди да предприемете пътуването. Вижте и сайта www.pss.bg, и по-специално секцията „Планинска застраховка“.

ПОЛЕЗНИ АДРЕСИ И ТЕЛЕФОННИ

За телефонните номера: 359 означава кода за България, след него 92 е кода за град Враца, 88, 87, 98 са кодове на мобилен оператор, 2 е код за град София.

Телефон 112. На цялата територия на България действа този денонощен и безплатен телефон при бедствия и аварийни ситуации. Това включва Полиция, Пожар, Гражданска защита, Спешна медицинска помощ, Планинска спасителна служба и др.

Телефонни услуги Враца: +359 92 144, +359 92 623131.

Денонощни аптеки Враца: +359 92 626310.

Железопътна гара Враца: +359 92 624415, +359 884 405742. Намира се на бул. Васил Кънчов, GPS 43.208333N 23.559722E.

Автогара Враца: +359 92 622558, +359 889 228629, +359 879 313824. Намира се срещу жп гара Враца, GPS 43.207111N 23.559778E.

Таксита Враца: ОК такси +359 92 666888, Корект +359 92 666666, Джет такси +395 92 668142.

Община Враца: +359 92 624581, ул. „Стефанаки Савов“ 6.

Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА): +359 2 9300532, София, бул. Васил Левски 75, www.bfka.org

Прогноза за времето: www.sinoptik.bg, www.weather.bg.