Стената е със североизточно изложение и има форма на равнобедрен триъгълник. Относителната й височина е около 200 м. От основата й започва жлеб, който преминава през средата на триъгълника и достига самия му връх. В отделни участъци жлебът преминава в камини и вътрешни ъгли. Стената е изградена от гранит, шистозен гнайс, пластове от пегматитови жили и биотитови шисти. На места скалата е покрита с лишеи и мъхове. Почти по всички площадки има туфи. Релефът й е разнообразен и богат на трудни за преодоляване-плочи, тавани и вътрешни ъгли. Почти навсякъде има здрави цепнатини, удобни за забиване на клинове и поставяне на ексцентрици и клеми. Във връхната й част има неустойчиви плочи и блокове.

Подобно на северната стена на вр. Вихрен първите изкачвания по триъгълника на Мальовица представляват постижения на българския алпинизъм, които слагат началото на ново, по-високо стъпало в неговото развитие.

Първи безуспешни опити за нейното изкачване се предприемат през март 1934 г. от членовете на БАК з. м. с. Александър Белковски и Ивайло Владигеров. Следват още няколко несполучливи опита до лятото на 1938 г., когато на 21 август под стената застава свръзката Георги Стоименов и Константин Саваджиев. След упорито и напрегнато катерене за два дни — от 22 до 23 август, двамата алпинисти осъществяват най-трудното до този момент изкачване в нашата страна. Първото зимно изкачване е осъществено през 1959 г. от Георги Атанасов и Сандю Бешев.

Използвана е информация от "Алпийските стени в България", Цанко Бангиев, 1956.

Внимание: През зимата всеки подход е опасен и трябва да се оценят правилно условията и времето.

Вариант 1 през Овчарския улей: От хижа Мальовица се достига до Първа тераса. От там се хваща отклонението (пресича се реката), към Овчарския улей, и се изкачва по него. През зимата да се оценят условията, защото има случаи на попадане в лавина! По пътеклата през Мальово поле се върви към първото Мальовишко езеро, и още преди него се хваща тънка пътечка към премката между Ушите и Мальовица. Самата премка не се достига, а се следва пътеката към Североизточната стена на Мальовица. За Северозападната стена се подхожда направи към нея, а за Североизточната стена първо за кратко се навлиза в циркуса под нея. След това се подхожда към избрания маршрут. От хижата 1:30 ч.

Вариант 2 по туристическата пътека: От хижата се върви до Еленино езеро през Първа и Втора тераси. От Еленино езеро се насочваме към превала между Орлето и мальовица. Следва спускане към под стената по стръмен скалист кулоар. От хижата 2 ч.

Повечето маршрути завършват на клина на ПСС на върха на Триъгълника.

Вариант 1: Рапели по някой от спортните маршрути.

Вариант 2: Слизане по тревисто-скалния Източен ръб, който огражда Североизточната стена (Триъгълника) отляво. Слиза се до премката между Орлето и Мальовица. От там може да се подходи под стената по стръмен скалист кулоар, или да се слезе към нормалната пътека на югоизток.

Вариант 3: Изкачва се най-високата точка на вр. мальовица по скалния гребен, след което по туристическата пътека се слиза надолу, следвайки първоначално билото.