Селището Беледие хан се намира на 17 км от околовръстния път на София по Ломско шосе (номер 81: София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом). С шосето го свързва отклонение надясно (север), явяващо се стар участък от шосе номер 81. На този разклон има друг път (на ляво идвайки от София), който на юг отива към гр. Сливница. От София удобен автобусен транспорт има от гара "София- север" (за Годеч и Вършец) и от автостанция "Връбница" (за Драгоман през Мало Малово и за Чибаовци) . Ако се пътува с автобус, за Беледие хан може да се слезе или на споменатия разклон на шосе 81 или на спирка "Беледие хан", която е на около 250 м след разклона в посока Петрохан. Най удобно е да се използва кола, тъй като се спестява ходенето пеша от Беледие хан до х. Люляка (2.2 км).

Разклонението за Беледие хан се намира на 24.1 км от Централна гара – София. На 25.1 км е отклонението на алеята за х. Люляка (или на 1 км от разклона). Отклонението е надясно, веднага след характерен голям завой. От там по тази алея (асфалтирано пътче) до хижата е 1.2 км. Общо до х. Люляка от Централна гара са 26.3 км. Хижа Люляка се намира в местността Джулин кладенец, на десния бряг на р. Крива, на 610 мнв.

Скалите за катерене се намират от хижата нагоре по течението на реката, на 10-20 минути в зависимост от масива.

Беледие хан се намира близо до гр. София – на 18-тия километър от околовръстния път по Ломско шосе. Това го прави много удобно място за посещение от софийските катерачи. Под селището, в долината, тече р. Крива, която води началото си от югозападното подножие на вр. Церия (1234 м). Коритото и замръзва през зимата, реката е пълноводна през пролетта и трудно се пресича, а през лятото и есента пресъхва. До реката е построена хижа "Люляка".

Интерес като район за катерене представляват скалните венци Стените и Малата скала по течението на реката в близост до хижата. Те са с дължина от 20 до 60-70 м. Тук има прокарани множество турове с най-разнообразно екипиране – от лепени и болтове до стари ръждиви клинове и турове на "джаджи".

Освен за катерачите Беледие хан е интересен и посещаван от спелеолози. Наоколо са открити около 30 пещери. Около катерачния район Стените пещерите са сравнително малки – най-голяма засега е "Гълъбарника" – 90 м.

Ниската надморска височина правят мястото най-удобно за катерене през пролетта и есента. През зимата в по-меко време също е много удачно. През лятото има стени и турове с такова изложение, че след 14 часа става сянка. Единственият проблем тогава остава факта, че тогава е най-обрасло с треви и храсти.

Хижа Люляка се намира в местността Джулин кладенец на десния бряг на р. Крива, на 610 мнв. Тя е гостоприемна през цялата година. До нея се стига с кола по тясно асфалтирано пътче и има паркинг за 10-15 коли. Хижарят може да се открие на телефон +359-898-938866. Хижата през събота и неделя е доста посетена и има няколко навеса с маси. Сервира се храна, бира и др. Има 24 места в стаи по2-4 места и по-голяма обща спалня.

Близо до реката има няколко много удобни поляни за къмпиране. Една от тях се намира срещу катерачния масив "Бъчвата", долу при реката.

По принцип питейната вода е проблем. Срещу хижата, на отсрещния бряг на реката, се намира чешмата Джурин кладенец, която е с малък дебит на водата и се явява единствения водоизточник в района. Има каптаж за хижата.

(По книгата "Белидие хан - описание на пещерите в района", издание на спелеоклуб "Прилеп" - София)

Основната част от скалите в района на Белидие хан са съставени от няколко свити от Юрската система. Те са Сливнишка, Гложенска, Гинска, Яворецка, Градецка, Полатенска, Костинска и Озировска.

Източния край на Сливнишката свита и на делувиалните образувания са рамкирани от разлом с направление север-юг. На изток от този разлом има скали от Яворецката, Гинската и Гпоженската свити. Те заемат заравненостите непосредствено над долината на р. Kрива от запад, като над венеца Стените извиват на СИ и минават над западния бряг на дола отделящ Стените от Малата скала.

На изток са Градецката и Полатенската свита. Те заемат самия западен склон над реката (до самата река), венецът Стените и горната част на дола отделящ Стените от Малата скала. Широчината на покриваната територия е около 150-200 м, а надлъжно минават през целия описван район.

Градецката свита е от белезникави до кремави кварцови пясъчници с гравелити до дребноконгломератни кварцови късове. В района на Градец дебелината й е 4-5 м. Долната й граница е бърз преход от варовиците на Озировската свита. Горната е бърз литоложки преход във варовиците на полатенската свита.

Полатенската свита е изградена от сиви- до сиво-кремави неравномерно песъчливи биокластични, здрави варовици с многобройни криноидни членчета, брахиоподи и единични таралежи. Рядко се срещат белемнити и амонити. Дебелината й е от 15 до 25 м. В района на Градец горната й граница е свързана с подводна прекъснатост, над която е Яворецката свита.

По скалния венец Стените са прокарани голямата част от катерачните маршрути. Височината на венеца при пещера Терзийската достига 60-70 м. На юг венецът започва над х. Люляка с няколко отделени една от друга части (там турове няма, но има пещера – Бучащия процеп). На север венеца се прекъсва по-рядко. Там се намират голямата част от маршрутите. Наблизо също има пещери, някои от които дават имената на масивите за катерене: Хайдушката, Гълъбарника, Въртешката, Терзийската, Кривина, Коридора. Най-привлекателно отдалече изглежда Бъчвата – заоблена скала висока около 55 м.

Скалите са изградени от сравнително здрави варовици. Въпреки това по старите непочистени турове и все още девстените места има много лабилни камъни. В последните години се правят нови турове и се почистват старите, така че се откриват все повече маршрути подходящи за спортно катерене.

За любителите на максимално обезопасено катерене по оборудвани маршрути има около 10-тина готови маршрута. Иначе общо съществуват направени около 30 тура, повечето от които изискват използване на джаджи (клеми и френдове) или осигуряване с допълнителни клинове.

Около масиви Бъчвата и Хйдушката пещера може да се катери със 7 до 14 примки.

Новите турове се екипират като спортни маршрути с лепени клинове или болтове и лонглайфове.

ПЪТЕКА 1 и 2

Минава се покрай хижата, където има навеси за посетителите, след и покрай външните тоалетни. Точно след тях започват две пътеки. Първата е съвсем тясна в началото и се изкачва наляво през гората. Втората е надясно и стръмно слиза към реката. Двете пътеки са два варианта за достигане на венеца Стените.

Първи вариант (удобен при маловодие, когато реката пресъхва и лесно се пресича). Тръгва се по дясната пътека. Пресича се реката и се продължава нагоре покрай нея. Минава се през занемарена детска площадка, след която има често пресъхващ вир. На това място при маловодие реката понира (скрива се). След плавен десен завой пътеката отново пресича реката (брод от камъни, 200 м от хижата). Тук пътеката отново се разделя. Покрай самата река продължава пътеката за венеца Малата скала и м. Водениците. За Стените се насочваме вляво от нея, където на 10-тина метра има малко по- голямо от околните храсталаци и нискостеблени дървета дърво. Зад дървото надясно се оформя пътека, по която продължаваме успоредно на реката, но изкачвайки се все по- високо над нея.

Втори вариант (удобен при пълноводие, когато реката се препреминава трудно). Хваща се лявата пътека, като не трябва да се обезсърчаваме от това че изглежда непроходима – това е само първите няколко метра. След това се оформя и набираме леко височина. След около 150 м пътеката преминава малка поляна, обрасла с храсти и издънки (преди поляната наляво се отклонява малка пътека, която нататък също се губи – да не се тръгва по нея). При поляната пътеката слиза надясно близо до реката. От тук наляво се оформя неясна в началото пътека. Минава се покрай дърво, малко по-голямо от околните храсти и нискостеблени дървета. Вдясно, до реката, покрай самия бряг продължава пътеката за венеца Малата скала и м. Водениците, а отдясно през реката идва първия вариант. Ние продължаваме по вече добре очертана пътека за Стените. Тя върви успоредно на реката, но на 20-30 м по-високо от нея.

Обща част на вариантите. След около 150 м от ляво слиза доста занемарена пътека. Продължаваме още 100-тина метра и между разредените тук нискостеблени дървета, в малка падина, наляво тръгва стръмна и малка, но добре видима пътечка (8-10 мин от хижата). Тръгва се по нея и след малко право нагоре се открива гледка към най-внушителната скала в района – Бъчвата. Достига се в основата и, където се спира на малка, но добре оформена полянка. От х. Люляка 12-15 мин.

ПЪТЕКА 3

Под скален венец Стените

Под целия скален венец Стените минава на места губеща се и обрасла пътечка. Тя свързва отделните масиви за катерене. От Бъчвата, до където достига главната пътека от х. Люляка, наляво започва пътеката за Хайдушката пещера (50 м), след това минава под масива с Халката (100 м) и по-нататък скалния венец изтънява и на места е прекъснат.

Надясно от Бъчвата започва пътечка, която минава под самите скали и достига след около 200 м до скалите и пещерата Терзийската.

По туровете около Хайдушката пещера и Бъчвата се слиза на рапел по самите турове или съседните маршрути.

От Бъчвата и съседния отдясно масив може да се слезе по метален парапет (дебела стоманена тел), който върви надолу диагонално надясно по перваз в самите скали.

По останалите масиви има пътечки покрай скалите, които се използват за слизане. Трябва да се внимава за бутане на камъни. Някои от тези пътечки са опасни.

Нормалната за спортен катерачен обект.

Най-близкото място е София. В района на скалите най-добро покритие има GSM оператора "Глобул".

Скалите край Беледие хан са едни от най-ранно посещаванте от софийските катерачи още пре 30-те години на 20-ти век.

"Белидие хан - описание на пещерите в района", издание на спелеоклуб "Прилеп" - София, 2003 г.

Списание "На ръба", брой 10, ноември 2001 г., стр. 79.