На север от гр. Велико Търново, на 250 м.н.в.

На около 5 км северно от град Велико Търново река Янтра образува широко дефиле, от двете страни на което, високо над реката, са разположени дълги по над километър вериги от скали, с височина от 30-40 до 80-100 метра. В подножието на западната верига е разположен Преображенския манастир, а в средата на подножието на източната верига се намира манастирът "Света Троица". Има асфалтирани пътища до двата манастира, които се вият в гъстите гори на стръмните склонове под скалите. От манастирите се открива живописна гледка към отсрещната страна.

Манастирът "Света Троица" е построен в местността Пера (Самотно място), в гъста и висока гора, така че трудно се вижда от далече. Началото му се губи някъде през средните векове, като според една от версиите датира от 1070 г. През 1375 г. Евтимий бил избран за патриарх на Търново и от тогава манастирът се нарича Патриаршески. Има богата и интересна история, разрушаван е и е построяван на ново на няколко пъти. В момента манастирът е женски и не предлага подслон и храна за посетители.

Веригата от скали над манастира е наречена от местното население Занданът. Катерачни маршрути има разработени на север (вляво) от оградата на манастира, там са секторите от A до F (по-популярни), и на юг (вдясно) от манастира. Зоната над самия манастир не е достъпна за катерене. Там са разположени няколко големи скални дупки, в една от които има голям железен кръст и метална стълба за достъп от двора на манастира. Намерени следи от живот през неолита, а през Средновековието някои от пещерите са използвани от монасите за килии и параклиси.

Крайната (северна) част на масива в посока с. Самоводене има северозападно изложение. Скалите там са високи около 35 м. и има сянка до след обяд. От там, в посока към манастира, скалният масив се разделя на две нива от скална тераса, по която минава пътека. На края на пътеката се намират две големи скални дупки, наподобяващи входове на пещери. На това място гъстотата на маршрутите е най-голяма и повечето от тях са с дължина 10 – 25 м, и отклонение от основата 1-8 м. През по-голямата част от деня скалите са в сянка, затова мястото е предпочитано за катерене, особено през горещите дни.

Има два начина да се достигне до секторите за катерене и манастира.

Подход през манастира Света Троица.

Този подход е удобен за всички сектори, а за D, E, F и G е и по-къс. Изходна точка е мостът над река Янтра, който се намира в североизточната част на града, GPS 43.08503,25.64913. Ако се идва от изток (от пътя за София), влизайки по главния път в града, се следват табелите за центъра. Кара се през целия град по най-главната възможна улица, преминава се през центъра (на един участък се заобикаля малко вдясно – пак по най-главния път). Подминава се центъра, и в един момент се вижда крепостта Царевец отдясно. Там главната улица започва да се спуска, крепостта остава отдясно. Така се кара все по най-главната улица до достигане на въпросният мост над река Янтра. След моста се продължава нагоре (на север), по главния път – за с. Арбанаси. Още на първият разклон, след 450 м, се отклоняваме наляво по второстепенен път (улица "Дервеня"). Следва се главната улица (разклоненията водят до частни имоти, дори да се объркаме, веднага се задънват и се връщаме). След къщите на малкия квартал (пътят тук не е добър), оставаме на единствения тесен асфалтиран път, който води след ок. 5 км до манастира Света Троица (тесен, но без дупки). На 170 м преди портите на манастира има бариера и паркинг. Там се паркира (до манастира е пешеходна алея). Самият манастир в последните години е затворен за посещение, но може да проверите.

От мястото за паркиране следва подход пеша до скалите. Пътеката за секторите от A до F заобикаля самият манастир, започвайки с леко слизане. Има няколко табели "Към скалите", които трябва да се следват. Пътеката е хубава, особено ако е разчистена от паднали дървета – такива има доста, особено след зимата. Пътеката след ок. 7-8 мин се изкачва отново нагоре и отива до поляна в близост то северните порти на манастира (удобно място за бивах с маси и пейки). Тук е и сектор F. За останалите сектори се продължава по пътеката, която слиза леко надолу, а за самите сектори трябва да се следват табели, като се качва до скалите по ок. 50-100 линейни метра. За подходът за секторите надясно от манастира вж. сектор G.

Подход през село Самоводене.

Не лош вариант за подход до секторите A, B и C. Ако се идва от София, се следват табелите за главен път номер 5 за Бяла и Русе. Той се отклонява от пътя София – Варна в покрайнините на града с голям пътен възел. Минава през тунел под крепостта Царевец и след още един тунел се насочва към голямото село Самоводене. Кара се 7 км и след табелата за начало на с. Самоводене, се завива надясно към гарата. Минава се мост над река Янтра. 260 м след моста се завива надясно по тесен асфалтиран път. Пътят свършва с паркинг в близост до железопътната линия, където има неохраняем пешеходен прелез. Тук се паркира, GPS 43.13541N 25.61684E. Скалите се очертават като нос на кораб в югоизточна посока. Продължава се пеша през линията, като на отсрещната страна се търси началото на пътека през гората в посока скалите. Следва се с леко изкачване, като се появяват и табели за манастира "Света Троица" След ок 15 мин (100 м денивелация) трябва да се отклоним от широката пътека наляво към началото на скалния венец – има табела "Към скалите". Късо стръмно изкачване ни отвежда до първите турове на сектор A и B.

Разработването на катерачни маршрути по обекта започва през 1989 година с провеждането на един от кръговете за световната купа по спортно катерене. В последствие работата по скалите е продължена от местните катерачи и алпинисти. През 1992 година със съдействието на Българския алпийски клуб са поканени френските специалисти Жан Марк Тросие и Пиер файвър, които провеждат курс за прокарване и екипиране на маршрути по скали. Със всяка следваща година броят на маршрутите се увеличава и днес те са над 100.